Не ми се живее, но си имам мечта

Валери Виолетов Емилов е роден на 6.10.1982 г. в гр. Сандански. След раждането му майка му подписва декларация за отказ и детството и юношеството му преминават в домовете за деца и юноши в Петрово, Благоевград и Стоб.

Постъпва в първи клас в Помощното училище в Благоевград, продължава в училището на Стоб, учи готварство в Банско, но не го завършва. Живее в Благоевград като бездомен. Препитава се със събиране на вторични суровини (хартия и желязо) и работа на парче - почистване, копаене, пренасяне на багаж. С труд заслужава вечерната си супа в заведението "Калисто".

- Валери, откога са първите ти спомени?

- Най-напред бях в Петрово. Като навърших 6 години, ме преместиха в дома в Благоевград. Тук започнах да уча първи клас в Помощното училище. Много бягах от дома поради различни причини: големите те бият, взимат ти хубавата храна, стипендията (три лева на месец) и т.н. Още оттогава се принуждавах да събирам хартия, просех и заради бягствата и просията ме преместиха в Стоб.

- Кога разбра коя е майка ти?

- През 1993-1994, бях на 12-13 години. Много тъжно ми стана за майка и с директора на дома в Стоб г-н Табаков разгледахме документите ми. Там пишеше адреса й в град Сандански. Пуснахме писмо и седмица по-късно дойде цялото семейство да ме види. Вземаха ме за една седмица у дома.

Всички са бели. Жената е много бяла и не иска да знае, че аз съм й син, защото аз съм черен, не може да се разбере, че ми е майка. Дошла е от съжаление да ме види. Но нали знаеш приказката за грозното пате, то става красив лебед. В смисъл, Господ помага на такива - бедни, сирачета, и наказва тези, които си изоставят децата. Ако ги изоставят, че няма къде и как до ги гледат, поне да е за известно време. Ама после да си го вземат, а не за цял живот. Виж ме сега: по улиците скитосваш, не знаеш кой ще те нападне, цяла нощ събираш хартия като ненормален, за да изкараш 2 лева, колкото за 2 лева да не идеш в затвора. Мен ме знае целият град, що има една дума, тука израснах.

- Кога видя майка си за последен път?

- Преди две години отидох да я видя в Сандански, най-малкото й дете - Есмералда, беше на два месеца и нещо. Наскоро полицията ме уведоми в "Калисто", където работя, че майка ми е починала. Тогава разбрах. Имах два телефона, трябваше да платя една глоба от 300 лв. И ми казаха: "Ние няма що да ти вземем, майка ти е починала". Казаха ми имената и т.н., и че мога да ида да проверя - може да имам наследство: "Може да са 5 лв., иди и си провери!". Може да ме е оставила, но да ми е приписала нещо.

- Има ли какво да ти припише?

- Да ти кажа, няма що да се припише, защото ако е общинска земята... Строят, кооперация са направили. Две години откак майка ми е починала. Въпросът сега е аз като извънбрачно и изоставено в дома дете дали имам правно основание за наследство?!

- Ако се е отказала от тебе, сигурно не.

- Майка е от Ихтиман, жени се в Сандански, откъдето е бащата. И там вече не се знае. Ако има тя брак с него, може да нямам нищо, но ако няма, може и да взема. Аз съм записан на нея, но трябва да се докаже дали мъжът й е мой биологичен баща. А това е много дълга и сложна тема. Тя може да се е отказала, но има други процедури. Едно дете, когато не е било осиновено и държавата го е гледала, би трябвало да има нещо. Може 5 лв. да са, що е една дума, но да ги дадат. Аз трябва да ида в Сандански, за да видя дали фигурирам в удостоверението за наследници. Защото не се знае на кого е - на майката или на бащата.

- Имаш ли документи?

- Имам много документи, но всички са в Сандански. Като завърших в Банско, даже не можах да изкарам докрай, документите бяха изпратени в Сандански, защото там се водя. Там си и останаха, в "Социални грижи", тогава, преди седем години, директор беше Ризов, сега не знам кой е. Но не исках да остана там.

- Ти първото дете ли си?

- Не, второто. Ние сме двама големи, другите всички са малки. Има около десетина деца.

- Първото дете къде е?

- То си е там, него не го е оставила.

- А колко други е оставила?

- Две деца сме в домовете, другите всичките са при нея. Есмералда, най-малката, е на две години. Кой по Петрич, кой в Сандански.

- Познаваш ли всички?

- Познавам ги, но не общуваме. Абе, гледай сега, отивам да видя майка ми и тя ми дава 50 стотинки за билет - а билетът е 5 лв. Добре че сестра ми даде 5 лв. да се върна, защото няма къде да преспиш - две стаи имат.

- Не те ли предложиха за осиновяване?

- Докато бях в Стоб, идваха едни хора от Ихтиман да ме осиновят, но не ме харесаха. Тогава бях на 7-8 години.

