Не искам да работя по 8 ч. на бюро, мечтая да съм си началник

27-годишният Венцислав Ненков от Благоевград е в групата на малкото млади българи, които са доволни от живота, макар да не са на държавна работа, нито пък се надяват на мощна партийна подкрепа. Не се оплакват, не правят планове да емигрират, искат да променят живота в родината си към по-добро и се опитват да го правят според силите си. Граждански активни са, работят по проекти, от които най-често ползата е за други, и това ги прави щастливи. Венци стана популярен преди няколко месеца от благотворителното тв шоу “Байландо”, в което заедно с актрисата Параскева Джукелова се опитаха да наберат средства за театър “Цвете”.

Всъщност той е роден в Любимец, където живеело голямото му семейство, и има по-големи брат и сестра. Баща му бил военен, затова доста се местили и след една година в Стара Загора се установили в Благоевград точно за първия учебен ден на Венци. Днес той е председател е на асоциация “Студентски медиен свят” и за себе си казва, че е независим бизнес предприемач, каквото и да значи това.

- Венци, често пътуваш в чужбина по проекти, добре ли се печели от тях?

- През 2007 г. за първи път ме поканиха да участвам по проект за младежки обмен в Португалия по програмата “Младежта в действие” на Европейската комисия. Тогава си пожелах подобно нещо да ми се случва на всеки 3 месеца и... то се сбъдна. Бил съм в 25-26 страни, предимно в Европа на различни обучения, но от тези проекти не се изкарват пари. Правя ги за разкош, защото те “сверяват часовника ти” със случващото се наоколо, коментираме проблеми и идеи, които вълнуват всички ни, раждат се нови такива, които утре могат да променят света.

- От какво живееш тогава? Как се издържаш?

- Получавам хонорари от епизодични ангажименти, като водещ например... Когато завърших “Културология” в ЮЗУ, си дадох сметка, че каквато и работа да почна, не искам да съм цял живот наемен работник. Искам да работя за себе си, сам да определям графика си и да не съм ограничен в границите на страната, работата да е с перспектива за развитие и финансова независимост - много ли е?!

- Мечтата на почти всеки българин. Докъде стигна в търсенето, намери ли работата си?

- Търсенето ми започна още в 5 клас, когато исках сам да си изкарвам пари, и започнах през лятната ваканция да продавам вестници. Ставах в 5-6 ч. сутринта, но най-страшното бе, че Данчо Вестникаря, когото познава цял Благоевград, щеше да ме набие, като ме видя, че му взимам клиентите в една банка. Издържах 1-2 седмици и се отказах. Бързо се съвзех от първия шок да си част от работническата класа, после продавах цветя, мартеници, бях сервитьор, барман, радиоводещ, работил сам в телевизии... Като си взех дипломата за висше образование, една година изкарах по 8 часа на бюро в отдел “Събития” към рекламна агенция в София. Заплатата ми беше много добра, но видях, че колкото и висока да е, отива за текущи разходи и дори да ми я вдигнат, пак няма в близките 10-ина години да стана финансово независим. Затова си взех шапката, прибрах се в Благоевград и започнах да живея с много по-малко пари, но много по-свободен. Опитах да организирам частен бизнес с уебсайтове, но нямах ноу-хау как се прави и се провалих. Равносметката е, че изгубих едни 2000 лв., които бях взел назаем от родителите ми и те още ги изплащат. Но пък получих някои уроци - да не се предоверявам на всички хора, да не действам импулсивно и да описвам на хартия бизнес отношенията си с другите, колкото и надеждни да ми изглеждат те. Освен това, когато има проблем, отговорността и вината е споделена, т.е. не е виновен само другият, както обикновено сме свикнали да реагираме. По-добре да отчетем грешките и да извлечем конкретните уроци от тях, за да не се налага да ги получаваме повторно. В стандартния бизнес всеки се опитва да спечели на гърба на другия, действа принципът “печеля-губиш”. Затова започнах да се занимавам с мрежов бизнес, там принципът е “печеля-печелиш”. Освен това придобивам и финансова грамотност - нещо, на което за съжаление в България не ни учат в училище, а трябва.

- Да разбирам ли, че вече си финансово независим?

- Имам щастието нашите да продължават да ми помагат, за да мога аз да реинвестирам изкараното в бизнеса и обучения. Имам голям ентусиазъм и не ме мързи, не разчитам, че ще спечеля от тотото, и не пускам, но продължавам да пътувам много и се надявам това да продължи. Но където и да ходя, Благоевград си е Благоевград, най-хубавото място за живеене е там, където са приятелите и близките ти.

- Кое училище си завършил?

- Езиковата гимназия в Благоевград. Там научих немски и английски, исках да се преместя в паралелка с втори език френски и една година заедно с моя съученичка много упорито го учихме. Накрая така и си останахме в същия клас, защото “по-напредналите” всъщност бяха на по-ниско ниво от нашето, но сега нямам проблем и с трите езика. Плюс руски, но не отлично. Езиците са ми безкрайно полезни в работата ми по проекти.

- Защо кандидатства “Културология” в ЮЗУ?

- Аз не исках да уча повече, след като завърших ЕГ. Исках да отида по програма “О пер” в Германия и да гледам деца, за да усъвършенствам немския си перфектно. За момчета обаче трудно се намира такава работа, а ако не получех оферта в срок, щяха да ме вземат в казармата. Затова се явих на предварителен изпит в ЮЗУ, изкарах много висока оценка и като попълвах документите си, посочих само три специалности: PR, културология и социология. Едва като ме приеха, прочетох с какво се занимава и ми допадна. Културологията е добра отправна точка да се занимаваш с различни неща, за съжаление нищо специално, но пък можеш да се развиваш в страшно много сфери.

