Новите учебни програми ще учат децата да работят в екипи
Както казват Кати и Норм Грийн: “Най-голямата трагедия на възпитателната система е, че учим учениците на демокрация с диктаторски методи”
- Г-жо Войнова, през последните няколко години не се ли наблюдава отлив в интереса на учениците в Пиринско да учат профилирано немски език? Ярък пример за това е закриването миналата година за първи път в историята на Математическата гимназия в Благоевград на паралелка с профил математика с немски.
- Причината е в намаляване на децата като цяло, а не в нежеланието им да учат немски език. Не смятам, че интересът към немския език намалява, и ярко доказателство за това е, че в Езиковата гимназия в Благоевград в двете паралелки с първи профилиращ предмет немски приемният бал е най-висок, и то от няколко години, и тази тенденция не се промени и през настоящата 2010 г. Бих допълнила, че изучаването на немски, особено като втори чужд език, е изключително актуално, това е не само национална, но е европейска статистика. Естествено и логично е и у нас, както и в Европа, първото място при изучаването на чужд език да държи английският, но на второ място се налага именно немският език.
- Вие сте от учителите, които непрекъснато търсят нови подходи към учениците и начини да ги ангажирате и да събудите интерес към изучаването на езика. Със сигурност Ваши възпитаници, а вероятно и колеги, си спомнят, че Вие още като млад учител в VII СОУ превърнахте за един учебен час класната стая във влак с купета, в театрална постановка, в която всеки ученик имаше своята роля. Ентусиазмът Ви за прилагане на нестандартни методи в обучението и до днес не е отслабнал, вероятно сте първият учител в Благоевград, който провеждаше част от уроците си в интернет клуб по времето, когато училищата още нямаха обзаведени модерни компютърни кабинети. Неотдавна пък Ви се наложи да слушате доста твърда музика, тъй като Ваши ученици харесваха немска метъл група и Вие веднага съзряхте в това отлична възможност да използвате този интерес в училищните часове. Защо пак кандидатствахте за поредното обучение, не Ви ли омръзна и не се ли уморихте непрекъснато да се квалифицирате и да търсите нови методи за работа с децата?
- “Залудо се квалифицирай, залудо не стой”. Казвам това с усмивка. Човек трябва да е гъвкав и да използва всяка възможност за "продължаващо обучение" и "учене през целия живот". Ако не търсиш новото и актуалното, няма как да си "в крак" с непрекъснато променящото се младо поколение. Важно е ученикът да е поставен в центъра на вниманието не само в учебния час, но и в извънкласните дейности, които съпътстват учебния процес. Затова създадохме Клуб по немски език в НХГ - за да се обединят всички фенове на немския в гимназията, да общуват помежду си, макар и от различни класове, и да съпреживяват заедно интересни мигове, свързани с културата на страната, носител на езика. Свързахме се с Клуба по немски в Американския университет. Наши ученици гостуваха на АУБ в Деня на немския език, а трима, сред които първенецът на випуска Тина Кълбова, спечелиха награди от викторината и състезанието за написване на текст или създаване на рисунка. Такива неща мотивират младите хора, както преди години провежданите между НХГ и ПМГ езикови състезания по немски в Младежкия дом с награди от Гьоте Институт.
- Бяхте цяла седмица в Германия по време на световното първенство по футбол. Имахте ли възможност да видите как германците приеха третото място на националния си отбор в крайното класиране?
- Усетих еуфорията и радостта на колегите германци в телевизионната зала на академията след победата на националния отбор на Германия над Аржентина. Направих си снимка с фенска шапка и гирлянд с цветовете на германското знаме. С много от колегите гледахме полуфиналния мач на Германия с Испания. На читателите на вестник "Струма", които са фенове на германския отбор, препоръчвам да намерят в интернет песента на група "Баста" - "Gimme Hope Joachim".
- Какво знаехте за Бад Вилдбад и семинара преди заминаването си?
- Единствено това, че градът се намира в провинция Баден-Вюртемберг. И че там ще бъдем обучавани заедно с още 10 български учители по немски. На място усетихме предимствата на това градче /борова гора, минерални извори и СПА центрове/, в което е преместена преди три години Академията за квалификация и развитие на училищен персонал.
