Настояваме за закон за спешната помощ, в който да е регламентиран статутът ни

Фелдшер Марин Вълков е роден през 1956 година в Благоевград. Завършил е Полувисш медицински институт през 1979 година, а професионалната му кариера стартира като завеждащ Здравна служба в благоевградското село Селище. След спечелен конкурс през 1987 година започва работа в тогавашната Бърза помощ, сега Център за спешна медицинска помощ - Благоевград, където работи и до днес. Марин Вълков е председател на Сдружението на медицинските фелдшери в Пиринско.

На 3 октомври тази година на учредително събрание, проведено в Благоевград, той бе избран от 35 делегати от 10-те филиала на територията на Пиринско за областен координатор на новосформираната Асоциация на работещите в Спешна помощ.

С Марин Вълков разговаряме за проблемите на спешната помощ и кое наложи сформирането на такава асоциация.

- Кои са най-наболелите проблеми за работещите в тази сфера?

- Работата в Спешна помощ е еднакво отговорна и натоварена за всички колеги, независимо в кой филиал в страната работят. Сред основните проблеми е липсата на желаещи да работят в спешните центрове поради обидно ниското заплащане, неблагоприятните условия на труд и изпълнените със стрес 12-часови дежурства.

Не е уреден статутът на професията на работещите в Спешна помощ на всички нива - лекари, фелдшери, медицински сестри, шофьори и помощен персонал. Не е уреден статутът относно работа и категорията труд за пенсиониране. Преди време инициативна група от колеги се събра, търсейки начин да постави тези въпроси пред Министерство на здравеопазването в лицето на здравния министър д-р Стефан Константинов. След няколкомесечно ходене по институции и въз основа на усилията главно на колегите от СМП - Варна на 9 август бе учредена т.нар. Национална асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ и с Решение №259 от 26 август на Варненски окръжен съд асоциацията бе вписана и получи своето юридическо решение.

Седалището й е в град Варна, членуването в нея е доброволно. Асоциацията е неправителствена, с нестопанска цел, в обща полза на работещите в сферата на спешността. По решение на управителния съвет във всяка една област в страната в центровете за спешна медицинска помощ се избира по един координатор, който да кореспондира с управителния съвет. За председател на УС на Асоциацията на работещите в спешна помощ е избрана д-р Десислава Кателиева от СМП - Варна.

На 3 октомври бе проведено учредително събрание за област Благоевград, като от всеки филиал за спешна помощ на територията на областта - Благоевград, Симитли, Кресна, Разлог, Банско, Сатовча, Якоруда, Гоце Делчев, Петрич и Сандански, бяха излъчени по трима делегати - лекар или фелдшер, медицинска сестра и шофьор. Предстои по места да си изберат териториален представител. Предметът, както вече казах, е да защитава интересите на работещите в спешната помощ.

- Какви са основните ви искания?

- Настояваме за статут и изработване на Закон за спешната помощ, такъв действащ в момента няма, а е нужен за уреждане на нашия труд. И веднага ще приведа пример - квалификационните курсове с цел опресняване на нашите знания, които да се провеждат ежегодно, не са организирани. А такава учебна програма за спешните състояния бе залегнала по проект 2007-2014 година. Проектът започна 2009 година, но той фактически не е проведен. В този проект имаше залегнали учебни програми за лекари - 40 часа за 5 дни за медицински специалисти /фелдшери, акушерки, медсестри/, за шофьори - 20 часа за 3 дни. Но програмата не стартира, през нея трябваше да преминат 1500 лекари, 2500 медицински специалисти и 2500 шофьори.

На практика всеки един от нас - работещите в сферата на спешната помощ, си опреснява знанията индивидуално, но регламентирано не се организират практически и теоретични занимания. Единствено по програма ФАР преминахме на опреснителни курсове и за преквалификация. Всички колеги си задаваме въпроса: Защо, след като на адрес за ПТП, авария, психичноболни, самоубийства и агресивни отиват както екипът на Спешна помощ, така и полицията, нашият персонал е в трета категория? При бедствия и аварии отива и трети екип на пожарна, а при нужда - и на Гражданска защита, работим и комуникираме с единния европейски тел. 112, всички други служители са първа категория труд, а нашият персонал не е!

