Никога не съм виждал толкова обезверени хората

Иван Ризов е роден на 07.06.1960 г. в Благоевград. Завършва бившия Електротехникум, после “Стокознание” и “Педагогика” в Икономическия университет във Варна. Специализира “Външна икономика”. Връща се в Благоевград и започва работа в РПК. От 1989 до 1999 г. държи магазин за хранителни стоки, взет под наем от РПК. През 1999 г. случайно среща свой познат - директора на “Петрол” Вальо Христов, и го моли да го назначи като стоковед в предприятието. Не, аз те познавам, за теб директор или нищо друго, отсича Христов и го праща в закъсалото предприятие “Топливо” - Благоевград, което към онзи момент е със загуба от 18 млн. лв. През същата година регионалните директори на “Топливо” са 28, сега са само 5 и един от тях продължава да е Ризов.

Освен директор на “Топливо” той е и лицензиран брокер на Софийска стокова борса от 1992 г. От 12 години е общински съветник в Благоевград. На предстоящите избори ще е кандидат-кмет на града от ВМРО-НИЕ.

Семеен, с две деца. Съпругата му преподава английски език в Математическата гимназия в Благоевград, дъщеря му завърши “Маркетинг” в УНСС, а синът тази година се дипломира в МГ и изкара с отличен изпита по история на предварителния прием.

- Г-н Ризов, през март стотици благоевградчани се вдигнаха на протест срещу високите цени на горивата - зареждаха за по 50 ст. срещу фактура на бензиностанциите на “Лукойл”. Вие включихте ли се в този протест?

- Не, по простата причина, че имаме бензиностанция и там зареждаме срещу карти. Но бях съпричастен с протеста. Впечатли ме едно момиченце, качено на капака на кола, което каза много силни думи: “Искам ниски цени и работа за мама и тате”. Колко елементарни неща. А защо всичко е толкова сложно?

- Защо?

- Като че ли се случва нещо, което не зависи от нас, а се дирижира отвън. Има периоди, когато народът живне малко, после пак му сложат примката на шията. Правителството казва - магистрали, та магистрали. Хубаво, нека ги има, нищо лошо, но кой ще пътува по тях, след като за почивка средният българин отдавна дори не мечтае. Няма работа. Покупателната способност намаля. Не беше ли по-добре да се направят 5-6 държавни предприятия, за да се открият работни места? В момента всичко е в ръцете на частния бизнес, а в същия момент държавата изобщо не се грижи за него и респективно - за хората, които работят там.

Вземете Благоевград. До 1990 г. имаше десетки работещи заводи, което даваше самочувствие на хората, че са полезни и пълноценни. Лоши, хубави, тия заводи произвеждаха. Тогава казвахме - желязна завеса, не можем да пътуваме из Европа. Сега няма завеса, но някой да е отишъл някъде? Тоя малък процент, който сега може да пътува, го имаше и навремето. Да, днес нямаме забрана, но най-много да отиде човек на село да изкара 2 килограма картофи, както го посъветва премиерът.

- В крайна сметка можете ли да обясните защо горивото в България е толкова скъпо и от какво се формира цената му, след като се оказа, че цената на петрола е последният фактор, който й влияе?

- “Лукойл” не са пълен монополист, но са големият играч на пазара, който определя условията. И това, което ни се казва, е нещо много несериозно - един месец щели цените да бъдат фиксирани. Какво означава един месец? Това е подводен камък, който после ще доведе до големия удар на производители и вносители. Пресаташето на “Лукойл” обясни, че това фиксиране ще им струва загуба от 4 до 10 млн. Нали се сещате, че след това те много бързо ще ги избият? Не е нормално в пазарна икономика правителството да определя цени. 2,49 лв. е много висока цена и в момента дори. Работата на правителството е да види като регулатор дали има картелно споразумение, но не и да определя цена. Аз също искам да продавам тухлите не за 50 ст, а за 2,50, но като няма кой да ми ги вземе?

- Как “Топливо” си определя цените?