- А липсваше ли ти семейството?

- Всеки иска да има свой дом, жена, деца, защото сам за никъде не си. Друго е двама човека: може хляб да нямаш, но да не си сам - ако стане нещо с тебе, ако си в болница, няма кой да ти донесе и една кърпа да се избършеш, що се вика. Но няма, животът е толкова труден, че няма на кого да се оплачеш.

- Как минаха последните 10 години за теб, откакто си пълнолетен?

- В тия 10 години до ден-днешен чрез контейнерите се препитавам, някой ме вика да изчистя мазе или таван. За да изкараш два лева, ходиш, копаеш градини… къде помощ от общината… Така горе-долу изкарах някак си. Но дойдоха по-сложни нещата. Ето, сега се подписвам в Бюрото по труда, 11 подписа ще направя, откакто напуснах "Биострой". А напуснах, защото за 200 лв. не си заслужава - толкова мръсна работа, че трябва да идеш на баня, да имаш квартира…

Тая работа трябва да е най-платена, защото е тежък физически труд. Не можеш да ходиш по контейнерите, да вдигаш тия кофи и накрая да няма къде да се изкъпеш. И да се разболееш, няма кой да ти плати щетите, що си ги имаш. Така че тая държава според мене въобще не се грижи за хората. Махни ме мене, но поне за ония, които не могат да изкарат 2 лв., децата, които тепърва ще излязат от дома и няма къде да ги настанят. До Дом майка и дете има една изоставена сграда, може да се направи за такива деца от дома, да ги настанят временно, докато си стъпят на краката и си намерят работа.

- Ти не беше ли настанен в къщата на "Илинден"?

- Тая къща е за временно настаняване, но се подиграват с хората. Не може в една къща целия град да настаниш. Ако аз бях кмет на този град, щях да срутя тая къща и да направя много голяма кооперация от 5-6 етажа, за да има къде да се настанят и деца, и старци, и т.н.

Не може сега, при все че е държавно, общинско имущество, на първия етаж да живеят такива, които са наематели, взимат наем, а на втория етаж, където настаняват макар и за временно, слагат пет човека и после - капацитетът е пълен! Ами не може, не става. А и много е стара тая къща, още от военните строена, може да се бутне, има голям двор и да се направи хубава кооперация, да се настаняват семейства, които няма къде да отидат, макар и временно - поне за 6 месеца. Но за 3 месеца нищо не е. Тъкмо се настаниш и те гонят - оправяй се...…

- Ти къде спиш, дълго време си бездомен?

- Ходя по улиците с кашона, където намеря - паркирам и спя.

- А през зимата?

- Зимата по същия начин. На "Калисто" седиш отвънка на пейките и се пазиш да не те утепа някой, що има една дума.

- Виждам те, че помагаш там.

- Ами помагам за една супа. Иначе за да изкараш за една супа, трябва да събираш хартия - а трудно се намира хартия. Така че много е трудно, но няма на кой да се оплачем.

- Добре, ами ако се разболееш?

- Няма кой да ти обърне внимание - нито стаж имаш три години, нито нищо. Дори да получаваш социални помощи, те не те осигуряват. А след като не те осигуряват, нямаш право и да работиш 14 дена. Ние се заблуждаваме за 270 лв., вземат ти 100 лв. данък - остават 170 лв. Народът не знае какво иска. Избраха тоя, що не требва, после тоя - и тоя нищо няма да направи.

Питаш ме, ако се разболееш, кой ще те погледне - държавата няма да те погледне. Даже където работиш и те осигуряват. Не е справедливо, да знаеш. Бездомните са лишени от всичко: и от храна, и от социални помощи. В Социалния патронаж хранят пенсионерите...

- Да, ама те имат пенсии и си плащат...…

- Точно това е. Ето, сега пенсионерите ги хранят за сметка на нас. Даже това, което остава, го дават на прасетата, а не на нас. Родихме са на най-скъпото, а те се родиха на най-евтиното, с по 1000 лв. си изплатиха апартаментите, а ние и със 100 хиляди лева апартамент не можеш да купиш. Ами не е честно, да ти кажа.

Ето например аз бях в православната църква за нужди, доколкото разбрах, давали са дрехи, дарения. Ами тия дрехи, дето ги даряват, прибират ги, оправят ги и ги пускат да ги продават в магазини втора употреба. Аз се радвам, че я има евангелската църква.

- Следиш ли политиката?

- Виж сега, политиката е една и съща - кой и да стане, все си е едно и също. Дали ще е Бойко Борисов, или който и да е - същото е. Тая държава не струва. За пет кила желязо, ако си откраднал, ти вдигат нервите, а тия горе, дето крадат големи сгради и земи, не може да се докаже, че са те. Ето тоя Симеон, царят - колко декари земи взема, оти не е в затвора, а е на свобода? И турчина Ахмед горе виж какви палати има! И мани другото, това, което си имат те, си го имат, ами ходят на другите хора, които с честен труд са го изкарали, искат да им го вземат. Не е честно.

