Нелоялната ценова конкуренция убива предприемачеството

Към момента според Иван Ризов, председател на Общинската комисия по икономика и приватизация и управител на благоевградския клон на "Топливо" АД, повечето фирми в сектора за търговия със строителни материали работят с процент на печалба между 8 и 10 на сто, докато печалбата на тези, които не издават касови бележки на клиентите и не плащат дължимите данъци на държавната хазна, е три пъти по-голяма и това поставя бизнеса в неравностойни пазарни позиции.

- Г-н Ризов, приблизително колко фирми в региона на Югозападна България търгуват със строителни материали?

- В областите Благоевград и Кюстендил, в които оперира и "Топливо" АД, техният брой е около 45-50, което означава, че във всеки общински център имаме средно по 2-3-ма конкуренти.

- Лоялна или нелоялна е конкуренцията на този пазар?

- Имам сериозни основания да твърдя, че не е, защото голяма част от тях не издават касови бележки на клиентите, водят двойно счетоводство и на практика не само притискат до стената коректните фирми, но и ограбват държавната хазна, укривайки приходи, които не са обложени с данъци. Въпреки това правителството не иска да затвори вратичката за далавери и да увеличи приходите.

- Тези ли фирми слагат примка върху "шията" на останалите, които се стараят да играят по правилата?

- Разбира се. Печалбата в този сектор е много малка - средно между 8 и 10 процента за малки количества и между 4-5 процента за по-големи. В същото време цените на строителните материали при фирмите, които продават, без да издават фактури или касови бележки заради спестения ДДС, излизат с цели 20 на сто по-ниски от нашите и това прави конкуренцията нелоялна и нечестна.

Необложените с данък приходи от спестен ДДС в размер на 20 процента водят и до невъзможност държавата да задели повече средства за благоустрояване и издръжката на сектори като образованието, здравеопазването, социалното осигуряване и т.н.

- Упреквате ли клиентите и фирмите, които искат да купят по-евтино?

- Упреквам единствено държавата, че е оставила нормативни вратички, които позволяват да се укриват ненаказано приходи в огромни размери и да се приемат финансови отчети, които нямат нищо общо с действителното състояние на една или друга фирма.

- Какво ще стане, ако и дружеството "Топливо” АД започне да играе по "правилата" на сивата икономика?

- Ще генерира близо 3-4 пъти по-голяма печалба, но държавата ще изгуби страшно много пари, защото около 33-35 на сто от пазара на строителни материали в страната се държи именно на това дружество. За региона на Югозападна България този процент е още по-висок - над 60-70 на сто.

- От тези 45-50 фирми в региона на област Благоевград и Кюстендил, които търгуват със строителни материали, каква част от собствениците им считат издаването на касови бележки и плащането на данъци равностойно на автогол?

- Повече от половината. Те въобще не се притесняват от факта, че работят изцяло в сектора на сивата икономика.

- Не ги ли е страх, че Националната агенция за приходите може да ги хване "в крачка"?

- Явно не. Според мен или разчитат на занижения контрол от страна на контролните органи, или пък над тях има някакъв финансов чадър. Друго разумно обяснение за това, което става толкова години в този сектор, нямам.

- Защо не искате да споменете имената поне на по-едрите "риби", страхувате ли се от неприятности, или считате, че ситуацията ще продължи да се развива като в приказката "Кучето си лае, керванът си върви"?

- Не се страхувам. Моята работа е да ръководя търговските бази на дружеството в Югозападна България. Но ако експертите от НАП проявят интерес към имената им и искат да разберат какво реално губи държавата от тази криеница - нека заповядат и ще им обясня всичко в подробности!

- Защо не сте сигнализирали за това Комисията за защита на конкуренцията?

- За мене това е една измислена държавна структура, за която дори аз като председател на Общинската комисия по приватизация и икономика в Благоевград не зная да е свършила нещо.

- В качеството Ви на управител на фирмен клон или като председател на Общинската комисия по икономика и приватизация в Благоевград информирали ли сте Агенцията по приходите за тази нелоялна конкуренция, свързана с преднамерено укриване на доходи в сектора?

- Не съм. Признавам, че това е мой личен и обществен пропуск. Казвам го не за да се оправдавам, а защото съм човек, който счита, че трябва да бъде отговорен не само за това, което е направил, а за това, което не е сторил.

Доколкото зная обаче, там има доста незаети места. Като икономист аз не мога да разбера например защо никой досега във финансовото министерство не е пресметнал, че "икономисаните" средства от фонд "Работна заплата" са хиляда пъти по-малко от приходите, които държавата щеше да събере, ако беше попълнила своевременно щатния апарат от експерт-контрольори към тази агенция.

