Не е постижение да завършиш гимназия с отличие, а да направиш нещо важно за света и хората

Дечко Дечков е от Дупница и един от 350-те студенти, които тази година започват обучението си в Американския университет в Благоевград. Само преди месеци той завърши Езиковата гимназия в Благоевград, а в US вуза е приет с пълна стипендия за първата година на следването и 80% за останалите 3.

- Дечко, защо избра да продължиш образованието си в Американския университет, а не кандидатства например в София или някъде в Европа?

- Не искам да ходя в чужбина. Много малко българи искат да променят бъдещето на България. Повечето смятат, че не си заслужава. Аз съм от тези малко хора, които ще направят нещо за държавата, в която са се родили, затова оставам тук. А Американския университет според мен е мястото, където мога да получа едно от най-добрите обучения в България и същевременно да съм близо до родния си град. Не пренебрегвам университети с огромни традиции, какъвто е например Софийският, но аз не харесвам София и не искам да живея там, макар и за няколко години, докато следвам.

- На квартира ли ще си в Благоевград, или в общежитията на АУБ?

- На квартира, но не поради субективни причини от рода на такса, а защото си искам спокойствието.

- Притесняваш се, че заради чести купони няма да можеш да учиш ли?

- Купонът не ми пречи, но не приемам той да е на моето място. То си е за мен и там мога да правя каквото аз искам, а когато пожелая да се присъединя към другите, го правя. Пред купона предпочитам действия, които спомагат за развитието на човека. Не съм капризен, мога да живея където и да е, нямам особени претенции към съквартирант, мога да спя на пода, без завивки, на отворен прозорец, отвън, ако се наложи, но в общежитието има твърде много променливи, които човек трябва да изчисли, за да живее нормално. Мога да го направя, но е безсмислено да се занимавам с излишни проблеми, при условие че мога и да не си ги създавам.

- Завърши Езиковата гимназия в Благоевград, ориентирал ли си се вече какво искаш да следваш в АУБ?

- Да, към две специалности: компютърни науки със сигурност и най-вероятно някаква бизнес специалност, но още не съм решил коя.

- Това са две доста различни специалности, мислиш ли, че ще имаш сили да се обучаваш паралелно?

- Няма да е тежко, знам го. Не съществува нещо трудно, съществуват неща, за които трябва да положиш някакво усилие, за да ги постигнеш, но не съществува нещо, което е непостижимо! Не мисля, че ще се наложи да се напрягам кой знае колко, за да завърша следваща образователна степен. В Езиковата гимназия ни повтаряха същото - ще ни е трудно, ще ни е трудно - няма такова нещо! Нито ми е било трудно, нито смятам за постижение това, че съм завършил.

Не смятам, че който и да е от нас, имам предвид себе си и съучениците ми, е постигнал нещо изключително като е получил отлична диплома или изкарал шестица на приемен изпит, защото според мен постижение е, когато си положил изключително усилие и решителност, за да направиш нещо, което води до промяна в света. Да вършиш задълженията си както трябва не е геройство, често се случва и го правят много хора. Това не е причина да се тупаш в гърдите.

- Спомена, че искаш да се реализираш в родината си. Това изключва ли например летните студентски бригади в чужбина?

- Ще остана в България задължително. И не го мисля само за сега, така ще стане. Няма смисъл да губя контактите си в България заради временна кариера в чужбина. Това не значи, че нямам амбиции да осъществя международни проекти, но първият въпрос, на който предполагам ще трябва да отговоря пред едно международно жури, е “Какво постигнахте на локално, т.е. национално ниво?”

Мисля, че човек трябва да тръгне от своята среда, ако иска да постигне нещо голямо. А що се отнася до студентските бригади, намирам ги за изключително полезни за младите хора заради обмена на култури. Ще ходя, още повече че ще ми се наложи, защото трябва някак да си плащам от догодина част от таксата. Със сигурност няма да отида в Обединеното кралство не само заради парите, но и заради отзивите на мои приятели, които се върнаха и ми разказват, че са живели при доста мизерни условия. Предпочитам Щатите и заради възможността да се запозная с хора с манталитет, различен от този на европееца, с повече и по-големи амбиции.

- Смяташ ли да продължиш семейния бизнес?

- В семейството ми по принцип сме ресторантьори, въпреки че точно сега не практикуваме този бизнес. Фирмата “Бизнес клуб - Пламен Николов” е известна в Дупница. Тате сега се занимава с разнос, а мама не работи. Преди време държаха ресторанти, включително и по морето - “Спектър Палас” в Приморско е един от тях. Покрай тях съм свикнал да работя, замествал съм навсякъде - и на бара, и в кухнята, и като сервитьор. Моите амбиции обаче са други, така би трябвало да е. Мисля, че всеки човек би трябвало сам да избира и гради своя живот, а не да “лежи” на лаврите и постиженията на някой друг.

- А всъщност ти с какво искаш да се занимаваш?

- Мисля, че в България трябва да работим с хората, и това е което искам да направя. В момента хората не съзнават света, в който живеят, време е да започнат да мислят сами, а не да използват чужди мисли и да изричат чужди думи. Трябва да възпитаваме децата в достатъчно разнообразна среда, която да развива творческия им потенциал и заложби, а не да им се налагат ограничения и възпитанието да е предимно със забрани и разрешения. Искам да променя живота на хората в България, а това може да стане само като се променят самите хора. За да стане това обаче, трябва да говориш на език, разбираем за всички.

- Не каза ли, че искаш да се обучиш в сферата на компютърните технологии и бизнеса?

- Все пак междувременно трябва и от нещо да се храня, а тези специалности ще ми дадат достатъчно възможности да го правя.

- Не мислиш ли, че политиците и политиката променят живота на хората?

- Интересувам се от политика по-скоро като наблюдател, защото мисля, че тя не е важна и не политиката и политиците постигат промените в живота на хората. Хората са тези, които правят промените, и затова политиката трябва да се доближи до образованието. Смятам, че заради това се е появил и парламентарният контрол - хората да чуят коментарите около едно или друго решение, но съм установил, че никога не се изяснява истинската причина то да се вземе или отхвърли.

В пленарна зала коментират някакъв закон, а не се казва причината, по която е наложително той да се приеме или промени. Често се оказва, че бизнес или лични интереси се маскират като въпроси с изключително значение за всички хора, а те като не са научени да мислят, повтарят вече чутите фрази.