Народен съюз финансира поддържането на гробовете на немските войници в България

Хуберт Гобс е учител в училището Юберлинген, Германия. От 2002 г. е ръководител на младежките срещи по линия на пътеките на мира. От десет години е учител по дървообработване в професионално училище.

- Г-н Гобс, защо избрахте Сандански сред многото градове в страната с гробища на загинали германски войници?

- Избрах Сандански, тъй като тук има много немски гробища и голяма част от тях са оцели във времето. Имаме страхотни партньори, сред които община Сандански и църковното настоятелство. Люси Караиванова е човекът, който ни помага и подкрепя и е наша опора във всичко. Единствено в Сандански са запазени гробищата, за разлика от местата, където възстановихме досега в Марино поле, Петрич, Гоце Делчев и Рожен. Когато за първи път през 2002 г. пристигнах в Сандански, тогава ракета падна в Сърбия. След този случай у учениците, които бяха тук, се роди идеята да се постави началото на пътеката в знак на мира. Първоначалната идея бе да се направи пътуване в името на мира. И след разговори с тогавашният кмет Костадин Бузов и неговото разрешение поставихме десетки табели с надпис "Пътека на мира " по Пирин планина. Всяка година обновяваме пътека на мира. Изминавайки я, младежите от България и Германия създават приятелства. Надяваме се чрез тази пътека посланието за мир да стигне до младите хора.

- Десет години работите в България и в Сандански, като се върнете назад във времето, какво се промени?

- Началото беше много трудно. Посещавахме места, за които знаехме, че има гробове на загинали войници. Първата гледка бе ужасяваща, гробищата бяха опостушени, неподдържани близо 30 години. Изготвихме план, финансиран от Народен съюз, който е отговорен за всички гробове на немски войници, загинали във войните не само в България, но и в дурги страни. Всеки път отдаваме голямо значение в групите да се включват младежи от мястото, където са гробищата, сред тях са Сандански и Варна. Голямо значение отдаваме на това младежите от Германия и България да се сприятелят по време на работата през тези 14 дни. Мотото на Народен съюз е чрез младите хора посланието за мир да бъде водещо за съвместната ни работа.

- А Сандански промени ли се през тези години?

- През свободното време обикаляме града и района. Сандански е станал по-модерен град. Сградите са станали по-красиви, главната алея е станала по-приятна за разходка. Централната улица е с много магазини. Всичко е станало по-лесно и по-приятно, по-достъпно в сравнение с преди десет години.

- Преподавателският екип е един и същи и те идват всяка година, учениците се сменят. Тези, които са идвали тук веднъж, продължават ли делото си, след като приключат обучението?

- Сега е много по-лесно, отколкото преди години. С интернет и мобилни връзки, учениците комуникират по-лесно. Тези ученици, които са установили контакти с българи, продължават да си общуват. Сега е много по-лесно да се осъществи връзка между български и германски ученици. Комуникацията е много по "бърза, много често получавам информация от учениците за това къде какво е направено от тях.

- Някои от тези контакти през годините създали ли са българо-немско семейство?

- За съжаление все още няма сватби, но приятелството, което остава, е по-важно за бъдещата работа.

- Тази година с какво ще бъде представена Германия?

- Подготвили сме различни теми. Ще представя географското местоположение на Германия. Втората тема е обичаи и нрави на германците, кухня и напитки. Другата тема е училището и професията. Училищната система как се изгражда, професионалното развитие и реализацията на учениците. Учениците по групи ще представят Германия.

- Колко време от денонощието работите, известно е, че гермаците са работохолици и работят, без да спират, докато не свършат всичко докрай?

- Работим сутрин отрано докъм 13.00. Следобедът ни е свободен, неделният ден е за излети.

- Ден за шопинг терапия има ли? Успяхте ли да направите сравнение между цените в Германия и тези в Сандански?

- Последните два-три дни са за шопинг по магазините. Естествено, радваме се на цените в Сандански. Много по-евтино е, отколкото в Германия, и то в пъти.

- Каква заплата получава един педагог в Германия?

- Средната заплата е 1500 евро. Моите колеги в България, доколкото разбрах, получават по 450 лева на месец.

- Какво е първото нещо, което си купихте от Сандански?

- Розово масло от апека в града. България е известна в Германия с розовото масло. Купих си и червено вино от Мелник, обожавам го.

- В Германия има ли магазин, където да се предлагат български стоки, вина например?

- Много малко български стоки се предлагат в Германия. В супермаркет видях вино "Кадарка ", което се ползва за готвене. В специални винени магазини за напитки има по-голям избор, но там е по-скъпо. Спектърът от предлагане в нормалните магазини е много по-малък.

- Интересувате ли се от политика?

- Като всеки гражданин, който гласува, се интересувам от това коя политическа партия ще ни управлява. Интересувах се от парламентарните и евроизборите в България. Следях с голям интерес дали един каратист ще стане премиер.

- Как приемате факта, че един каратист наистина е на върха на държавата?

- Бях приятно изненадан, смятам, че може да се прави политика с такива хора, но какво е направил, най-ясно се вижда в края на мандата. Би било много жалко, ако е направил много малко за страната ви. По този начин страната ви няма да отиде кой знае колко напред. В Германия всичко това става чрез партии, които определят кой ще се издигне по йерархичната стълбичка. Без принадлежност към партия никой не може да стане министър.

- Коя от българските храни харесвате най-много?

- Всички, но най-много си падам по чушки бюрек. Всяка година се радвам да ям български домати и краставици. Ние ядем само испански. Нашите домати растат в парник и са по-твърди, вярно, по-дълго издържат, но са като от пластмаса, нямат нищо общо с българските, които са вкусни и ароматни.

- Какво бихте пожелали на приятелите си от Сандански?

- Първо, искам да благодаря на кмета на общината Андон Тотев за съдействието и подкрепата от негова страна. За това, че позволи Люси Караиванова да бъде неотлъчно до нас през цялото време, без която сигурен съм, че нямаше да се справим. Благодаря на учениците от Сандански, Варна и Германия, които се включиха успешно в работата по поддръжка на немските гробища в региона.