Нямам обяснение за случилото се с детето

- Д-р Марянова, чувствате ли се виновна за смъртта на тримесечния Боби?

- Потресена съм, разбита! Просто не мога да повярвам, нямам обяснение за това какво се е случило с детето.

- Кога за последен път го прегледахте?

- В петък детето беше добре, имаше запушено носле, нямаше нищо на слушалка, преди дни бях назначила антибиотик, имайки предвид, че при малките деца процесите се развиват много бързо, буквално за часове. Но в петък Боби гукаше, смееше се, нямаше температура и въобще не улових нищо обезпокоително в състоянието му. Затова съм разбита.

- Роднини на детето твърдят, че е било болно, а Вие сте му направили ваксини, кога се случи това?

- На 10 май детето беше здраво, направих задължителните ваксини и дни наред нямаше никакви проблеми. Ваксините нямат нищо общо?

- Какво според Вас се е случило в детско отделение и има ли виновни там?

- Не мога да си позволя да коментирам. Не знам, все пак три дни детето е било в отделението и аз не съм го виждала. В момента върви проверка, която, надявам се, да открие истината. Тъжно е, че роднините са се настроили срещу мен. Че ме обвиняват. Имам дългогодишен стаж като педиатър. Обичам децата.

/В разговора ни с д-р Марянова се намесва случайна майка, която минава покрай нас. Жената се разплака, виждайки сълзите в очите на докторката, и прочела и видяла по телевизията репортажа около смъртта на Боби, каза:

Д-р Марянова, ние, майките на децата, сме с Вас, нали помните моето дете какво Ви каза: “Докторке, искам ти да си ми майка. Ние не вярваме, че Вие сте виновна/.

Изказването на жената развълнува педиатърката и през сълзи продължихме интервюто.

- Боби беше Ваш пациент в качеството Ви на личен лекар ли?

- Държа да уточня, аз не съм личен лекар, а педиатър специалист. Обгрижвам много деца от ромския квартал на добра воля, безплатно. Грешно е твърдението, което днес прочетох и видях в медиите, че съм личен лекар.

- Вярно ли е, че не сте вдигали телефона си в събота, когато детето се влошило?

- Не съм си чула личния телефон. Имам едно обаждане от роднините. Имах личен битов ангажимент, бях първи ден в отпуск. 30 минути след като са ме търсили, са открили д-р Веселинска и детето е изпратено в болница. В 13.10 в събота е прегледано от колегата д-р Кръстев в спешно приемно отделение и в листа той е записал, че детето е с гастроентероколит - повръщане и разстройство, и с чисто дишане. Изпратено е в инфекциозно, в детско отделение Боби е постъпил в 16 часа.

- Някой от колегите Ви в детско отделение информира ли Ви, че Ваш пациент е в тежко състояние?

- Не, никой не ми се обади. А това много ме натъжава, ако детето е в тежко състояние, така, както се твърди, мисля, че аз съм човекът, който познава статуса от раждането му на 2 февруари, и етиката изискваше да бъда уведомена. От Вас дори разбрах, че Боби е починал.

- Днес сте били в отделението, какви бяха коментарите на Вашите колеги?

- Това няма да кажа, не желая да коментирам, истински се надявам назначената проверка да бъде обективна и истината по случая да излезе наяве.

- Защо според Вас детето не е изпратено в София, след като е било в тежко състояние?

- Попитайте колегите. Пак Ви казвам, в трите критични дни съм била в отпуск и никой нищо не ми е казал.

- Д-р Марянова, защо детето не е настанено в реанимация?

- Нямам представа, би трябвало веднага да постъпи в реанимация, ако наистина е бил в тежко състояние?

- Вярно ли е, че едва на 24 май е свикана лекарска комисия за щателен преглед на момченцето?

- Така разбрах.

- Д-р Марянова, разбирам, че етично мълчите и не желаете да обвинявате никого, но това е негласно поемане на вина!

- Нямам какво да кажа повече, смазана съм, повярвайте, жалко за детето, жалко за близките му!

- Обидена ли сте на някого, който вероятно е вменил пред близките вина у Вас?

- Не ме карайте да коментирам подобни неща. Обидена съм, разбира се! Но ме боли не толкова от обидата, а от неяснотата, некоректността и ме боли много за Боби.