Не съм светец, мразя фалша и бездарието, пях, пея и ще продължавам да пея от сърце и душа

Стоян Джельов е роден на 21.10.1967 година в Благоевград. През 1990 година, когато е едва 23-годишен, се качва на голямата сцена и започва да пее автентични македонски песни. Пял е рамо до рамо с велики местни изпълнители като Костадин Гугов, Янка Рупкина, Таня Костова и много други. След броени дни за 20-годишния юбилей Джельов е подготвил грандиозен концерт-спектакъл.

Разговаряме с него часове преди концерта.

- Стояне, може ли да си говорим на “ти”, по-лесно е така, кажи ми кой те откри за музиката?

- За музиката ме откри един уникален кларнетист - Иван Соколов, той ме заведе в Радио Благоевград, където попаднах на великия Димитър Динев. Бях едва на 22-23 години. Те двамата всъщност ми дадоха самочувствие и аз записах и първата си песен “Жалба по младост”, песента беше много добра и с нея всъщност хората чуха за Стоян Джельов.

- После как тръгна кариерата ти?

- Запознах се с маестро Кирил Иванов, който тогава, през 90-те години, създаваше група “Роден кът”, всъщност това бе най-успешният и запомнящ се момент в живота ми. Аз, младо момче, застанах да пея редом с колоси в музиката като Костадин Гугов, Бинка Добрева, Янка Рупкина, Таня Костова, Георги Гоцев, Иван Гоцев и много други. В този период, имайки техния пример и учейки се, аз записах и първия си албум, година по-късно записах и един запомнящ се с небивалия си успех албум, озаглавен “Македонски автентични песни”. Така, воден от най-добрите, започнаха и моите изяви на голямата сцена.

- Развиваш се като музикант и изпълнител в първите години на демокрацията. Пял ли си на мутренски оргии, разказват се легенди за поведението им към поканени да пеят на техни сбирки певци?

- Пял съм по покана на Иво Карамански, Георги Илиев, Стоян Михалев-Маджо, Васил Горчев. Боже, много го обичах Васко Горчев, този човек бе велик българин, искаш ли да ти кажа кои песни ме е карал да пея - “Моя страна, моя България”, видимо, докато я пеех, Горчев се вълнуваше. Виж, такива мъже, като тези, които ти изброих, вече няма. Тези хора бяха почтени, нямаше пазарлъци, плащат, особено като оценят, че не си лицемерен, че си там, защото това е твоят бизнес. Уважаваха правото ми да изкарвам хляба си с музика. Мога да кажа дори че обичаха изкуството. Песните, които харесваха, говореха за патриотизъм и мъжество. Всичко останало, което се говори за тях, са легенди, че били малтретирали изпълнители, че ги мачкали, просто не е вярно... Та Васил Горчев заедно с други двама велики българи - Евгени Крънджилски и Д. Данчов, шеф на РМА “Стримон”, бяха първите ми спонсори. Благодаря им от сърце!

- Помниш ли някоя интересна случка с тях, не те ли беше страх?

- Всичко около тях бе интересно, най-интересното е обаче, че когато запеех, те млъкваха, някои пееха с мен. Виждал съм тези мъже просълзени! Особено харесваха “Милке, душо”, песен, която аз пръв в страната записах. Да ме е страх, Боже! Не съм страхливец, аз съм буен и нищо не може да ме уплаши. Мразя фалша и лицемерието, мразя бездарието, гарнирано с високо самочувствие, за мен се говорят и пишат всякакви неща - нека пишат и говорят всичко, важно е да се споменава правилно името ми Стоян Драгомиров Джельов.

- Изговаряш името си с особена гордост, намекваш за това кой е баща ти ли?

- Да, гордея се, че съм син на баща си Драгомир Джельов, той бе първият успешен директор на РДВР - Благоевград в условията на демокрация. Един човек, който остави трайни следи не само в системата на МВР, но и в душите на хората, които го познаваха. Беше почтен човек, знаеш ли какво казваше той: “Сине, няма мръсни думи, има мръсни души, всеки има периоди на спадове и възход, важно е да не си ситна /дребна/ душа”. Беше мъдър човек покойният ми баща. Той и майка ми никога не ме предадоха, независимо от грешките, които съм допускал, подкрепяха онова, което правя, вероятно понякога съм ги ядосвал, но те останаха плътно зад гърба ми. Поклон пред тях, мамо, обичам те!

- Ще посветиш ли песен на баща си, имаш ли такава песен?

- Да, ще съобщя на концерта си коя беше неговата любима песен и ще я изпея с цялата синовна обич, на която съм способен.

- Попречи ли ти работата в личен план?

- О, много. Нямам семейство. Избрах да пея и да веселя и радвам хората, без да помисля за себе си. Отдадох се, а когато имаш една любов - музиката, просто нищо друго няма шанс. Понякога се питам докога ще пея и какво ще правя сам. Тръскам глава, изхвърлям черните мисли и започвам да пея, това е.

- Има ли завист в гилдията ви?

- Има, да, защото има много бездарници, ненавиждам бездарието, а като започнат да се ръгат с лакти и да се борят със зъби и нокти, просто няма такава битка, повярвай ми, и някои за съжаление успяват за сметка на скромните, работливи и талантливи изпълнители. Това е страшно, да гледаш как някой се напъва на сцената срещу високи хонорари, пее бездарно песни, които е изпял някой велик музикант, некадърно и страшно фалшиво. Това е жестоко да бъде понесено, повярвай ми.

- Стояне, плачеш ли понякога, защото наистина изглеждаш див и необуздан, сякаш нямаш спирачки по пътя към целта?

- Минал съм през всичко в този живот и съм оцелявал, никога не бях плакал допреди смъртта на баща ми. Когато обаче това се случи, просто нямаше сила, която да спре сълзите ми. Аз обичам родителите си, силно съм привързан към тях и загубата на баща ми ми се отрази зле, тогава оценяваш, че все е имало нещо, което не си направил за родителите си.

- Идват светли празници и ти правиш юбилеен концерт, какво искаш да кажеш на хората чрез песните си, какво ще им пожелаеш за празниците?

- Юбилейният ми концерт 20 години на сцената има едно послание: Хора, обичайте се, обичайте България и нейното изкуство, песните са ни спасявали през годините. Който пее, зло не мисли. В тези вълчи времена нека пеем за България, за юнаците и за красотата и добротата, за да се съхраним като човеци. Това искам да им кажа, а им пожелавам да са здрави. Бог да ни пази. Ако ми позволиш, искам да пожелая нещо и на хората, без които юбилейният ми спектакъл нямаше да е факт - моите спонсори. Поклон пред тях, пожелавам им сибирско здраве и еврейско богатство! Хвала на такива българи.

- Благодаря ти, пожелавам успех на концерта ти и бъди здрав!