Не сме научени да вземаме навременни мерки за здравето си

Д-р Донка Дишева е родена в Хасково. Завършва медицина. Омъжва се за благоевградчанина инж. Иван Дишев и започва лекарската си кариера в Благоевград. Работи две години във вътрешно отделение и по-малко от година в клинична лаборатория. За да има повече време за децата и семейството си, избира да специализира физиотерапия. Работи една година като физиотерапевт в клиника в Бенгази, Либия. От 2001 г. до днес ползва под наем физиотерапията на ТПК “Рила”, която е и базов център за практическо обучение на студенти по кинезитерапия от Югозападния университет.

- Д-р Дишева, Вие сте от по-малката част лекарки, които носят фамилията на съпруга си.

- Когато подписвахме граждански брак с мъжа ми, добавих неговата фамилия към моята и станах Баpева-Дишева. Но майка ми изигра определена роля да наложа втората фамилия. Казваше ми: “Баща ти отдавна е починал, ти вече не живееш в Хасково, докато в Благоевград хората те познават от кой род си. Освен това свекър ми беше много уважаван човек, чувала съм толкова добри думи за него. Такова уважение много рядко може да постигне някой. И това е важното, защото работиш нещо цял живот и си отиваш, но след теб като диря остава думата на хората.

- А къде се намерихте с Вашия съпруг?

- На студентска бригада. И сме заедно вече над трийсет години.

- Още като студенти ли се оженихте?

- Да. Когато завършвахме.

- Тогава беше в сила задължителна тригодишна работа по разпределение.

- Едно време приемът беше райониран и аз бях приета от квотата на Хасковски окръг. Но за да не се разделя семейството ни, свекър ми уреди да ме изискат в Благоевград.

- Как избрахте да специализирате физиотерапия?

- Аз не бях мислила точно това да специализирам. Тук постъпих във вътрешно отделение на болницата при д-р Даскалов и работих две години. Когато ми се роди второто дете, бях твърде много ангажирана, свекърва ми също беше заета и затова се насочих към специалност без нощни дежурства, за да имам повече време за семейството, за децата. Защото във вътрешно отделение трябваше следобед от 4 до 6 ч. да съм при болните за седяща визитация, а в 5 часа децата трябва да се вземат от детската градина. Моето дете, ако не го вземеше свекърва ми, оставаше самo. Много ми беше мъчно. И се принудих да отида там, където ще имам повече време за семейството, за децата, а те като малки непрекъснато бяха болни.

След вътрешно отделение работих седем-осем месеца в клинична лаборатория и едва след това започнах физиотерапия - та до днес.

- Медикаментозното лечение винаги е съпроводено с нежелани странични ефекти. А възможни ли са някакви увреди при физиотерапията?

- Ние използваме различни апаратури, трябва само да се внимава да не се получи изгаряне на кожата. Но де факто не можеш да навредиш...

- С какви заболявания идват пациенти при Вас?

- Първият голям клон, на който помагаме физиотерапевтите, е неврологията. Във вуза бях кръжочничка по неврология и макар че не станах невролог, много се радвам, че се занимавам с неврология - с периферната нервна система. Тук идват хората с инсулти, но когато е минал тежкият стадий на заболяването. Идват хора с дископатии, радикулити. Това са ми любимите неща за работа.

Другият голям клон е ортопедията - счупвания, тендовагинит и всякакви професионални увреди. Аз лично правя йонофорези с различни вещества, в това число и хомеопатични, които влияят много добре. Отделно са и детските болести, ДЦП, акушерство и гинекология. Помагаме на много пациенти с болести на уши, нос гърло: отити, синузити. Даже от психиатрия идват хора, защото когато си с нервно напрежение, йонофореза с натриев бром и масажите също действат добре на централната нервна система.

- Имам впечатлението, че повечето хора предпочитат да им напишат рецепти и да гълтат хапове, вместо да отделят малко повече време за физиотерапия. От друга страна, направленията за физиотерапия се издават от специалисти или лични лекари, тоест зависи от тяхната преценка.

- Човек, който е останал доволен от лечението при нас, обикновено идва отново. Освен това води и роднините си, защото вече са се уверили, че им помага. А че има малко направления - това е така: има много видове специалности, много болни хора и затова джипитата преценяват. Аз никого не мога да виня. Колегите правят възможното, за да е добре за пациентите. Аз съм възхитена от тяx, защото да застанеш между чука и наковалнята и да бъдеш в баланс е много трудно. За жалост отпусканите средства за физиотерапия са малко. Затова много се стараем. Лично аз за себе си гарантирам, че всичко, което правим тук, го правим както трябва.

В тази физиотерапия са спазени абсолютно всички стандарти - и като апаратура, и като помещения. Тя е базов център по физиотерапия: тук се обучават студенти по кинезитерапия от Югозападния университет, които са много активни - наблюдават, работят, прилагат наученото на теория.

- С какви апарати разполагате?

- Като апаратура имаме всичко: лазер, радари, ултразвуци, бипулсатори, елфорези, индеферентни токове, апарат за електростимулация, вендузи...

- Ваша собственост ли е апаратурата?

- На предприятието е (ТПК “Рила”). Тук съм под наем. Pазчитам на много хора, на голям оборот, за да плащам наема, компютърните програми.

- Използвате ли често лазертерапия?

- Да, това е най-високотехнологичният ни уред. Дава много добър ефект, особено при неврологичните заболявания: всички видове дископатии и радикулити. Имам случаи с трофични язви от разширени вени на краката. Лазерът стимулира бързото деление на клетките, като се прави по вала на разязвяването, и постепенно язвата се затваря. Това се казва трофична функция на лазера.