Обучението ни в гр. Бад Вилдбад бе интензивно - в удостоверението ми са записани 85 часа - като включваше и посещения на часове в училище. Занятията ни бяха в една страхотна сграда с модерно оборудвани кабинети, а докато течеше нашето обучение, паралелно десетки немски педагози също се обучаваха по различни теми, актуални в момента. Засичахме се в столовата и имахме възможност да обменим идеи за преподаването на чужд език и използването на нови учебници и методи.
- Споменахте, че сте влизали в учебни часове, имаше ли нещо, което Ви впечатли?
- Да, всеки от групата в зависимост от интереса си можеше да избере кой клас и предмет в гимназия "Хилда" в Пфорцхайм да посети. Аз бях в час по роден език на седмокласници и в V клас в час по чужд език - английски. В VII клас присъствах на финална дискусия по изучаван роман - книга с доста внушителен обем, която ученичката до мен услужливо ми показа. Учениците разискваха проблема за агресията в училище. Впечатли ме, че реакциите и мненията им за агресията бяха аналогични на мисленето на моите ученици, което доказва, че хората навсякъде са еднакви и по еднакъв начин не понасят грубостта и силовото налагане. При петокласниците бях изумена от огромните чанти на колелца, подобни на пътни чанти, които имаха всички. Исках да уточня дали се готвят за екскурзия и затова след часа попитах едно момиченце, но отговорът й бе, че всеки ден ходят на училище с толкова пълни и големи чанти, за да се събират всички помагала и материали, които са им нужни. Това ми бе доста любопитно, още повече че у нас също се коментират килограмите на раниците на учениците, особено в началния курс. А мечтата на всеки учител е учениците му да носят всички материали и всички помагала, които са нужни за часа, защото тогава се работи по-леко.
В заключителната приятелска дискусия между германски и български учители колежка от гимназия "Хилда" сподели, че по литература те имат право да избират различните произведения на изучавания автор. Затова тази година тя се е спряла на ново произведение, защото учениците ще могат да го видят и на театралната сцена в Пфорцхайм.
- Нещо ново като метод на преподаване, който да активизира учениците Ви, "донесохте" ли от Германия?
- 40 методически инструмента, 11 комуникативни и 16 кооперативни метода. Обяснени на немски език и записани върху подареното от академията CD. Дузина, написани на английски език - с тях ще опреснявам английския си или ще се доверя на колегите по английски по време на вътрешната квалификация в методическото ни обединение. Сега си имам "домашно" до края на ваканцията да ги разучавам и тренирам. Там ни обучиха в един изключително ефикасен метод, целта на който е да се приобщят към работата на класа и най-притеснителните или затворени деца, без те да се чувстват застрашени, да изразят личното си мнение. Това за мен винаги е било най-важната цел в работата ми - да липсва стрес, всички да се чувстват комфортно и без да бъдат насилвани, да могат да изразяват себе си. Условно методът е разделен в три етапа: Think
/индивидуално мислене/ - Pair /обмен с партньор/ - Share /обсъждане/, като се базира на това, че за много хора е по-лесно да изразят мнението си писмено, за да не се притесняват, че другите няма да им дадат възможност да се изкажат докрай, да бъдат критикувани или отхвърлени. Всички тези методи са важни за развитието на социалната и личната компетентност на учениците чрез кооперативно учене, но те би трябвало да се прилагат стъпка по стъпка и много внимателно от учителя, защото движението в класната стая, особено при метода "Родствени и експертни групи", който метод се счита за "черешката на тортата", може да създаде впечатление за провал на дисциплината в часа или да даде повод за това.
Другото интересно нещо за мен бе принципът за сформиране на групи. Познатият ни случаен принцип чрез изтегляне на еднакво число или конец с еднакъв цвят, свързване на разделена на части поговорка или пощенска картичка има свой конкурент: "Метод за уговаряне с желани партньори чрез инструмента часовник".
