Областната болница е изоставена, общинската управа и К. Паскалев я смятат за чужда

Д-р Красимир Михайлов е роден на 16 май 1959 г. в болницата, която оглави през януари 2010 година, МБАЛ - Благоевград. Завършва Математическата гимназия в родния си град. Има придобита специалност по вътрешни болести и е магистър по публична администрация и здравен мениджмънт. През 1997 година става началник на спешно приемно отделение, а през 1998 г. поема управлението на Центъра за спешна медицинска помощ в Пиринско, където е до януари 2010 година.

Д-р Михайлов е семеен, съпругата му д-р Райна Калпазанова е педиатър в неонатология на благоевградската болница. Синът му Йоан е студент по право в София.

За проблемите на областната болница и бъдещето й разговаряме с шефа й д-р Красимир Михайлов в навечерието на професионалния празник на българския лекар.

- Д-р Михайлов, преди 9 месеца поехте управлението на благоевградската болница, каква е равносметката до момента?

- На нашия екип се падна отговорната задача да управлява по време на тежка финансова криза най-голямото лечебно заведение в региона с близо 510 души болничен персонал. Върху нас паднаха сериозните проблеми с недостатъчното финансиране, кризата за кадри и завишените изисквания за 2-ма лекари специалисти в отделение. Най-ценна част от ресурсите на болницата е висококвалифицираният медицински персонал, тук работят 110 лекари, от тях с призната специалност са 90, а с две - 20. В началото за 2 седмици трябваше да подготвим необходимата документация и да окомплектоваме отделенията с кадри, за да подпишем новия рамков договор със Здравната каса. Признати бяха 188 клинични пътеки, с 2 повече от предходната година.

Един много опасен проблем, който наследихме, е това, че вече изтичаше лицензът на отделението по образна диагностика, а документите за регистрация не бяха подготвени. Реално в последния момент успяхме да го регистрираме в Агенцията за ядрено регулиране. Без лиценз не можеше да продължи да работи образна диагностика, а това обричаше лежащоболни пациенти.

Още през първите месеци назначихме и нови лекари с доказан опит, сред тях са анестезиологът д-р Александър Германов, който оглави едно от най-тежките отделения - реанимация, д-р Надежда Костадинова в очно отделениe, тя има операционен опит, гастроентерологът д-р Петър Чаракчиев, ендокринологът д-р Харизанова и други.

- Какво е в момента финансовото състояние на МБАЛ - Благоевград?

- Последната справка за август сочи, че дружеството има положителен финансов резултат, въпреки че през август болницата бе с делегиран бюджет. От Здравната каса получихме 545 000 лв., при 703 000 лв. заработка. Само за един месец получихме със 170 000 лв. по-малко.

На фона на това орязване на средства болницата е на плюс 40 000 лв., регулярно и своевременно заплатите се изплащат в пълен обем. Средната брутна заплата е 620 лв., каквато е била и през изминалата година.

Това възнаграждение, разбира се, не е високо, различните категории персонал получават и различни заплати. Средната брутна лекарска заплата е 1100 лв.

Но това е реалността, толкова може да си позволим. Ние не можем да харчим повече, недофинансирането на клиничните пътеки и губещите отделения водят до тук.

Стремим се да увеличим приходите и да намалим разходите. Предстоят тежките зимни месеци, когато разходите са повече...

- От септември според новите медицински стандарти са в сила изискванията за повече специалисти с необходимата квалификация, по 4-ма специалисти в отделение, МБАЛ - Благоевград ще се справи ли?

- Да, нашата болница разполага с необходимите кадри и апаратура, поддържа 24-часово обслужване на пациенти и отговаря на новите медицински стандарти. Кандидатстваме за II ниво на компетентност. Пререгистрирането е до края на този месец, разрешение за дейност и новия правилник внасяме в Министерство на здравеопазването.

МБАЛ - Благоевград е с функции на областна болница и е акционерно дружество, като най-голям дял - 52%, има държавата, останалите са на общините. За съжаление реално община Благоевград до момента не е внесла никакви средства, а болницата обслужва основно населението от тази община. На практика областната болница е изоставена встрани, има неглижиране от страна на кметската администрация. Странно е изказването на кмета Костадин Паскалев във връзка с преструктурирането на диспансерите, че те са общински и задължително трябва да се съхранят. А областната болница е държавна и едва ли не държавата да се оправя. Макар и с малко дялово участие - 11% на община Благоевград, 100 000-то й население се обслужва денонощно в тази болница. Тук постъпват всички случаи с усложнения, както и пациентите от спешен и неотложен характер. Годишно в болницата се лекуват около 15-16 000 болни, това са проблемни пациенти, които не могат да се лекуват в общинските болници. Тяхното лечение изисква и повече средства. За поддържане на спешността - 24-часа в денонощието, се изисква и повече персонал, за разлика от другите болници на територията на областта. Болницата освен лечебни има и социални функции, ние не можем да върнем пациент, който не е здравноосигурен или е социално слаб. Не подбираме пациентите, напротив. Натрупаните задължения от тези тежки и запуснати случаи, чието лечение е скъпоструващо, остава за наша сметка, защото клиничните пътеки са недофинансирани.

