Нямам намерения да се отказвам от съдийството, още мога да бъда полезен на футбола

47-годишният благоевградчанин Кирил Манов е футболен съдия от 1986 г. Преди да постъпи в реферските редици, практикува активно най-популярния спорт на планетата - футбола. Преминава през школата на “Пирин”, където играе до ниво юноши старша възраст. Непосредствено преди казармата продължава във “В” група с отбора на “Пирински академик”, а по-късно завършва кариерата си в аматьорската кюстендилска дивизия в тима на с. Бураново.

Има авторитета на един от най-опитните и безпристрастни арбитри в региона, ръководил е успешно не един и два тежки мача по поречията на Струма и Места. В навечерието на наскоро отминалите великденски празници получи наряд за комшийското дерби от пиринската бундеслига между тимовете на Полето и Крупник, откъдето си тръгна с фрактура на носа, отекло лице и счупен зъб от ръката на крупнишкия нападател Методи Равначки.

- Г-н Манов, как се чувствате няколко дни след тежкия инцидент в Крупник?

- Все още се възстановявам, имам главоболие, болки в областта на лицето, боли ме и носът. В момента не ходя на работа, защото докторите ми препоръчаха да не рискувам с шофирането.

- Какво работите?

- Дистрибутор съм, доставям заявки по хранителните магазини. Сега обаче, вместо зад волана, правя възстановителни процедури и масажи в поликлиниката. Хубавото е, че на този етап не се налага хирургическа интервенция. Просто съм имал късмет, можеше да бъде и по-сложно. Синините по лицето ми, получени след отока, се разсейват, което също е положителен знак.

- Ще търсите ли правата си в съда?

- При всички положения. След този инцидент ще потърся правна помощ и нещата ще стигнат до съд, освен ако не постигнем извънсъдебно споразумение. То вероятно е най-правилното решение на ситуацията. Иначе и двете страни трябва да трупат допълнителни главоболия с разкарването по съдилищата. Това ще уточним на срещата с адвоката.

- Видяхте ли се с Методи Равначки след негативната случка?

- Лично не. Той беше звънял на сина ми по телефона, за да се поинтересува в какво положение съм и евентуално да договорим среща, на която да обсъдим ситуацията и да постигнем някакво разбирателство.

- Склонен ли сте на такава среща?

- Да, на нея ще видим накъде вървят нещата и ще стане ясно дали можем да постигнем извънсъдебно споразумение. По-добре е да се разберем като бели хора.

- Как Ви посрещнаха у дома след инцидента?

- Гостуваха ми дъщерята и зетят от Испания, които бяха дошли тук на почивка. Вместо да седнем около масата и да се порадваме на празника, аз не ставах от леглото, защото имах силно главоболие и проблеми с отока. А за един здрав човек никак не е приятно да лежи.

- Това ли е най-неприятната Ви случка в пиринската бундеслига?

- По терените съм бил свидетел и ми се е случвало какво ли не, но разбирателството винаги е вземало връх и в толкова тежка ситуация не съм изпадал. Дърпали са ме за фланелката, искали са ми обяснения защо съм свирил така или иначе, но чак такова нещо не.

- Имахте ли някакви подозрения или притеснения преди мача?

- Не, защото имам опит в подобни двубои. След като разбрах за кой мач съм назначен, бях подготвен психологически. Наясно бях, че в мач между отборите на две съседни села и най-малкият инцидент може бързо да ескалира. До въпросната 41-ва минута обаче тонът на срещата с нищо не предвещаваше каквито и да било проблеми. Нямаше никакви претенции от страна на двата тима, публиката се държеше коректно, имаше всички предпоставки за един хубав футболен празник при чудесно слънчево време. Какво му стана изведнъж на това момче, нямам представа и обяснение защо се стигна дотам?

- Смятате ли да продължите със съдийството?

- Нямам никакви намерения да се отказвам. Намирам се във възраст, в която се чувствам улегнал, знам как стоят нещата и как да изкарвам мачовете. Натрупал съм опит в толкова здрави и интересни двубои, няма скрити неща и тайни за мен в съдийската работа. Смятам, че още мога да бъда полезен на футбола в региона.

- Занимавате се и с фолклорна дейност?

- Да, част съм от мъжката фолклорна група “Веселяци”. Самодейци сме, пеем по фестивали, събори, абитуриентски вечери, дружески събирания, курбани - където ни поканят. Ден след инцидента в Крупник трябваше да ходим в София. Колегите заминаха да пеят и бяха се представили на много високо ниво, а аз останах вкъщи, защото се чувствах зле, не успях да им помогна, както бяхме се уговорили.

- Лекарите казаха ли Ви колко време не трябва да ходите на работа?

- Консултирах се най-вече с доктор Гнутова, която е специалист уши, нос, гърло. Препоръчаха ми поне 10 дни да остана на домашно лечение, докато падне отокът и се разсеят синините. После пак ще отида на очен преглед. Професията ми е свързана с шофиране и зрението е жизненоважен елемент.