Цялата истина е, че самият народ трябва да си стъпи на краката, да знае какво иска. Нека да направят 1000 лв. минималната заплата, пък они нека си крадат - и 200 лв. да ти удържат, с 800 лв. ще се оправиш. Не може с 200 лв. да живее човек. Който и да дойде на власт, тая си е. Ето, 20 години сме така, даже при БСП беше по-добре, отколкото при ГЕРБ. Защото при БСП може да е всичко, но поне 230 лв. беше минималната. Е, сега ще направят така, че и хартията да стане законна - да имаш договор, данъчни, трето, пето, за да можеш да изкараш и да плащаш данъци на държавата. Давам ти пример, ето, ако не бяха тия двата пункта за отпадъци, ние що ще ядем?

- А как ви плащат?

- Много ниско - 5 ст. е хартията, желязото е 20 ст.

- Изкупуват ли пластмаса, стъкло?

- Пластмаса - да, но не всякаква: само бидони, касетки, туби, такива работи. Но стъкло - не. Едно време всичко се изкупуваше и беше много скъпо. Откак дойде ГЕРБ, всичко се намали.

- Готви се закон, с който да се закрият тия пунктове. Безплатно ще си носим боклуците на някакви площадки…

- Добре, а като ги закрият, тогава ние що ще ядеме? Не стига, че първо им намаляваме разходите: събираме боклуците, за да не влагат толкова средства; защото ние ако не събираме тия боклуци, те не могат да ги извозят. Те трябва да се радват, че ние малко или много помагаме да им чистим града, защото, ако не сме ние, аз не виждам "Биострой" как ще го изчисти.

Иди виж в "Биострой" - повечето са роми. Българите са следните: директор, началници, шофьори и проверители - друго няма. Това са, 20 човека българи срещу 1000 човека роми. Един вид ромите станахме роби на българите. И виж разликата с Америка, където циганин е президент, а в България един циганин нищо не може да направи. В София е друго, няма нищо общо с Благоевград. Вярно, въздухът там е замърсен, има много боклуци, но за сметка на това там няма вече минимална. И ако си на щат 500 лв., едно 420 лв. ще си вземеш чисти. А тук си на 320 лв. по договор, а взимаш 230 лв.

Преди 20 години, на старите пари, много по-добре се живееше: банята работеше за нас, винаги можеше да се изкъпеш, и столова, всичко имаше... Сега, откакто дойдоха тия комунисти, аз вярвам, че Господ един ден ще ги накаже...…

- Комунистите или антикомунистите?

- Няма значение, за мен са едни и същи. И Господ, дето е горе, е милостив, но не към всеки. Няма значение дали си вярващ, или не си, вярата е една и съща. Даже някои невярващи са по-добре от вярващите.

- Вълнуват ли те изборите?

- Откакто съм се родил, никога не съм гласувал. Нито един път. Даже не са ми предлагали пари, за да гласувам.

- Ако ти предложат, ще гласуваш ли?

- Ще гласувам. Няма значение дали ще са 10 или 20 лв. - все ми е тая кой ще става кмет.

- Как виждаш бъдещето си?

- Единственото бъдеще е човек да повярва в Господа и да разчита сам на себе си и на Господа. Друго бъдеще нямаш.

- Значи ти на Господ се уповаваш само?

- Да.

- Имаш ли мечти?

- Единствената ми мечта е да си ходя от тоя свят. Не ми се живее, защото не може ден за ден живееш, днеска изкараш, утре не изкараш...…

- Разчиташ, че на другия свят животът ти ще бъде по-хубав?

- Много по-добре. Даже ние сме по-зле от ада. Не може ти да се мъчиш тука и после в ада да се мъчиш! Затова има Господ, дошъл е на тая земя, да се избавиш от мъките, от греховете, които са натрупани към ден-днешен, и си носиш кръст. Значи този кръст, където си натрупал, две думи да кажеш, ама от сърце да ги кажеш, грехове няма да имаш. И гледаш да не ги повтаряш.

- Ти четеш ли Библията?

- Аз не я чета, но някои пък я четат, но не го живеят както пише. Например чете "Не кради", а пък краде. Не става…

- Според теб справедливостта е на другия свят, не на този?

- Друг свят няма. Това е един свят и ние сме в средата на тоя свят, между рая и ада. Когато човек иска да се спаси, трябва да се покае за греховете и да почне наново да живее. Ако Господ види, че се трудиш честно и справедливо, изкарваш си с честен труд парите, ще ти даде много повече.

- И все пак не ти ли се иска да имаш семейство, деца?

- Много съм мечтал - един ден, когато пораснат, тия всичките контейнери на децата ще ги припиша, защото знам, че от там винаги ще изкарат 2 лв. Оти държавата няма да им даде 2 лв.