Нова Зеландия е последният земен рай, хората държат на дадената дума и учат на това децата си

Кюстендилка и благоевградчанин са стожерите на българщината в мегаполиса Окланд в екзотичната Нова Зеландия. Соня Арабаджиева и съпругът й Цветан от пет години живеят в морската държава, но не забравят, че са българи, и с цената на много труд и всеотдайност пазят традицията и културата на дедите си.

В далечен Окланд в момента е лятната ваканция на учениците и повечето от сънародниците ни са в отпуск, разказват сем. Арабаджиеви. Повече от 3000 българи живеят Нова Зеландия, около 2000 са в Окланд и градовете около него. Красивата кюстендилка е учителка в неделното българско училище в столицата, а съпругът й Цветан е председател на българското дружество "Св. Св. Кирил и Методий".

Тази година за Коледа за всички българи направихме открит урок по "Под игото", както Рада Госпожина и нейните ученици, разказва учителката на 30 момичета и момчета, посещаващи занятията на българското неделно школо, което съществува от близо 5 години. Наред с открития урок възпитаниците на Соня Арабаджиева изиграли и безброй български хора и ръченици. Нашенци присъствали и на музикален конкурс за изпълнения на български автори, на който учениците от неделното училище получили и грамоти за песните на бабите и дядовците си.

В България бях преподавател в Професионалната гимназия по туризъм "Никола Вапцаров" в Кюстендил. Тук запазих професията си и съм помощник-учител в пети клас в едно училище. Това работя от понеделник до петък. В неделя съм се отдала на българското общество тук. Водя българско неделно училище, обучавам дечицата да четат и пишат на български език. Провеждам и извънкласна дейност - занимания по роден фолклор с танцовия състав "Български рози", разказва кюстендилката Соня Арабаджиева.

Силната половинка на семейството - Цветан, също бързо намерил попрището си и откакто живее в Окланд, се занимава със строителство. Освен това бившият военен от четири години и половина е председател на българското дружество в Окланд, което се казва "Св. Св. Кирил и Методий". Синът Владимир е студент в университета там, а дъщерята Цветелина сега завършва колеж.

Въпреки че сме малко българите в Окланд, сме много задружни, разказват семейство Арабаджиеви. Преди три години за 24 май нашенци начело с Изабела Шопова ушили голямо българско знаме - 7 метра дълго и 4,5 метра широко, и го поставили на най-големия мост на пристанището да се вее. Кандидатствали в общината. Нова Зеландия е уредена държава, с доста висок стандарт, заради това много наши сънародници, които вземат новозеландски паспорти, заминават за Австралия, защото там материално нещата са по-добре и къщите са по-евтини, разказват сем. Арабаджиеви. След като получат гражданство, много от българите отиват в Англия, а след пенсиониране и в родината, разказват от българската диаспора.

Нашенци лесно намирали работа в морската държава, най-вече такава, свързана с професионалната им реализация в родината, но има едно важно условие - английският им трябва да бъде на високо ниво - говоримо и писмено. Има много българи, които в Нова Зеландия са преподаватели в колежи и в университети. Българи са се реализирали и като компютърни специалисти в големи фирми, други са счетоводители в банки. Тези, които не владеят добре езика или нямат висше образование, пък работят в обслужващата сфера - в транспорта, в магазините, но там е много по-трудно, разказват сем. Арабаджиеви.

Всички наричат Нова Зеландия "последния земен рай", защото страната е невероятно красива, с девствена природа, с прекрасен климат, с много ведри хора, които наричат себе си "кивита", просто държавата е уредена - и това ни харесва, споделя семейството. Новозеландците ходят боси или по джапанки почти целогодишно. Обичат хумора, природата, оригиналността. Спират колите си пред пешеходеца, още преди да е доближил до пешеходната пътека. Учат децата си да бъдат вежливи и толерантни. Живеят със самочувствието, че те са господари на страната си, в която доминира английският начин на живот и държавно устройство. Нова Зеландия е страната, която първа допусна жените да гласуват на избори.

Страната е на 3 място в света по липса на корупция. Има ред и закони, които се спазват от всички. Правораздаването е светкавично и неподкупно. В Нова Зеландия хората държат на дадената дума и всеки я спазва. Изключено е ученик да си купи цигари или алкохол, никой няма да му ги продаде, както и никой не би го пуснал в клуб или дискотека, ако е под 18 години. От малки в училище децата работят в екип, съдържанието на израза "тийм уърк" се прилага много ефективно навсякъде. Вежливостта е издигната в култ. "Кастъмър сървис" е друг израз, характеризиращ начина на работа в обслужващата сфера. Абсолютно навсякъде - от обикновения супермаркет до държавните институции, всеки клиент се обслужва с усмивка и безгранично внимание.

Думите "благодаря, извинете, моля", се чуват навсякъде, изричани от всички. Чистотата също е повсеместна. Никой не хвърля дори къс хартия на друго място, освен в коша, и то в този, който е определен за рециклиране на хартия. Като прибавим красивата, девствено запазена природа на страната, поддържаните пътища, всеки би решил, че това е страната-мечта, разказват с възхищение семейство Арабаджиеви.