Наследих дарбата на чакръкчия от дядо си

Преди дни с молба за благодарствено писмо в редакцията на вестника дойде Вергил Осеярски, благоевградчанин, който неотдавна се засели в кв. “Ораново” на гр. Симитли. Човекът закъсал с кръста, не можел да мръдне от леглото, до тоалетната едва успявал да стигне, когато по телефона се чул с Кирил Димитров. От 20 години се познаваме, каза Вергил, не съм знаел, че Кире е чакръкчия. Каза ми да ида при него в заведението му “Чинарите” на Е-79, малко преди гр. Симитли, едва се дотътрих и качих в колата, половин час слизах от нея. Кире постла една черга на пода и ми каза: “Лягай!” Отвърнах му: “Ти майтап си правиш с мене, казвам ти, не мога да мръдна, на краката си едва стоя”, но той не отстъпи и с мъка успях да легна. Започна да ме масажира, какво прави тоя човек не знам, но след минути, като ми каза “Ставай!” и усетих, че се движа. Болката я нямаше, не можех да повярвам, че изчезна буквално за 15-ина минути. Няма как да му благодаря на Кире по друг начин, освен чрез страниците на вестник “Струма”, та да разберат и други хора в нужда, каза Вергил Осеярски.

- Кире, откога се занимаваш с чакръкчийство? Кой те е учил на тоя занаят?

- От десетина години започнах да намествам изкълчено и навехнато. Дядо ми по бащина линия Димитрия, казваха му Шияко, навремето беше чакръкчия, много известен в общината, защото много хора идваха при него да търсят помощ. Били сме с братовчед ми хлапета, 12-13-годишни, когато той ни викаше: “Елате бе, чеперковци, да ви уча”, защото този занаят се предава в рода само по мъжка линия, а както съм чувал, и през поколение. Ама тогава кой да го послуша! Преди 10-ина години на Предел съпругата ми стъпила накриво и глезенът й за по-малко от час се поду. Там имаме каравана, първата до чешмата, сега сме я дали под наем, но продължава да си функционира. Откарах я с колата до вилата, в която живеехме, но тя не можа да се качи по стъпалата пред вратата. Тогава се сетих за дядо ми и реших да опитам, беше ми казал по какъв метод работи, но никога не бях се и сещал преди това да пробвам. Направих два сеанса и още вечерта жена ми си стъпи на крака.

- Като пипнеш болното място, усещаш ли дали е счупено или само изкълчено?

- Усеща се веднага, счупено ли е, направо пращам човека в болницата, дори ако се усъмня, че може да има пукнато, пак казвам да ходи на доктор. Преди десетина дни например намествах разтегнато сухожилие на коляното. Човекът дойде за последно да опита, без големи надежди, защото го бяха изпратили на операция в София. Размина му се ножът, но се наложи няколко сеанса да направим.

- При дископатии помагаш ли?

- Да, мога да освободя прищипнат нерв, за да се облекчат ужасните болки, ако се продължи с лечението по една процедура, която е от половин до една година, може да се излекува напълно дископатията. Първата ми работа е да намеря къде е прищипнатото и да преценя дали е външно или отвътре. Да си призная, при по-пълничките хора е по-трудно заради подкожните тлъстини.

- Пари взимаш ли?

- Досега не съм взимал пари, но българинът е много неблагодарен! Замислям се вече дали да не си сложа такса и аз. И ще го направя! Защото, като има нужда от теб, намира те и през нощта, а като дойде време едно “благодаря!” да ти каже, че си му помогнал, изчезва и не се сеща за теб.

- На колко хора си помогнал за тези 10-ина години?