- Приблизително какво губи държавата средно на година от това безпрецедентно "затваряне на очите"?

- Не се ангажирам с такава прогноза, защото каквото и да кажа, ще бъде в рамките на предположенията, а не на реално доказани факти. НАП обаче може да направи такъв анализ. Ако иска, разбира се.

- Имате ли отговор на въпроса защо държавата продължава да спи?

- През изминалите 20 години се смениха няколко правителства, но явно всяко едно от тях е поддържало, както казваше един наш политик, свой обръч от фирми и ги е покровителствало.

- Елементарната логика ме кара да си мисля, че щом вратичката за укриване на приходи и неплащане на данъци продължава да бъде отворена, сегашното правителство също толерира такъв кръг от фирми.

- По всяка вероятност е така. Казвам го, защото, ако то иска да я затвори, може винаги да го направи, тъй като разполага с всички властови лостове - законодателни, финансови, организационни, кадрови и т.н.

Фактът, че държавата в лицето и на това правителство не иска да справи напълно със сивата икономика, за мен е знак, че има такъв чадър, и сегашното правителство, знаейки какво са правили другите преди него, използва същата схема, за да генерира нерегламентирани приходи.

- Съществуващите към момента нормативни документи /закони, наредби, правилници/ безсилни ли са да ликвидират тази аномалия?

- Те са много добри, но не се спазват. Проблемът идва от контролиращите органи. Един нормативен документ, колкото и да е изпипан, ако контролът по изпълнението му е фиктивен, няма как нещата да си бъдат на мястото.

- Ако касовите апарати на всички фирми, регистрирани по Закона за ДДС, бъдат свързани към сървърите на НАП, както това беше направено с бензиностанциите и предстои да стане с аптеките, ще има ли някакъв положителен ефект от това и за останалия търговски сектор?

- Това, което правителството направи с бензиностанциите и газстанциите, беше много добра мярка срещу укриване на приходи. При аптеките обаче няма да има никакъв ефект, защото там делът на субективния фактор е голям и от аптекаря зависи колко от продажбите ще маркира и колко ще пропусне, за да си прибере двайсетте процента от спестения ДДС. Същия "ефект" ще има и в сектора търговия със строителни материали.

- Ако е така, държавата в лицето на финансовото министерство толкова ли е глупава, та продължава да настоява за въвеждането на онлайн връзка между НАП и аптеките?

- Според мен тук става дума за частни интереси. Доколкото зная, в България само една или две фирми доставят такива касови апарати и не е трудно човек да се досети кой всъщност ще спечели от цялата тази история, когато хиляди аптеки, складове и магазини ще бъдат принудени да ги закупят, без реално държавата да има полза от това.

- Тогава какво трябва да бъде направено от страна на държавата, за да може бизнесът у нас да работи при равноправни за всички субекти на пазара условия?

- Просто не трябва да има двоен аршин. Не е логично едни фирми да плащат данъци, а други да не плащат. За мен например не е логично нашата фирма да плаща годишно на община Благоевград 10 000 лева за сметосъбиране, а в същото време подобните на нас фирми да минават метър или плащайки двойно и тройно по-малко.

- Имате ли идея как може да се излезе от този финансов батак?

- Вижте, топлата вода и колелото са открити отдавна. В ЕС и по света има десетки нормативни схеми за честен бизнес. Най-простата е санкцията. Хванат ли те първия път - плащаш еди-каква си сума. За второ подобно нарушение санкцията става пет или десет пъти по-висока или ти се отнема правото да бъдеш на пазара.

- Според Вас санкция от 500 или 1000 лева върши ли работа?

- Никаква. Санкциите за некоректните търговци трябва да бъдат отнемане на правото да работят на пазара или определен срок затвор, и т.н. Такава система прилагат например в САЩ, в Германия, Англия и други страни по света.

- Да сменим малко темата и да поговорим за това, което свърши дотук ръководената от Вас Общинска комисия по икономика и приватизация. Остана ли нещо за приватизиране от недвижимата собственост на община Благоевград?

- През изминалите десетина години се продадоха доста знакови обекти. Според мен имаше сделки, които наистина трябваше да се направят, но в същото време имаше и такива, които аз смятам за прибързани. Като например продажбата на бившия хотел "Волга", в който сега се помещава регионалната дирекция на Националната агенция за приходите. От тази сделка общината реално не спечели нито лев, защото тази собственост беше продадена на безценица.

- Добра или също толкова лоша беше продажбата на бившия хлебозавод в Благоевград?

