Няма глупави модели, не е нужно да “предлагаш услуги”, за да имаш добра кариера

Преди няколко месеца едно определено име накара българските сърца, пренаситили се на силиконови прелести, скандали и изкуствен блясък, да затуптят от гордост, като поводът изобщо не бе свързан с някакви научни постижения или спортни прецеденти.

Това име е Джия. Точно като на прословутата манекенка от 80-те, която си отиде толкова трагично и която години по-късно, Анджелина Джоли пресъздаде на голям екран. Не, не за Джия Каранджи ще ви разкажем днес, а за Гинка Лазарова. Една красива българка, която преди време се прослави като едно от най-търсените на модната сцена в Лондон лица.

Гинка е родена през 1985 година в Благоевград, а модата я открива когато е едва 15-годишна. По онова време обаче баща й се възпротивил малкото му момиче да се захване с модния бизнес заради подозрителната му у нас слава. Самата Гинка споделя, че се радва на това стечение на обстоятелствата, защото модата е доста безпощадна и определено би поставила на изпитание крехкото тийнейджърско съзнание. Няколко години по-късно обаче тя става лице на родната агенция Ivet Fashion, а скоро след това заминава за английската столица.

Там тя започва да работи упорито, като добива сравнително добра популярност в местните среди, което си е цяло постижение, считайки, че модният бранш в момента е просто залят от рускини, украинки и всякакви красавици със славянска кръв, които без съмнение се явяват една доста жестока конкуренция. През 2009 година Гинка, която вече се е спряла на артистичния псевдоним Джия, е избрана да участва в клипа към парчето “This is rythim”. В чувственото й излъчване, силната й харизма и класната й хубост ще се убедите и сами, след като го изгледате.

Годината на Джия обаче определено е 2011, когато тя вече е доволно популярна, и то не само сред английските фашонисти. Миналото лято Гинка бе избрана за рекламно лице на луксозната марка очила Gok Wan, произведени за британската марка Specsavers. Кампанията за промоцията бе изключително мащабна и рекламните постери и билбордове с лика на Джия украсиха цял Лондон.

Говори се, че следващата стъпка за благоевградчанката е италианското издание на GQ, което смята да й направи гореща фотосесия.

“Да си намериш мястото в такава индустрия, в която непрекъснато някой ти диша във врата, е постижение. Чувствам се щастлива, защото наистина давам сто процента от себе си.”, коментира пред някои родни медии самата Гинка преди време.

- В момента си едно от най-търсените лица в Лондон. Имайки предвид жестоката конкуренция, това е истинско постижение. Как стигна дотук?

- Започнах да се занимавам с мода когато бях на 18 години. Откри ме моят букер от модна агенция “Ivet Fashion” - Дидо. В началото пътувах много повече от сега. В момента, през повечето време, живея в Лондон и там се чувствам истински щастлива. Харесва ми професионализма, с който се работи във водещите модни столици в Европа, затова предпочитам да работя там.

- На задкулисните игри в модната индустрия са посветени не един и два филма. Разкажи, как стоят нещата в действителност? Какви са отношенията между известните модели? Има ли конкуренция и стрес?

- Конкуренцията в моята работа е наистина голяма, но това по-скоро ме мотивира, отколкото да ме дърпа надолу. Във филмите за мода винаги има доза драматизъм и крайност, които променят представите за тази индустрия в очите на хората. Отношенията между хората зависят от техните характери и работата не играе чак такава роля.

Стрес има, тъй като ние не работим на заплата, а на хонорар, и никога нищо не е сигурно. В един момент свикваш с този стрес и той по-скоро подхранва желанието ти да бъдеш още по-добър.

- Ти си заминала доста млада. Как оцеля и как се наложи?

- За да се задържиш в този бизнес, трябва да прекършиш женската си суета. Трябва да можеш да приемаш критики за външния си вид и не само. Да не се отказваш. Трябва да имаш определен набор от качества, за да се отличиш сред стотици други момичета. Това е, което направих лично аз.

- Свикнали сме да виждаме лицата на модата в един идеализиран вид - винаги красиви, винаги усмихнати, винаги в кондиция. Каква е истината и как го постигате?

- Така са свикнали хората да ни виждат в списанията и на модния подиум. В живота не винаги сме такива. Повечето модели в ежедневието си ходят без грим и без особено да им пука как ги възприемат околните. В работата си ние по цял ден комуникираме с много различни хора и това изморява доста. Старая се да поддържам една позитивна нагласа за живота, пък и хората казват, че усмивката била знак за добро здраве и щастие, така че ще им се доверя.

- Ти стана лице на марката слънчеви очила на Gok Wan. Как те избраха?

- Избраха ме на кастинг. Няма нищо любопитно около самия избор. Ежедневно ходя на поне 5-6 кастинга, така че за мен това беше просто един ангажимент.

- Близка ли си с някой световноизвестен модел?

- Имам приятелки с големи успехи, но човек не бива да спекулира с тези неща. Не съм близка нито с Кейт Мос, нито с Аби Лий (Кършоу - б.а.), така че едва ли историите ми биха били интересни за аудиторията.

- Кой е бил най-трудният ти момент?

- Най-трудни са били моментите в началото на кариерата ми, когато трябваше да свикна с липсата на близките ми хора и да живея изцяло самостоятелно.

- А най-щастливият?

- Когато осъзнавам, че решението ми да се занимавам с мода е било правилно. Много са били моментите, в които ми се е искало да живея като повечето си връстници - да ходя редовно на училище, да имам група от приятели, с които се виждам всеки ден и имаме изградени навици. Погледнато от тази гледна точка, понякога това ме е карало да се съмнявам дали действително съм направила правилния избор. Но когато видя резултата от труда си, това ме прави истински щастлива.

- През 90-те години у нас, популярно бе мнението, че един модел може да пробие единствено ако предлага специфичен вид услуги на определени ключови фигури. Как стоят нещата на световно равнище?

- През 90-те години у нас имаше престъпност и нямаше правила, така както е нямало и модна индустрия. Последните две неща все още не са налице. Няма как да искаш да станеш модел в България поради простата причина, че тук няма за кого да работиш. Можеш да го правиш само за престиж.

Този факт формира и мнението ми, че не можем да сравняваме вече изградена световна модна индустрия с нашата приумица за такава. Не, не е нужно да “предлагаш услуги”, различни от тези на модел, за да имаш успешна кариера. Както казах, моделът е сбор от качества и няма глупав модел сред онези, които работят на световно ниво - просто няма как да оцелее.

- Ти се изявяваш под псевдонима Джия. Защо Джия?

- Джия е псевдоним, измислен от моя букер, и аз много си го харесвам. Това е нещо като работно име, тъй като в чужбина моето се произнася трудно. За всичките ми приятели и близки хора съм си Гинка Лазарова.

- Обвързана ли си?

- Да, имам приятел, но той се занимава с музика и няма нищо общо с модата.

- Какво не би направила в името на кариерата?

- Неща,които биха нарушили с душевното ми спокойствие по някакъв начин. Не бих се наела да прекрача граници, от които не бих се чувствала добре на по-късен етап.

- Имаш ли свои лични кумири? Хора, на които искрено се възхищаваш?

- Има много хора, на които се възхищавам, и те имат едно общо качество - доброто възпитание. Нямам кумир, на когото да се кланям или да се опитвам да приличам. Според мен човек трябва да взима хубави качества от други, но не и да копира изцяло, защото тогава той самият се губи.

- Какви ще са новите ти изяви?

- Имам постоянни предложения и ми предстоят много неща. Но аз не обичам да говоря за това, предпочитам работата ми да го прави.