Искам да уточня, че болницата поддържа и губещи отделения, които са й вменени от закона. Към МБАЛ -Благоевград съгласно действащата нормативна уредба е спешно приемно отделение, където потокът на пациенти е интензивен, по 50-60 пациенти се консултират и диагностицират в събота и неделя. Губещи структури са и ТЕЛК-първи и втори състав, сега откриваме и детски ТЕЛК. Хемодиализа е образцова относно кадри и апаратура, но и тя е губещо звено, реанимация също е на загуба. Това са възлови отделения, които няма как да са на печалба. Ние не можем да решим и да оставим в областната болница да продължат да работят само печеливши отделения, защото тя е социално значима. Веднага мога да приведа и следния пример за спешно отделение, където на всеки преминал пациент, който не е хоспитализиран за лечение, получаваме по 20 лв., а разходите са повече. На практика на всеки пациент губим по 10-15 лв. Ето например през изминалата седмица в рамките на 3 часа постъпиха 7 пострадали от катастрофи. Това са пациенти, които са ранени при пътни произшествия и задължително им се правят ехографски и рентгенови изследвания, диагностицират се на скенер. Правят им се хематологични изследвания, освен това се извикват по спешност и консултанти специалисти - неврохирург, хирург, ортопед, невролог и други. Всички тези медицински процедури са разход за болницата. Ако пострадалият има тежки травми, той се лекува в отделение, но тези с по-леките наранявания не се нуждаят от болнично лечение и за тях болницата получава 20 лв. Това е само един от проблемите. Трудно се окомплектова с кадри спешно приемно отделение, защото работата е тежка. Постъпват пациенти с различни заболявания, предимно от спешен и неотложен характер. Голяма част от тях не са открили личния си лекар. Затова лично мое мнение е, че тук трябва да дават дежурства и личните лекари. Те физически не могат да обслужват пациентите си 24 часа, защото на по-голяма част практиките им са индивидуални, а не групови. Преди години в спешна помощ даваха дежурства всички участъкови лекари.

- Какво е Вашето мнение за общинските болници, тяхното бъдеще е проблемна тема?

- Разбира се, болниците за активно лечение в страната в момента са много, липсват хосписи - болници за долекуване. През изминалите 10-15 години болниците никнеха като “гъби” и се получи ефект с недостиг на кадри и средства. Ограниченият финансов ресурс и лекари в момента се разпределя между 350-400 болници за активно лечение и диспансери. Затова и здравната реформа буксува, само в Благоевградска област има 9 лечебни заведения за болнична помощ със стационар, от тях 5 са в Благоевград. Това са Белодробният диспансер, Кожният, Онкологичният и Психиатричният, МБАЛ - Благоевград и частната болница ПУЛС. Заедно с тях на територията на Благоевградска област функционират и общинските болници в Петрич, Сандански, Разлог и Гоце Делчев.

Визията на Министерство на здравеопазването за 120 структуроопределящи болници е правилна. Наложителни са по-решителни мерки, защото липсват средства и кадри.

Преди години лекари и медицински сестри чакаха, за да започнат работа в болниците, защото и заплащането беше високо. След старта на здравната реформа се наляха повече пари в доболничната помощ, а болниците останаха недофинансирани. Разликата е огромна. Защото на практика се оказва, че да се работи в извънболничната помощ /лични лекари и специализирани практики/ е по-добре, както по отношение на работно време, няма даване на спешност, празнични и нощни дежурства, така и относно заплащането. Това сега е едно тежко наследство за болничната помощ, затова и няма лекари, които желаят да работят там.

Персоналът трябва да се мотивира, за да остане да работи в болниците.

И накрая, но, разбира се, не на последно място, искам да поздравя за празника всички колеги, които са доказани професионалисти. Те не жалят сили и въпреки по-ниското заплащане денонощно са на разположение на пациентите.

Уважаеми колеги, ръководството на болницата ви благодари и ви желае крепко здраве и бъдещи професионални успехи!