Не знаех нито дума немски, когато започнах като фитнес инструктор в Германия

Основоположникът на канадската борба в Благоевград Кирил Богдански се завърна в България след няколко годишно пребиваване в Германия и Австрия, където работеше като фитнес инструктор и треньор по любимия си спорт. 33-годишният дипломиран учител по физическо възпитание доби популярност сред колегите си на Стария континент с изобретената от него машина за самоподготовка по канадска борба ARM Bogdanski, която бе приета с успех сред полупрофесионалисти и любители. След пристигането си в областния център К. Богдански и съпругата му Марина, която доскоро също носеше медали за "Армспорт" /Бл/, откриха фитнес студио за индивидуални занимания "Финес".

- Кирчо, какво ви накара да напуснете Австрия, обикновено хората на твоята възраст предпочитат да се установят в чужбина?

- Планът ни с Марина бе тя да завърши образованието си там и след това да се приберем в България. Следването й почти приключи и ето ни отново у дома. Надяваме се да приложим успешно опита, който придобихме в Австрия и Германия.

- Какви перспективи виждаш в новото начинание, с което се заемаш?

- Ще се опитам да покажа това, което правех в Германия и да го усъвършенствам. Там бях персонален фитнес треньор. Тук обикновено представата за треньора се свързва с човека, който ти пише програмата за 5-10 минути в залата и те оставя да се занимаваш след това насаме. На мястото, където работех, нещата стояха по съвсем друг начин. Треньорът отговаря за резултатите. Няма ли резултати - губиш клиентите, а с това и доходите ти намаляват. Естествено е, че в тази ситуация ще направиш всичко възможно да подобриш физическата форма на клиента.

- Марина ще ти помага ли за работата в студиото?

- Тя доста помогна досега в организацията, интериора и много други неща, свързани със залата, а ще ми съдейства и занапред. Пряка помощ в тренировките обаче няма да ми оказва. Ще продължи да се занимава в нейната област - хидроинженерство. Надяваме се скоро да вземе диплома и да се реализира.

- Преди заминаването ти за чужбина напусна председателското място в благоевградския клуб по канадска борба “Армспорт” и го остави на Любен Парашкански, който по-късно стана и кметски наместник на селата Делвино и Марулево. В какво състояние намираш отбора?

- Оставих го на първо място в България, сега отново го намирам на върха. Страшно съм щастлив от този факт. Планираме нова акция по училищата, защото повечето от нашите юноши вече са мъже, а новият сезон наближава. Конкурентите ни имат да си връщат и трябва да сме готови, защото не мислим да отстъпваме.

- Ще ти остава ли време за състезания при работата, която започваш?

- Мисля занапред по-леко да я карам, няма да е като преди - през 2 месеца на турнир. Едно-две състезания в година ще ми бъдат достатъчни.

- Могат ли да се изкарват пари от вашия спорт в България?

- Трудно е. Това е един непрофесионален спорт, дори в световен мащаб. Даже и най-добрите състезатели по канадска борба на планетата имат и друга работа.

- Как вървяха нещата около работата ти като треньор на Запад?

- Интересното е, че когато отидох, не знаех нито една дума на немски, но все пак планът беше да се занимавам със спорт. Пуснахме обяви за фитнес инструктор и треньор по канадска борба, но тогава преди три години нашият спорт изобщо не беше популярен в Германия и бе на доста ниско ниво. За фитнеса получих първите обаждания след около 2 месеца и имах клиенти, които пътуваха по 60 километра, за да се занимавам с тях. Канадската борба по-скоро им беше интересна, любопитна, нещо като атракция. По-късно в Бавария се създаде един клуб - “Бавария Гризлис”. 3-4 момчета тренираха в Мюнхен, а ядрото на отбора беше на около стотина километра в Алгой. Събирахме се на 6-7 седмици веднъж да обменяме опит, защото в Алгой си беше аматьорска работа. Техните тренировки ми припомниха нашето начало в Благоевград преди 12 години. В момента техният клуб е втори в Германия и се надявам тази година да атакуват върха.

- Как подбра уредите за новооткритата зала в Благоевград?

- За всеки един от тях съм умувал и преценявал дълго време, преди да го взема. Мисля, че това е оптималното оборудване за една зала за персонални тренировки. Закупих ги в Германия и ги внесох тук.

- Защо не ги купи от България?

- Трябваше да заплатя двойно.

- Обикновено канадската борба се свързва с драматични и продължителни битки на масата. Разказват се какви ли не неща. Ти нямаш ли някаква кръчмарска история, приключение извън строго регламентираните турнирни правила?

- Истории имам много, а в нашия спорт доста често се случва техниката и опитът да надделяват над грубата сила. Преди 2 години бях поканен точно в една кръчма да се боря с местния фаворит. Появи се огромен младеж, около 210 сантимента висок и към 160 кила тежък. Наистина здрав човек, но ми беше ясно, че без специализирана подготовка не е кой знае колко страшен. Влезе в заведението доста нахъсан, но след 3-4 игри разбра, че е едно да се вдигат щанги и да се тренира във фитнеса, а съвсем друго е да се занимаваш с канадска борба. Това е все едно да пратиш един културист на състезание по бокс. Ясно е какво ще му се случи.