- На 30-40, аз не се тупам в гърдите, че нещо мога, затова и много от приятелите ми дори не знаят за тая ми дарба. Оня ден ми доведоха едно дете на годинка-годинка и половина. Пищи, не дава на никого да пипне ръчичката му, наранило я беше, като си играело. Разбрали за мен от общ познат. Оставих детето десетина минути да свикне с мен, то ми се довери, проверих цялата ръка и разбрах, че няма счупено, нито изкълчено, явно детето се беше стреснало и уплашило и затова не давало на никого да го пипне. Казах на родителите: “Няма му нищо!”, само минута след това то се успокои и започна да си играе около масата. Рамо също съм намествал. Хората трябва да знаят, че всички болести са от нерви и от простуди! Аз самият страдах от дископатия и сам си я излекувах, след като доста време се влачих по доктори, пробвах с инжекции и лекарства и накрая дори на самозван чакръкчия ходих в Кюстендил. Казвам, че е самозван, защото нищо не помага, преди да почне да те масажира, ти дава да изпиеш един аулин, докато приключи, лекарството подейства и оставаш доволен. Ама след 2 часа пак се свиеш, само дето си “олекнал” с 20 лв. - толкова му е таксата. Аз като не мога да помогна, казвам го, не заблуждавам хората, за да си търсят други лекове. Ако е стара травма, гаранция, че ще помогна, не мога да им дам, там процедурата е дълга във времето и всеки сам трябва да си реши дали да се подложи или не на нея. Аз съм Кире Къдравия, мене хората ме познават в тоя регион, като става дума за здравето на хората, шегички не си правя!

- Как се излекува сам? Не е ли трудно сам на себе си да правиш масажи?

- Ами трудничко е, но като насъбере човек по-голям запас от болести, както се случи при мен, почва да си спомня лековете на бабите и дядовците. Аз, например, се лекувам с тухла.

- Как с тухла?

- Ами с тухла, едно време във всяка къща на печката винаги е имало тухла или керемида да се нагрява. Имаше един период, в който не можех да ходя, коленете ме боляха, качвах се и слизах по стълбите настрани, откриха ми подагра и какво ли още не. Приятелят ми д-р Митко Вълчев, Бог да го прости, ми би инжекции под капачката, адски болезнени, но не ми помогнаха. И реших да се лекувам сам. Почнах с масажи и наместване, с нагряване с тухла отвсякъде на коленете и след 2-3 години болката напълно изчезна. Тухлата или каменната сол “изсмукват” настинката от тялото и не могат да се заменят с електрическа възглавница например. Не казвам, че напълно трябва да забравим за лекарствата, има случаи, в които без тях не може.

- Имаш ли деца, син, на когото да предадеш някога занаята?

- Имам дъщеря и син. Дъщерята е от първи брак на жена ми, но съм си я отгледал и си е мое дете, и внук имаме вече от нея. Синът е на 15 години, ученик е в НХГ, като порасне, ще се опитам, ако съм жив и здрав, да му предам занаята. Трябва да ти кажа, че аз не се занимавам основно с чакръкчийство, правя го между другото, да помогна. Аз съм частник още от времето на социалистическия режим. Имах стрелбище и работих 4-5 години с него в гр. Мелник. В Благоевград също за едно лято го бях сложил точно до чешмата на Бачиново, по кварталите също.

- Къде си учил като дете? И как се сдоби със стрелбище?

- В I основно училище, но не ме влечеше училището и не продължих. Девет години бях монтажник на парно отопление, след това станах стрелбищар. По онова време на такова място трябваше да се уредиш, иначе не ставаше. Кирил Икономов ме запали, каза ми: Що не хванеш да отвориш едно стрелбище, уж мизеруват, хората ги съжаляват, а се прибират с по 15-20 000 лв. на година. Тогава това си бяха много пари, шестица от тотото беше 20 000 лв. А на мен ми стига да ми подскажеш и да го направя. Имах силни хора във властта, приятели на високи постове, и се уредих със стрелбище. След това поработих на една скара срещу ресторанта на Предел, бях я наел от РПК за едно лято. Реших, че трябва да направя там каравана, защото вече бе след 1989 г. и частният бизнес бе разрешен официално. Помогнаха ми пак приятели и първата каравана, която се постави на Предел законно, беше моята. Преди 2-3 години направихме и “Чинарите”, жена ми е много добра готвачка и отлична търговка, затова дадохме под наем караваната на Предел.

- Съжаляваш ли, че навремето не си седнал до дядо си да научиш повече неща, а сега трябва сам да стигаш до тънкостите на занаята?

- Не съжалявам, така е било написано. Човек не може да избяга от съдбата си.