Не е задължително да имаш къща, за да направиш градина, нужна е само любов към цветята, ентусиазъм и желание децата ни да не играят сред боклуци

- Г-жо Иванчева, кога намирате време да се грижите за толкова растения и в градината, и вкъщи? Все пак имате семейство, работа...
- Това е хобито ми и моят релакс. Като си цял ден затворен в една стая пред компютъра, в края на работното време вече душата ми започва да жадува за зеленината. Щом се прибера вкъщи, махам грима, токчетата и официалните дрехи, слизам на двора от цвете на цвете и усещам как сякаш те поемат отрицателната енергия, умората и всичко негативно.
- Кога започнахте да правите градината?
- Много отдавна, още като млада булка в тази къща преди 32 години. В началото цветята бяха по-малко, после като строихме новата къща, дворът бе съобразен с моите представи и изисквания за градината. Не е идеална, имам още планове за нея и съм благодарна на мъжа ми, че ми помага в реализирането им. Шадраванчето например е негово дело. Преди да го направи, трябваше доста време да го убеждавам, че ще е хубаво, а сега това е любимото ни място, защото ромонът на водата успокоява по невероятен начин. Почти всяко нещо в двора си има история. Големият камък например до шадравана е като чинийка вдлъбнат. Видях го в двора на съседи в горния край на улицата и очите ми останаха в него, поисках го и те с охота ми го дадоха. Наложи се обаче с количка да го пренесем и комшиите се забавляваха с нас, но още преди да го донесем, аз вече знаех къде му е мястото.
- Купувате ли разсад, или търсите от съседи и приятели?
- И двете. Моя съседка има цветарски магазин, донася много цветя от Гърция и като харесам нещо, го взимам, но основно са от майка ми и от съседки. Като видя цвете, което ми грабва погледа, не се срамувам да си поискам.
- А хората дават ли цветята си?
- Дават. Ако не ми дадат, мога и да си открадна. Друго няма да открадна, но цвете ще взема.
- На кого дължите тая страст и любов към цветята?
- На майка ми и баща ми. Те са от Горна Брезница, там си живеят и само ако попитате за Радка и Никола Петкови, всички ще ви кажат, че това е къщата с многото цветя. Майка ми се грижи за цветята, а баща ми е направил райска овощна градина, има над 23 сорта грозде и всичко е потънало в зеленина. Това е мястото, на което децата ми предпочитаха да бъдат през ваканциите, а сега е любимо място за внука ми. Самото село е райско кътче с вековните чинари, студената изворна вода, минерална вода. Има нов параклис и църква. Обсъждали сме студенти от катедрата по изобразително изкуство да я изографисат. Родителите ми са страхотни, много силни хора, сестра ми живее при тях и всички заедно се грижат градината да е великолепна. От майка ми съм си взела мушкатата, тя ги обожава, и аз постепенно минавам от алпийското на обикновеното мушкато, което е много издръжливо. Тя има всякакви цветове, наредени по стълбищата, двора, дори и тротоара пред къщата е превърнат в градина. Там от ранна пролет до късна есен цъфтят цветя.
- Във Вашата градина също непрекъснато нещо цъфти...
- Моята е съобразена с това, че тук няма много слънце. Затова съм подбрала видове, които виреят без много слънце. Асмата, посадена още от свекър ми, лека му пръст, преди много години хвърля доста плътна сянка.
- Имате син и дъщеря, как гледат те на хобито Ви? Дъщеря Ви Таня Димитрова живя няколко години в САЩ, имате ли от там цвете?
- Запалила съм и децата си. Дъщеря ми изпращаше от САЩ семена, но за съжаление от едно пакетче поникваха по 1-2. Но тук по всеки повод и без повод ми подарява цвете, най-често саксийно. Даже и внукът ми Диян, който е на 5 години, когато идва тук, крие зад гърба си цветенце, откъснато от някоя поляна, за да ме изненада, а на майка си подарява бели цветя, защото знае, че те са й любимите, особено маргаритките.
- Не виждам от тях в градината Ви...
- Мъчи се едно коренче в ъгъла, но те искат светлина и слънце. Слънчогледът също е хилав и не върви, на майка ми са огромни. Затова посадих на тротоара пред входа на къщата ни и там се чувстват отлично.
- Дъщеря Ви и зет Ви бяха няколко години в Щатите, защо се върнаха? Не им ли допадна различният начин на живот там?
- Шест години живяха в САЩ, синът им се роди в Чикаго. Получиха поданство и дори в момента зет ми работи там за няколко месеца. Целта им бе да устроят живота си тук и материално да се подпомогнат. Зетят е от Банско, направиха си там етаж от къща, купиха си жилище в Благоевград. Дъщеря ми предпочита да живеят в България. Семейството ни много държим да сме заедно, но, разбира се, това не ги ограничава. Липсват им приятелите там, липсва им това, че всичко е много по-добре уредено, но тук се чувстват у дома си, те са родолюбци.