- Ние сме на българския пазар повече от 55 г., имаме 400 склада в цялата страна и ценовата ни политика е персонализирана и към дребния, и към едрия потребител. Освен горива продаваме строителни и отоплителни материали, но предполагам, че питате за горивата. Тях ние винаги ги продаваме 6 ст. под цената на “Лукойл”.

- Тоест на загуба?

- Не, успяваме да го направим от отстъпките, а те са добри. “Лукойл” ни ги дава, понеже в рамките на 6 дни ние си плащаме всичко. Ако например аз не платя в Благоевград, колегата в Стара Загора, който е платил, няма да получи гориво и затова непрекъснато се съобразяваме.

- Как така македонците пълнят цистерни от българските бензиностанции на “Лукойл” и после го продават там по-евтино, отколкото е у нас?

- Действително пред бензиностанцията на “Лукойл” винаги чакат по 10-15 цистерни. И аз не мога да си го обясня как цената е по-ниска в Македония, отколкото у нас. Не ме интересува имат ли, нямат ли акциз комшиите. Интересува ме защо, след като се бием по гърдите и казваме, че сме в ЕС и сме по-добра и стабилна страна от Македония, купуваме по-скъпо гориво. Не е нормално, когато поради някаква причина цената на петрола скочи, ние веднага, на секундата да реагираме и да повишаваме цената на дребно. Всички знаем, че има много големи количества в базите за зареждане и това гориво не е от ден и два. Защо трябва да го продаваме на новата цена, след като сме го купили на старата? Не е нормално и когато цените тръгват надолу, ние да си претрайваме и след много дни символично да свалим 1-2 стотинки.

- Усещате ли спад в потреблението, след като цената на бензина се качи толкова много?

- Не. Който си е карал, кара си пак. Видя се обаче леко увеличение на газстанцията. 1,18 лв. е газта. Къде е 1,18, къде е 2,49? Проблемът е, че газовите уредби са от 500 до 2000 лв. и не всеки може да си ги позволи. Голяма част от хората карат коли, купени за по 500-600 лв., как да сложат уредба за 2000?

- Кога усетихте кризата в пълната й сила?

- Преди 2 месеца, когато разходите станаха много по-големи от това, което правим като оборот.

- Имате ли много длъжници?

- Да. Най-големият е бившият кандидат-кмет на Симитли Вальо Пилевски. Завлече ме към 70 000 лв. Наскоро съдия-изпълнител ходи да му описва къщата. И доста други го издирват за пари, много го е закъсал. Наскоро осъдихме Илия Ризов на “Картала”. Той като че ли не вярваше, че ще го вкарам в съда. Сумата беше 6000 лв., после веднага ги погаси, останаха някакви дребни държавни такси да плаща, но го махнах вече от списъка на длъжниците. Имало е случаи, когато съм давал напред стока за 300-400 000 лв., но сега при тая криза не мога да си го позволя. В момента имам да вземам към 130 000 лв. Спряхме да даваме на вересия, но пък това доведе до отдръпване на някои от клиентите. Разрешил съм за някои фирми по-късно плащане - на “Главболгарстрой”, “Елсветлина”, фирмата на Хаджигаев, но не мога на всички, защото аз нося отговорност като директор и човек, че ако не си събера парите до 60 дни, собственикът ги взема от мен.

- Имало ли е такъв случай?

- Засега още не, но директорите имаме пари, които са ни удържани предварително.

- Какво представлява българският бизнес в момента?