Ние сме изложени по еднакъв начин на стресова работа и веднага ще посоча - при тежки катастрофи или аварията отпреди 4 години в мина “Ораново” пръв на място отива екип на Спешна помощ. За служителите на полицията се осигуряват психолози, които да разговарят с тях след тежко събитие. Но за колегите от спешните центрове никой не полага такива грижи. Нашият екип обработва първо пострадалите, често ние ги вадим от автомобилите и преживяваме тези ужасяващи гледки.

Тогава кое е определящото, стресът е еднакъв както за служителите на полицията и пожарната, така и за колегите ми. Пациентите преди да бъдат транспортирани до приемните отделения на болниците, се обслужват от наши екипи. Тежкото отцеубийство на двете деца в Гоцеделчевско отпреди 2 години също първо бе посетено от наш екип. Поинтересува ли се някой след това от състоянието на дежурния екип - лекар, медицинска сестра и шофьор?

- Колко получавате като трудови възнаграждения?

- Както вече казах, липсата на персонал е поради обидното ниско заплащане. На новозавършилите лекари не им се разрешава да продължат специализацията, ако работят на пълен щат в Спешна помощ. Трябва да специализират единствено спешна медицина. А всеки новозавършил лекар иска да избере различна специализация. Ниското заплащане гони младите хора от сферата на спешността, лекарите получават 600 лв. заплата, фелдшерите - 450 лв., медсестри - 430 лв., шофьори - 340 лв., санитари - 270 лв.

- За положения извънреден труд получавате ли допълнително материално стимулиране?

- Директорът на СМП във Варна още през пролетта отправи покани към лекари и фелдшери от страната по време на отпускарския сезон, който ние не можем да ползваме, да отидем да работим там. В курортните градове увеличението на населението през летния сезон и дефицитът на персонал води до сблъсъци. Липсата на перспектива и ниското заплащане е причина за “оголването” на месечните графици. Положеният извънреден труд трябва да се заплаща в зависимост от това дали е републиканско дежурство, или не.

Всички колеги от благоевградския филиал полагат по едно, две или три извънредни дежурства, защото не може да се покрие графикът. Полагат ни се 37 дни годишен платен отпуск, но на практика ние имаме натрупани отпуски от изминали години. Затова Асоциацията на работещите в спешната помощ търси начин да предлага и да намира решение на проблемите, свързани със здравеопазването, да предлага промени относно образованието на медицинския и немедицински персонал. Да се приеме кодекс за професионална етика за работещите в спешните центрове.

Не е регламентирано, когато отидем на адрес и болният трябва да се свали на носилка от 8-и етаж до първи, кой трябва да свърши тази дейност. В такива ситуации обикновено ние - дежурният екип, поемаме свалянето, превръщаме се в носаческо звено, ако, разбира се, на помощ не се притекат отзивчиви съседи. Много често обслужваме и самотни възрастни хора, било то на улицата или в дома. За този положен труд на пренасяне, качване в линейката и сваляне ние не получаваме допълнително стимулиране. В жилищните блокове няма големи асансьори и площадки и при нужда от хоспитализация болният се сваля с подръчни средства - на стол или одеяло...

- Кое ви стресира най-често по време на изпълняване на служебните ви задължения?

- От спешния медик се изисква да има познания от всички профили на медицината, да реагира бързо и адекватно при обслужването на пострадалия. От теб се изисква да вземеш бързи и точни решения относно здравословния проблем. Стресът е и от това, че отиваш на адрес, на който не знаеш на какъв пациент ще попаднеш - агресивен или пиян.

Много често при компании под въздействието на употребено огромно количество алкохол или опиати младежите стават неконтролируеми и агресивността обикновено се излива върху дежурния екип. А пациентът, за когото сме извикани, обикновено е неадкватен и се нуждае от бърза лекарска намеса. Много често отиваме на адрес и при психичноболен. Тогава обслужването и транспортирането на пациента става със съдействието на органите на реда. Само за изминалите две години имаме няколко случая на нападнати и бити колеги по време на изпълняване на служебните им задължения. Два от тях са в района на град Симитли. В мъката и безпокойството си за болния и близките често нападат без никакво основание дежурния екип.

От нас се изисква освен добри медици да бъдем и добри психолози, защото и най-малкият повод може да бъде изтълкуван погрешно от близките на пациента. Важно е да запазим самообладание и в тежки и отговорни ситуации да реагираме адекватно. Поради стреса, излагането в рискови ситуации и ниското заплащане на положения труд при нас няма млади хора... Затова Асоциацията на работещите в спешната помощ е необходима за нас, да закриля и стимулира труда ни.