Всички тези методи ще бъдат полезни при работата по новите учебни програми, които, както разбрах, ще бъдат на основата на проектна работа. През учебната година учениците ще работят в екипи по различни проекти, като контролирано от учителя сменят партньорите си за работа. Така още в училище децата ще разберат, че в живота ще им се налага да работят с различни хора, които ще се сменят непрекъснато, и за да успеят, те ще трябва да се научат да се сработват с другите, независимо от различията си с тях.
- Какво толкова Ви впечатли при практическото обучение "Изграждане на екип"?
- Преподавателят ни показа много вълшебства в истинския смисъл на думата, като ни накара да разберем, че част от ролята на учителя е и да бъде вълшебник в часа си. Бяхме разделени на 4 групи в 4 различни стаи и всяка група си избра по 1 говорител. Единствено говорителите имаха право да се срещат определен брой пъти, за да договорят изработването на два кораба от хартия, които да можем да пуснем във водите на река Енц в прощалната вечер. Говорителите се срещат на неутрална територия, уговарят как да се построи съвместно корабът, щом едните изработват предната, а другите задната му част, питаха се, даваха отговори при възникнали затруднения, но никой от тях с очите си не виждаше какво правят другите. И накрая - единият кораб се оказа плавателен, а другият - не, въпреки многократните консултации.
При анализа коментирахме, че причините за евентуален неуспех може да са много: непроявена съобразителност в началото да се попита за големината на раздадените материали, има възможност групата да приеме говорителя като началник и да не се "сработи" с него. Затова са нужни правила, които да се знаят и да се спазват от всички.
Това също бе от нещата, които ме впечатлиха в гимназия "Хилда", че в класните стаи имаше табла с написани на тях правила. Тези правила, обикновено от десетина точки, например "Не крещи в класната стая", "Изслушвай другия" и т.н., се приемат от целия клас и учителя в началото на учебната година и до края всеки е длъжен да ги спазва, дори да не му харесват в определена ситуация. Такива правила съм виждала и в класна стая на НХГ и мисля, че е добра практика.
- Случва ли се ученици да бягат от часовете Ви? Дали през новата учебна година с новите методи ще успеете да увеличите интереса им към немския език?
- "Насила хубост не става". Методите са предназначени за ученици, които "търсят хубост" не насила. Колкото по-отговорни са учениците към съвместното създаване на благоприятен климат за работа, толкова повече тези методи биха подобрили чуваемостта в час, биха заострили вниманието и интереса. Тъкмо се чудех как да обобщя колко са важни кооперативните методи, и прочетох какво са написали Кати и Норм Грийн, които ще се опитам да цитирам по памет: "Една от най-големите трагедии и иронии на възпитателната система е, че когато подготвяме учениците за демокрация, ние използваме само диктаторски структури и методи - методи на обучение, при които учителят говори най-много, а общуването на ученик с ученик става рядко и по изключение, методи за обучение, при които учителят сам решава какво и как да се учи, как се оценява и какви правила важат за поведението в клас".
Аз всеки ден обмислям как да направя часа по-ефективен и интересен. Как да не създавам стрес у учениците, без това да заприлича на липсваща дисциплина. Как да им дам възможност за личен избор в рамките на задължителното. Прибирайки се у дома, всеки ден се питам успявам ли да постигна целта си. Мечтата ми е да накараме учениците с желание да идват на училище и с интерес да се готвят за следващия урок, тогава със сигурност ще сме успели в работата си.
- Немската кухня не е от най-приятните за вкуса на българина, изкуши ли Ви нещо при последното Ви пътуване до Германия?
- Лично аз похвалих главния готвач за великолепните ястия, едно от които вкусвах за първи път. Но имаше колеги, които изразиха мнение, че само панираната бяла риба им е приличала на българско ястие. Но на Шварцвалдската черешова торта едва ли някой ще устои. Това е може би най-известната германска торта извън границите на страната. Този съвършен деликатес, подправен с шоколад, сметана и захаросани череши с малко черешов ликьор, е вечният хит на германското сладкарство. През 1949 г. тортата се нарежда на 13-о място в листата на най-популярните германски сладкиши и оттогава насам дори придобива световна слава.
- Не взехте ли рецептата?
- Не успях да я запиша на място, затова я потърсих в интернет. Уточнявам само, че тя може да се направи и с готови блатове.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.