- А иглотерапия практикувате ли?

- В последно време по-малко се практикува, поне в нашия град, доколкото знам. Защото иглотерапията е по-драстичен метод, преодолява се кожата, има опасност от СПИН, хепатит Б и други кръвни заболявания. Но в същите точки, в които се слагат игли, се прави и лазертерапия. Всички физиотерапевти от Благоевград сме учили иглотерапия и можем да правим лазертерапия или акупресура в тези точки. Освен това иглотерапията е много скъп метод и затова в последно време се избягва, докато лазертерапията и на частно да я направиш, пак е евтино. Пък и иглотерапията много не се наложи като метод в България, поне моето мнение е такова.

- След колко време пациентите могат да почувстват ефекта от лечението при Вас?

- Макар че се стараем максимално, по някой път много бавно настъпва ефектът. Човекът казва: “Дотук нямам ефект!” И десет дни след като направи процедурите, тогава идва успокоението.

Специфичното при физиотерапията е, че може да не ти помогне в момента, а след десет-петнайсет дни, и после дълго време продължава, до пет-шест месеца. Именно затова се прави два пъти в годината, защото бавно настъпва ефектът, но и по-дълго време държи.

Другото е, че действа локално, на точното място. Да речем човека го боли коляното, хрущялите не са му наред и му се изписват лекарства, които ще въздействат върху цялото тяло, а на хрущяла на коляното ще отиде съвсем малко. Докато при физиотерапията се насочват нещата точно където е проблемът: йонофорезата вкарва на съответното болно място лечебното вещество. Локалната терапия е много важна, защото много хора имат язви в стомаха, черният им дроб не е ред, имат проблеми с червата - и вместо да ги натоварваш с химия, физиотерапията е начинът да избегнем нежеланите усложнения и да въздействаме директно.

- В България първенство държат сърдечносъдовите заболявания. Всички прекарали инсулти пациенти ли минават през физиотерапия, или понякога им ги спестяват - отписват ги и хората си лежат като живи трупове у дома?

- След като са били в отделение, на такива пациенти им се полага по клинична пътека рехабилитатори да отиват в дома на пациента. При мен работи квалифицираният рехабилитатор Таня Радева. Но за съжаление това е малко, а възстановяването от инсулт протича минимум шест-седем месеца, а някой път трае и с години и е съпроводено с много средства. Например в Стрелча има санаториум за възстановяване след инсулти.

- Но престоят там трае определено време, двайсет дни да речем, а после?

- В Западна Европа имат големи рехабилитационни центрове. Д-р Бързачки като главен лекар на болницата заедно с кмета Масева бяха посетили такъв център в Холандия, в който се правят чудесни неща за хората след параплегии (когато от кръста надолу не си в ред), след инсулти и пр. Когато се върна, д-р Бързачки реши да направи такъв център в малката болница в село Падеш. Той каза: “Аз няма да направя кой знае какво, но поне една малка рехабилитационна база.” Толкова се беше вдъхновил, обаче всичко остана само на хартия, просто защото в България няма достатъчно средства за рехабилитация.

- Физиотерапията използва ли се за профилактика?

- По-добрият вариант е физиотерапията да не е само за доизлекуване - човекът е бил пет дни в неврологията и после го пращат тук; а при по-малки оплаквания е хубаво да се използва за профилактика.

На Запад е съвсем друг подходът към пациентите. Имах една студентка по кинезитерапия, която завърши магистратура и в момента работи в Германия. Тя ми разказва как при много по-малък проблем там се прави каквото трябва. Докато тук чакаме да се усложнят нещата. Пациентите също би трябвало да имат по-добра здравна култура. Станал е проблемът и вместо веднага да потърси помощ, чака един месец и едва после идва. Обикновено си казват прословутата българска фраза: “Ще ми мине!” и се губи ценно време. И човекът вместо да дойде на физиотерапия за профилактика, става пациент на неврология и ортопедия - за по-сериозни терапии, с много по-голямо откъсване от производството, от социалния живот. Просто защото не навреме са се взели мерките.

Ето на тази пациентка например специалистът й е казал, че трябва да направят операция. Но тя инстинктивно не приема този краен вариант и по съвета на личната си лекарка ще опита първо с физиотерапия. Ето това е профилактика и се надявам след процедурите тук да не се стигне до оперативна намеса.

- Идват ли хора, които плащат от джоба си лечението?

- Много-много рядко. Когато човекът разбере, че работя със Здравната каса, отива директно и си взема направление. Нашият здравен министър казва, че сега пациентите могат да отидат и да си платят първия преглед при специалист, който може да им пусне направления за изследвания. Но физиотерапевтите сме изключени от тази възможност, Здравната каса няма как да ни осребри процедурите, ако предпишем. Трябва друг лекар да ни ги прати.

- Какво излиза, физиотерапевтът е специалист, но не може да предпише процедури по своята специалност?

- За голямо съжаление е така и ние сме в много голяма загуба. Другите лекари могат да направят прегледи, а при нас никой не идва за преглед, защото не можем да им назначим безплатно процедури по физиотерапия. Можем да ги прегледаме безплатно, но не можем да предпишем - няма кой да плати.

- Добре, тогава така да поставим въпроса: пациентите идват при Вас с поставена диагноза, Вие назначавате процедурите според нея и започвате да ги лекувате. А ако диагнозата е погрешна? Имало ли е такива случаи?

- Имаме проблемни дископатии и коксартроза, някой път преценката не е точна. Тук-таме има такива случаи. Аз си правя прегледи за всеки случай. Надявам се искрено да помагаме за доброто лечение на нашите пациенти.