Обичам жена си, но любовта ми към фотографията е по-силна от всичко

Тодор Янков е роден на 29 юли през 1948 г. в Ивайловград, а през 1960 г. го напуска и заживява в гр. Дупница. Завършва Техникум по полиграфия и фотография в София, а през 1984 г. е удостоен със звание "Фотограф-художник". Участва в международни фотосалони в България, Германия, Турция, Румъния, Полша, Шотландия, Кипър, Испания, Китай, Сан Марино, Белгия, Дания, Андора, Франция, Италия, Индия, Русия, Хърватска. Живее и работи в Дупница. Печелил е много награди от национални и международни конкурси, но важното за него е, когато една снимка "закове" зрителя и разтърси душата му. Тогава тя е свършила своята работа. Тодор Янков прави точно такива снимки.

Един от големите фотографи на Дупница - Тодор Янков, навърши 65 години и откри в галерия “Арте” самостоятелна изложба, която събра над 600 посетители. Той е автор на най-скъпата снимка на Европа "Двойка гларуси", оценена на 5000 евро. Прави я на остров Тасос.

"Абе, като че ли дойдоха, за да ги снимам, кацнаха на перваза на корабчето, аз си похапвах сух хляб и го подадох на една добра позната, а те си помислиха, че за тях съм го приготвил, изглежда, и се надвесиха над мен. Просто чудо!" - разкри истината именитият фотограф.

Янков демонстрира удивителното си творческо дълголетие с прекрасни пейзажи, фотографирани през годините у нас и в чужбина. Той признава, че най-много се вдъхновява от природата на Родопите и Рила, където има прекрасни стари орехови гори, долини, чукари. "Не виждам някой да има силата, да има волята да остави всичко зад себе си... да излезе в планината без особено въоръжение, без особени, какво да ви кажа, пари... Такова отдаване на една идея - не я виждам, аз поне не я виждам”, признава майсторът на пейзажа.

Наградата в размер на 5000 евро Тодор Янков печели за снимката си "Двойка гларуси" във фотоконкурса на Vivatel "Еко Фокус", участниците в конкурса са 2800. Останалите шестима финалисти печелят награди по 2000 евро.

Живея си от награди, снимам, това ми е работата" - доволен от живота разказва Янков. Какво го вдъхновява в неговата работа - природата, флората и фауната.

"Има седмици, в които по два пъти се качвам на хижа "Седемте рилски езера" - разкрива страстта си Янков. "Обикалям цял свят".

Успял е да улови неповторими небесни воали над Дупница, които правят града неузнаваем на снимката. "Не мога да си позная града, толкова е хубав" - преоткриват го любителите на фотоизкуството. На снимките е запечатан и сараят на Ахмед Доган в Неделино. "Ходих да снимам ферма за щрауси, собственикът ме покани и ме настани в замъка на Доган. И сутринта ме качи на наблюдателницата на Доган, тя е 60 метра височина в замъка и оттам видях неповторими природни картини. В колекцията е и Илиина река, Родопска панорама" малки снимки с големи спомени. Аз съм този, който го е видял и съм успял да го заснема".

Янков прави това изкуство с бързината на "миг на око". Заснел е дори падаща лавина от близко разстояние. "Бяхме с Валентин Благоев, аз карах, откъм моята страна беше лавината и я чух, нещо силно гръмна, отворих прозореца, пътувахме към Кирилова поляна, когато се свлече".

Който го е страх да отиде в с. Мечогробе, може да го види на снимка при Тодор Янков. В гората на селото живеят мечки стръвници и са изяли много хора, оттам идва и името на селото с най-смелите хора, оцелели в битката с мечките.

Янков е заснел и една мечка от 50 метра разстояние, която ако не знае човек случката, може да си помисли, че се моли, вперила дълбок поглед в небето. "Над нея мина самолет, тя вдигна глава да види какво става в небето, аз щракнах с камера и благодарих много на Бога.

Много хора спорят с фотографа за играта на цветовете и багрите. Някои са категорични: "Такова зелено няма на света". Налагало му се е да качва скептиците по върховете и чукарите, за да ги уверява, че има и такъв цвят, съвсем нов в палитрата на Бога. Тогава фотографът гордо добавя: "Да, в света този цвят го няма, но в България го има. Правих филм за живота на мой приятел и в последните му дни го водих по дивни местности с невероятни багри. Когато се прибрахме, тъщата ми видя една от снимките и каза: "Ако намериш такива цветове прежди, ще ти оплета пуловер. Така и не намерих преждите, останах без пуловер" но какви багри видяхме" просто чудо" Нищо не съм пипал по компютърен път, нищо не съм нарушил".

Кадрите се разграбват като топъл хляб в пловдивските и столичните галерии, но в Дупница не е продал и една снимка. По творбите си Янков работи по два метода: "Много мисля и малко снимам, много снимам и малко мисля. Аз съм прилагал и двата принципа на различни етапи от творческото си развитие. Аз съм сангвиник, не мога да съм сам, винаги пътувам с един-двама приятели. И на тях връчвам по един апарат, и тях се опитвам да обучавам, да съветвам, за да стават откриватели и да изпитват удоволствие от тайнствени неща.

Много хора съм запалил по фотографията, но това ми е коствало жертви, нарушавал съм си баланса в семейството. Жена ми отказва да идва с мен, тя смята, че моята страст ограбва времето ми за нея. Ние сме различни в хобитата си, аз като намеря пари, ги превръщам във фотография, тя като намери - тича право в банката. Това е! Любовта има различни измерения, но любовта ми към природата и живота е една и тя е по-силна от всичко".

"През 1971 г. бях назначен за ръководител на фотоклуба в Дупница на Профсъюзния дом на културата и водех самодейци. 19 години съм работил в София - в Първо цифрово фото, в България аз съм един от тримата учредители и съдружници. Щастлив съм, че съм бил "върхът на сладоледа". Обходил съм стъпка по стъпка цяла България и не един път, и не един сезон" - казва за себе си фотографът, който допреди две седмици беше и личният фотограф на управляващите в Дупница, назначен на щат в общината.

"Широко скроен и рабофотохолик. За него няма значение с какъв фотоапарат ще снима" Неговите творби са винаги тонално и композиционни точни", е мнението на Георги Папакочев, журналист от "Свободна Европа".