- А къде се научи да танцуваш толкова добре, че се справяше без проблем на танцовите задачи в “Байландо”?

- В клуб за спортни танци “Арион”, а по-късно и в “Аякс”. Като живеехме в Стара Загора, ходех на народни танци. Около 8 години танцувах, ходех и на конкурси. Между другото като ученик се занимавах с всякакви дейности в областта на изкуствата: свирил съм на пиано, на мандолина в китаро-мандолинния оркестър към читалището, ходех на хор, установих, че нямам особен талант в областта на изобразителното изкуство, но ми е интересно да правя графити...

- Какво те свързва с театър “Цвете”, та се ангажира да се бориш за тяхната социална кауза, и колко спечелихте за нея в телевизионното шоу с П. Джукелова?

- С театър “Цвете” ме свързва форум театърът, който правим в Благоевград още от 2006-2007 г. Форум театърът е социална форма на изкуство, в която се търси разрешение на различни житейски проблеми и конфликтни ситуации, реалните случки от живота са извадени и поставени на сцената. В този театър има водещ, който заедно с публиката коментират проблема, действащите лица, потенциалните възможности за развръзка и как може да са предотврати лошият край. Всъщност аз участвах в театралната трупа към Младежкия дом и екипът на театър “Цвете” дойде в Благоевград и ни показа с какво се занимават. По същото време правех предаване “Омай” в кабелната телевизия, в което имахме експериментален театър на живо. Актьорите играеха разни случки и зрителите се обаждаха с идеи как да се променят сцените. С две думи, аз бях достигнал сам до идеята, че могат да се правят такива форуми в изкуството, и театър “Цвете” на практика ми го показаха в много по-изкристализирала и структурирана форма от моя експеримент. Нямаше нужда да преоткривам топлата вода, методът преди години е разработен от един голям бразилски театрал - Аугусто Боал. Всъщност тогава театър “Цвете” направиха обучение на 150 души от 9 града в страната. Показаха ни как да правим форум театър, а впоследствие и как да ръководим такъв театър. В Благоевград по проект се направиха няколко групи към Детския парламент, към СОУИЧЕ и към Младежкия дом и имаше доста представления. Затова съм свързан с театър “Цвете”. А за средствата, които постъпиха в резултат на нашето с Параскева Джукелова участие в тв шоуто, срам ме е да кажа, но бяха 15 лв.

- Не е ли обидна тази сума?

- Чак обидно не бих го нарекъл, въпрос на политика на предаването и продуцентите. По-важното е, че се вдигна шум около нуждата от подобен род занимания, каквито са във фокуса на работата на театър “Цвете” - театрални постановки с деца и младежи с умствени и физически проблеми, и в неравностойно социално положение. Защото сред тях има истински таланти, а изявите им дават самоувереност, вяра в живота, друго самочувствие.

- По време на шоуто актрисата Параскева Джукелова непрекъснато бе подложени на критиките на Нешка Робева от журито. Как се държеше тя на репетициите?

- Параскева е изключително изпълнителен и упорит човек, много отговорно пое ангажиментите си в шоуто и макар че никога преди това не се бе занимавала с танци, се справяше чудесно. С часове можеше да репетира нещо, докато не го направи както трябва, това отношение респектира. Не без значение е, че докато течеше конкурсът, тя много отслабна, а много от забележките на Нешка Робева бяха пресилени.

- В семейството ти няма хора с увреждания, какво те провокира да се ангажираш с проблемите им? Преди 1-2 години води по проект деца от Благоевград на фестивал в Литва...

- Защо трябва да имаме конкретен повод, за да го правим или да видим, че хората с физически и умствени проблеми са до нас, сред нас? Доста по-обидно и грозно е да ги дискриминираме, защото те не са по-малко талантливи, работливи, изпълнителни и активни от всеки друг. Разтърсиха ме срещите с хора с недъзи, които за миг дори не допускат, че не могат да са полезни на обществото, работят, пишат проекти, променят живота на други хора. Вярно, в края на 2009 като ръководител на група от Благоевград бяхме с деца с умствени и физически проблеми в Литва, но тогава отговорността беше споделена със социални работници в Дневния център “Зорница”, които се грижеха за тях и заместваха родителите им. Истина е, че такова нещо за първи път се случи в Благоевград и то бе едно добро начало, коледният спектакъл в края на 2010 г. “Нечия мечта” на режисьора Станка Велинова го доказва.

- В VIII СОУ ръководиш форум театър, как работата ти се отразява на отношенията между децата?

- Майка ми преподава български език и литература в VIII СОУ, преди няколко години бяха заложили форум театърът в един от проектите си и ме поканиха да го ръководя. Работя с деца в 6 и 7 клас и е трудно е да се измери резултатът, тъй като не правим обстойни проучвания за това. Форум театърът е театър на потиснатите, той разглежда винаги конфликт и, спомням си, в първата година на работа с ученици в 7 клас изкристализира случка с момче, което съучениците му години наред бяха подигравали и обиждали. В процеса на работа видях как отношенията се променят, накрая, преди самата премиера, онези, които се бяха държали лошо с момчето, му организираха едно официално извинение. Тази форма е много силен педагогически метод, а центърът на форум театъра е самият потърпевш, целта е той да се промени, защото в реалния живот винаги има кофти хора, кофти съученици, които, каквото и да правим, няма да променим. Но можем да променим своята реакция, нагласа и поведение, което ще рефлектира у другите.