- В градината си имате четири доста големи лимона, как ги гледате, те са отрупани с плодове? Не са ли капризни?
- Лимоните са подведени от баща ми, той има много и неговите наистина са отрупани с плод. Мъжът ми също се научи да ги подвежда, връзва кофичка, пълна с пясък, на стъблото, докато се вкорени, после го реже и посажда. Лимонът се вкоренява на самото дръвче, а не се отрязва да се вкоренява във вода или пръст. Плодовете са много сладки. Зимата ги прибирам в отделена за тях стая, палмата, всички саксии се прибират късна есен. Когато застудее, правим акция, в която всички се включват. Първо се подготвят за зимуване, очупват се, старите корени се изхвърлят, доста работа е. Цветята искат много труд, но пък ти се отблагодаряват за грижите. Само поливането им през лятото ми отнема повече от 40 минути. Отделно трябва да се почистват изсъхналите листа и клонки, прецъфтелите и завехнали цветове също се орязват.
- Имате ли любимо цвете?
- Не. Всички ги обичам.
- А кое най-трудно сте подвела?
- Зокумите. Успях обаче да ги подхвана и дори не знам какви цветове са, защото са още малки. По-капризни са, докато се захванат. Много съжалявам, че тук не могат да виреят рози заради сянката. Само пълзящата роза покрай оградата върви и още една минироза с много красив жълт цвят имам. Но пък пълзящата се отрупва в бледорозов цвят на букети, който е доста траен - около 2-3 седмици през юни, и много бързо наддава на дължина. Тя също е от майка ми. В къщата ни в Горна Брезница я има, откакто аз се помня, тя е направена на арка над вратата и най-лошото е, че като прецъфти, трябва все да си с метлата и лопатата под нея. Сега ми е подвела и няколко чайни рози, но още не съм решила къде да ги сложа, чакам да оправят улицата и вероятно ще ги посадя на тротоара.
- Как се поддържа градина в кв. “Грамада”, в който от пролетта заради ремонтите по всички улици водата често спираше?
- Обикновено вечер пускаха водата и тогава поливам. За цветята по прозорците и терасата наливам предварително в бутилки, за да престои, защото са по-нежни. Помагат ми и съпругът ми, и синът ми Радослав, всички. Тази градина не съм я направила за хората, а за мен и семейството ми, за да създам уют и красота в дома ни. Искам да ни е приятно като седнем отвън.
- Каква е историята на писаната каручка, която сте превърнали в цветарник?
- Такава каручка видях в едно списание и накарах мъжа ми да ми я направи. Той по-трудно се захваща с нещо, но като го почне, го прави майсторски, строителен техник е и изпипва всеки детайл. Лятната кухня с барбекюто е изцяло негово дело, къщата също. Близките и приятелите ми знаят за слабостта ми към гърнета, стари колела от каруци, хурки, странни коренища и камъни, кошници и като им попадне нещо такова, ми го предлагат. Пънчетата като са изгнили са естествена поставка за саксия.
- Не виждам кактуси, не ги ли харесвате?
- Харесвам ги, но те много за кратко цъфтят, а аз обичам обилно цъфтящите цветя. Като вървя по улиците, гледам терасите и градините на хората, не ме впечатляват коли или сгради, а растенията. Като кажеш, че хобито ти са цветята, обикновено казват, че всички ги обичат. Но не е само да ги гледаш, а трябва и да се грижиш за тях, да ги подхранваш с тор, да знаеш кое цвете от колко влага се нуждае. Майка ми например ме е научила като полея цветето, в края на саксията да заровя щипка амониева селитра и после 2-3 дни не се полива. Така торта се разтваря постепенно, а растението не е застрашено да изгори от предозиране. Да седнеш вечер на двора с приятели и около теб всичко да е зелено, е невероятно блаженство. За да му се радва човек, не е задължително непременно да има къща, около блоковете също може да се облагороди с цветя, храсти и дървета. Иска се само желание децата ни да не играят сред боклуци и ентусиазъм. В кв. “Запад”, през който често минавам, ми правят впечатление блокове, около които има чудесни градини, и хората, които се грижат за тях. За съжаление са все едни и същи. И контрастът със съседни блокове, потънали в буреняци и боклуци, е шокиращ. Няма значение къде живеем, ако искаме да ни е хубаво и приятно, можем да си го направим сами, а не да чакаме някой друг да се грижи за дома ни. Защото домът не започва от вратата на апартамента, а от блока и квартала ни.