- Няма бизнес в момента. Хората мислят само за насъщния. Идват абитуриентски, по-рано хората правеха основни ремонти на жилищата преди този ден, сега най-много да поосвежат една стая. Нямат пари. А дори и да имат, те са ги стиснали на влог, защото не се знае утре дали няма да останат без работа. 13 години съм вече в “Топливо” и такава обезвереност у хората не помня. Ние плащаме заплати, осигуровки, не сме закъснели 1 ден и в момента търпим загуби. Предупредил съм хората, че ако продължаваме така, може да ги пусна на 4-часов работен ден. Казал съм им да търсят - къща да се отвори, друго да се отвори в Благоевград - там да са. Няма нужда да ми висят в търговския отдел. Ако искаш, една седмица не ми идвай на работа, но искам да се знае колко обекта има в Благоевград, кой е изпълнителят, кой е инвеститорът, защо някой взема от нас само цимент, ценовата политика ли е важна, или нещо друго... Въпрос на оцеляване е. Такова чудо не е било. Преди си мислех дали тройната коалиция имаше късмет, че се улучи такова време, когато се развързаха пари, дойдоха външни капитали и в този период започна едно голямо строителство, в което всички бяха ангажирани... Частните фирми работеха, парите се въртяха и всичко си беше нормално. Сега правителството тепърва отчита, че дължи на много външни фирми, които зареждат с горива у нас, пари за ДДС. Става въпрос за над 1000 фирми и много от тях вече спряха да зареждат тук по тая причина. Преди да влязат у нас, правят всичко възможно да заредят в съседна страна. Сега тепърва ще гледаме пак да ги върнем у нас. Тепърва правителството ще се разпорежда и на Агенция “Митници” да проверява дали с 550 литра влизат от Турция. Да, ама веднъж като си се оцапал...

- Вие бяхте един от малкото общински съветници, които уважиха коктейла на АУБ по случай дипломирането на поредния випуск. Защо колегите Ви не дойдоха?

- Не мога да си обясня, защото наистина АУБ е институция. Институция, която инвестира, купува земя, строи, поддържа тази сграда, която иначе щеше да бъде полуразрушена, защото общината не би могла да извади пари за издръжката й... Приятно ми стана, като чух колко много от студентите в момента в АУБ са от Благоевград. Това са деца на наши близки и приятели, които ще получат качествено образование. АУБ е марка. Затова ми направи неприятно впечатление това, че областния управител го нямаше, и заместниците му не видях, Общинска администрация бе представена само от този, който е щатен по поднасяне на цветя - Скрижовски. Некултурно е да получиш покана, в която те молят да потвърдиш присъствие, хората започват да се готвят да те посрещнат, и то добре, и накрая ти не отиваш. Никой от нас не е нито гладен, нито жаден, но това е връхна форма на неуважение към един университет, чиито възпитаници изливат сериозни суми в Благоевград.

- Вие сте съветник вече 3 мандата. Къде работихте най-добре и ползотворно?

- Във всички случаи не е този ОбС, където се работи изключително трудно. Много по-качествено бяха нещата при първия ОбС, през 1999-2003 г., когато всичко беше безкрайно политизирано, разделено на сини и червени. Въпреки това се събирахме преди сесия, опитвахме се да вземем компромисни решения, много често сме решавали да гласуваме по съвест, ако не се разберем по някоя точка. И останахме приятели и до днес. А сега имам чувството, че в момента, в който този ОбС се разпусне, с някои от хората няма и да се познаваме.

- Срамувате ли се за някое от гласуванията си?

- За съжаление има такива. Малко са, но има. Например Общинската администрация ми затваря обект. Аз започвам да си оправям документите. Кметът Причкапов решава да извика тоя, който ме е затворил, и му казва: Вижте там, оправете Ризов, защото той ще поеме ангажимента да гласува разходната част на бюджета. Да, но моите колеги от дясното пространство бяха взели решение да гласуват “против”. Аз предупредих нашите, на ВМРО, 4-ма съветници, че няма как да гласувам “против” при това положение, но в един момент виждат, че останалите колеги не могат да повярват на очите си. Гласуваме - те “против”, аз - “за”, но за мой късмет бюджетът не мина. На другата сесия аз вече имах изрядни документи за обекта. Колегите отляво ме подсещат преди следващата сесия: Ризов, нали си знаеш! О, не - казвам, - аз поех ангажимент за миналия път, да сте си направили организацията, сега ще гласувам по съвест. И гласувах “против”.

- Има ли настоящи общински съветници, на които не знаете имената?

- Има. Едно момче с дълга коса, от Урдевите е... Има и общински съветници, които нямат едно изказване. Като Иван Стоянов. Ама няма дума, казана от него, може да се провери. А, всъщност само веднъж след една сесия миналата година каза, че ВМРО ще прави факелно шествие и кани съветниците. Направиха го, горкия, машина за гласуване към Урдев, Хаджигаев и Причкапов.