- За мен лично това изобщо не беше добра сделка за общината. Близо 20 декара земя в промишлената зона на Благоевград плюс един сериозен сграден фонд, доколкото си спомням, бяха продадени на бирения холдинг "Карлсберг България" за малко повече от 2 милиона лева. На тях им трябваха не повече от 4-5 декара, където да изградят някакви септични ями, но общината им предложи целия терен. А хората отдавна са казали, че не е луд който яде от баницата, а който му я дава.

- Да смятаме ли, че в случая лудият е община Благоевград?

- Ще си спестя отговора, защото фактите са очевадни.

- Вие сте първият общински съветник, който публично изразява съмнение относно ползата от тази продажба. Защо обаче едва сега повдигате завесата от тази сделка, след като и Вие като общински съветник дадохте подкрепата си за нея?

- Защото тогава Общинският съвет и специално Общинската комисия по приватизация и икономика не бяха коректно информирани от кмета за документните гафове на кметската администрация, които струваха на общинската хазна повече, отколкото беше цената, на която беше продадена тази недвижима собственост.

- Тази неизгодна за общинската хазна сделка промени ли нещо в общинската приватизационна политика?

- Да! Общинският съвет тази пролет замрази засега всякаква продажба на обектите, предвидени за приватизация. Като например Градският универсален магазин, общинската собственост от ресторантския комплекс "Златното пиле", някогашният ресторант "Здраве", офисите на бившата общинска фирма "Рехома", сградата на бившата Лимонадена фабрика и т.н.

- Този мораториум докога ще важи?

- Надявам се, докато пазарът на недвижима собственост не се нормализира и общината не прецени, че една такава сделка е изгодна за нея. Лично аз смятам, че всяка сделка под хиляда лева на кв. метър е такава.

- Сега предстои приватизацията и на дружеството "Благоевград-БТ". Как ще се отрази тя върху общинския бюджет?

- Надявам се, че предприватизационните условия на сделката ще защитят интересите на общината по отношение запазване броя на работните места. Но базирайки се на факта, че през изминалите двайсет години никое правителство не успя да приватизира "Благоевград-БТ", не вярвам, че това ще стане и тази година.

- По-лесно или по-трудно ще бъде за бъдещия кмет да управлява общината през следващите четири години, ако бъде приватизирана "златната кокошка" на Благоевград, както мнозина наричат Цигарената фабрика?

- И да, и не. В сравнение с други градове Благоевград има много добра инфраструктура, намира се много близко до Гърция и Македония, което е благоприятно за туризма и за бизнеса. Градът има два големи университета и три колежа - все реални фактори да се развива добре и занапред.

С изключение на София и Благоевград, нито един друг областен град няма такива цигарени фабрики, но, както виждаме, и те успяват да се справят с парите, които им отпуска държавният бюджет. Човек знае две и двеста, както казват хората. Ще се справи и новият кмет.

- Кои според Вас са трите най-важни проблема на Благоевград, които трябва да бъдат приоритет на следващия общински кмет?

- Детските ясли и градини, детските и спортни площадки, обществените паркинги. Повечето от тях са напълно занемарени. Има доста места, където могат да се изградят такива съоръжения не само с общински средства, но и чрез схемата за публично-частното партньорство. Другият проблем е неефективната транспортна схема, която с необосновано затворените улици и намалена пропускателна възможност създават огромен хаос за движението на хора и автомобили в града.

Третият е състоянието на градската среда в жилищните квартали. Давам като пример кв. "Освобождение", където няма изградена почти никаква обществена инфраструктура - места за паркиране, тротоарни ивици, озеленяване, места за краткотраен отдих, детски площадки и т.н.

- Ваше беше предложението Младежкият дом да бъде разрушен и на негово място да бъде изграден 3-4-етажен подземен паркинг, а над него търговски и офис помещения, както и място за младежки дейности. Защо не беше подкрепено това предложение?

- Може би защото нямаше достатъчно технологично време кметската администрация и колегите в Общинския съвет да оценят нейните предимства. Според мен това беше причината.

- Ще се кандидатира ли Иван Ризов за кмет на община Благоевград?

- Труден въпрос. Много приятели ме съветват да се кандидатирам заради сериозния административен опит, който имам, както и заради факта, че три поредни мандата съм общински съветник и член на важни комисии. Моето колебание обаче е заради факта, че 13 години работя в системата на "Топливо" АД и няма да бъде лоялно да се кандидатирам, без да имам подкрепата на сегашните ми работодатели. Аз получавам достатъчно добро възнаграждение, за да не ме блазни нито кметската заплата, нито възможностите за далавери. Те не са мой приоритет и едва ли някога ще бъдат. Ако стигна до решението да се кандидатирам, ще го направя единствено заради желанието ми градът да продължи да се развива по европейски модел.