Не е драма, че България ни изгони да работим по чуждите страни

Валентин Буховски е роден на 29.09.1986 г. в Благоевград. Син е на хирурга д-р Буховски и на секретаря на СДС Елена Димитрова. Завършва Езиковата гимназия в паралелка с изучаване на френски език, а през 2009 - Американския университет в Благоевград, със специалности "Политология и международни отношения" и "Журналистика и масови комуникации". През септември 2009 г. започва работа като експерт директни продажби в телекомуникационна компания. От началото на тази година живее и работи в Испания.

- Вальо, защо замина за Испания - не успя да си намериш работа в България, заради гадже или по някакви други причини го направи"

- Заминах за град Вилафранка дел Пенедес, провинция Барселона, който се намира на двайсетина километра от самата Барселона, по предложение на приятелката ми Вени, която е от Симитли. С нея сме заедно вече почти година. След като останах без работа в България, стоях един месец, без да правя нищо. Тъй като нямаше особени изгледи това да се промени, предвид кризата, Вени ми предложи да дойда в Испания и да преподавам чужди езици в частната академия "Линго Мон", където леля й Мария Василева е директор. Владея перфектно английски и френски език и реших, че офертата е добра. Отначало ми беше неудобно да приема, защото това значеше да живея на първо време с нейните родители, които не познавах много добре, но после се наложи да кажа "да", тъй като искахме да бъдем заедно, а и все пак няма да бездействам както в България.

- Значи работата ти е била предварително уговорена"

- Да, още в Благоевград знаех, че ще преподавам английски и френски. Да се разчита на случайността в момента е безсмислено, тъй като безработицата е много голяма и те наемат на работа само ако те познават в съответната фирма или предприятие. Случаен човек много трудно, да не кажа невъзможно, може да си намери работа точно сега. В началото уговорката беше да поема малък брой часове и лека-полека, ако се докажа, да ми се дават повече.

- Европа е в сериозна криза и от 2 години гастарбайтерите ни в Испания масово се връщат тук заради безработицата там, а ти пое в обратната посока, чувстваш ли се избраник на съдбата или щастливец?

- Просто имах късмет. Кризата се отразява доста и на Испания, все пак страната не е от водещите в ЕС. Само че за всеки човек е различно. Ето, аз имам добри познати тук, които се погрижиха за мен, и така си намерих някакво препитание поне за момента. Искам специално да благодаря на родителите на моята приятелка - Костадин и Албена Ангелови, които ме приеха в дома си и се грижат нищо да не ми липсва. Не познавам много хора, които биха го направили в тези трудни времена.

- Разкажи по-подробно за работата си.

- Работя като преподавател за 7 евро на час за група и 12 евро на час при индивидуална работа. Миналия месец имах общо около 50 часа, тъй като нямаше много обучаващи се. Този очаквам да бъдат около 100. На ненормирано работно време съм и когато поема даден студент, имам всеки ден с него по 1 или 2 часа в зависимост от това на какъв курс се е записал. Курсовете са интензивни и траят 1 месец (хорариумът часове е 20 или 40 на студент.) Все още нямам трудов договор - водя се хоноруван преподавател. Почивам само в неделя, когато академията е затворена. Квартира не плащам, тъй като живея у сем. Ангелови, участвам с около 100-150 евро на месец в пазаруването за храна. Другите пари харча за лични нужди - стигат ми, без излишен лукс, разбира се.

- Направи ми едно сравнение - как работи испанецът и как българинът?

- Испанците не са особено работливи като цяло, не обичат да им се дава зор и да се преработват. Нормалното работно време е от 10 до 2 на обед, следва задължителната сиеста за обяд и следобедна дрямка, която трае от 2 до 4 или 4.30 следобед, а след това работният ден продължава обикновено до 20.30 вечерта. Българите работят основно в строителството, където почивката е 1 час само на обяд, и се работи също и в събота до 13.30. Като цяло в Каталуня има доста българи, които живеят тук от около 8-10 години и работят основно в обслужващия сектор - жените са сервитьорки, камериерки, магазинерки, а мъжете работят в строителството или като шофьори. Като цяло ми се струва, че българинът е по-работлив.

- С какво око гледат испанците на вас, които сте отишли да им заемете малкото работни места?

- По принцип каталунците са малко странни хора. Хем уж те уважават и се държат добре, хем не ти се доверяват напълно никога. Когато можеш да им свършиш работа, са доста любезни, ако вече нямат интерес, се променят коренно. Винаги си остава една дистанция и леко лицемерие в отношенията. Кризата е направила испанците по-затворени. Няма ги онези типични за България събирания по кафенетата и кръчмите - поне не в тази степен, в каквато си ги знаем от централната улица на Благоевград, хората не си ходят на гости. Всеки се е свил в черупката си и чака нещата да се подобрят. Какво да се прави? Икономическото състояние е определящо за светоусещането. Иначе испанците са като цяло топли хора - обичат да контактуват, да се шегуват, да си похапват, да пийват вино. Сиестата е свещена за тях - докато обядват и почиват, не ги търси за нищо.

- Що за страна е Испания?

- В нея всичко е добре уредено. Испания е социална страна - ако имаш договор, всичко е коректно и нормално. Дори 2 пъти в годината имаш право на извънредна заплата - през юли и през декември, която подпомага стабилно семейния бюджет. Спазват се условията за безопасност на труда и за позволените работни часове на седмица. Естествено, има и работа на черно - особено сега покрай кризата излиза по-евтино да наемеш точно такива работници. По-рано, когато България не беше в ЕС, е било трудно да се уредиш с документи за работа. Сега всичко става за 1 ден. Животът не е толкова забързан, като в САЩ да кажем, и хората не са толкова изнервени и злобни като в България. Съседите винаги поздравяват, дори да не се познавате. Ако помолиш някого за помощ, в повечето случаи ще откликне, няма да видиш някой да те изгледа злобно на улицата. Има и много чужденци - араби, африканци, румънци, руснаци. Испания е известна с малко по-лежерните си закони, от които някои чужденци се възполват, за да оцелеят.

- Вени работи ли някъде?

- Тя е на 21 години. Учи право в престижния Университет на Барселона. Този месец си взе всички изпити с отличие и завърши втори курс. Наскоро започна лятна работа като сервитьорка в една пицария. През учебната година не работи, тъй като няма време, а и за отличен успех от септември ще получава 600 евро стипендия.

- Така ли си представяше живота на 25 години - в чужда страна и връзка с България само чрез интернет?

- Ами да, защо не? Моето образование ме направи космополит - познавам хора от почти всички точки на света, имам контакти с много от тях. Опитвам се да не съм закрепостен, а напротив - да съм отворен към света. Ще живея там, където ми се предлагат най-добри условия, а към момента собствената ми страна не ми предоставя такива, затова съм тук. Живял съм около половин година в САЩ и се чувствах отлично, сега в Испания вече 4-ти месец също нямам никакви проблеми. Естествено, ако нещата се подобрят, няма да е проблем да се върна.

- Защо един младеж, инвестирал хиляди долари в обучението си в АУБ, е гастарбайтер в чужда страна, има ли виновни за това положение?