Напили се до безпаметност пациенти налитат на медиците

Спешно-приемно отделение отбелязва на 7 февруари тази година 5 години от сформирането си като структурно звено към благоевградската болница. Със заповед на бившия здравен министър проф. д-р Радослав Гайдарски през 2007 година Спешно отделение отпадна от структурата на Центъра за спешна медицинска помощ - Благоевград и премина заедно със сградния фонд към болницата.

След спечелен конкурс с 3-годишен мандат на управление от тази година началник отделение е д-р Владимир Рабаджийски. Той е специалист по вътрешни болести, през 2011 година се завърна в Благоевград след 30-годишно отсъствие. Работил е в клиники в Македония и Либия. С д-р Рабаджийски разговаряме в навечерието на 5-годишния юбилей на отделението, което ръководи.

- Д-р Рабаджийски, Вие поехте през 2011 година управлението на едно от най-тежките отделения, което е “порталът” на областната болница на Пиринско, какви са Вашите впечатления?

- Реално бях назначен на този отговорен пост през юли 2011 година, но след спечелен конкурс от тази година съм с тригодишен мандат на управление. Отделението е с много интензивен поток на пациенти, работата е отговорна и напрегната. За 24 часа тук преминават по 50-6О пациенти, през уикенда обслужваме по над 100. Естеството на заболяванията като патология е различно, както и тежестта на случаите от спешен характер. И веднага ще посоча, че при нас всеки ден постъпват пациенти с травми и сърдечносъдови заболявания /мозъчни инсулти и инфаркти/, често срещани са и тези с психиатричните заболявания. Психолозите се консултират със специалист психиатър и постъпват за лечение под лекарско наблюдение.

Според наблюденията ми от сърдечносъдовата патология доминират мозъчните инсулти. Освен че са често срещани, инсултите са и най-голямата причина за смърт на пациентите, това е световна тенденция. Всеки втори ден има по 1-2 инсулта. Неврологично отделение е с най-интензивен поток на прием на пациенти, използваемостта на леглата е 100%. 60-годишните са основната група пациенти, получили мозъчен инсулт, рискова група са хората с високо артериално налягане. При младите се срещат аневризми на мозъка, но се наблюдава тенденция към спадане на възрастовата граница и под 40-годишни. Имаме и регистрирани случаи на 30-годишни мъже. При нас пациентите се настаняват от екипи на Спешна помощ от Пиринския регион и Рилското корито, както и болни, които постъпват сами.

- Какви други пациенти постъпват за лечение в Спешно отделение?

- Патологията е разнообразна, но голям проблем на дежурните медици създават пациентите, употребили алкохол. Тези от тях, които имат остро алкохолно отравяне и допълнителни травматични увреждания, например контузия на главата или счупвания на крайници, сме длъжни да ги приемем и да им окажем необходимата медицинска помощ. При силна интоксикация на организма съществува опасност от изпадане в алкохолна кома. Това е сериозно състояние, при което може да се блокира центърът за дишане и сърдечносъдовият и да има фатален край.

Обаче употребилите алкохол, които нямат никакви други увреждания, а са само пияни, не трябва да бъдат на нашето внимание, защото не се нуждаят от медицинска помощ. При тях няма здравословен проблем, а само алкохолно опиянение. Често тези пациенти са буйни, създават проблеми на спешния екип.

- Кой води в Спешно отделение пияните?

- Най-често ги водят екипи на полицията или Спешен център. Най-добре и е редно такива пациенти, които са употребили алкохол и нямат други оплаквания, да бъдат заведени в дома им. Те просто се нуждаят от сън, за да изтрезнеят, а не да повръщат в приемното отделение сред нуждаещите се от спешна помощ. Сега на практика ние им подсигуряваме място, където те да преспят и след 3-4 часа си тръгват, без да имат спомени от това къде са били и какво са вършили...

Всяка седмица по време на нощните дежурства в петък и събота постъпват младежи, употребили алкохол в увеселителни заведения. Прави впечатление, че това са учащи се, сред тях има и 16-годишни момичета. Лично мое мнение е, че родителите не трябва да подценяват сериозността на този проблем. Нека не мислят, че децата им, отивайки в дискотеката, само танцуват и се забавляват. Проблемът е, че младежите пият силни питиета - уиски, текила, водка, и тъй като техният организъм е неукрепнал, изпадат в алкохолна интоксикация. По 10-15 случая на употребили алкохол на месец преминават през Спешно отделение.

При хроничните алкохолици няма проблем, те спят, обаче младите са много буйни, държат се грубо с персонала, което налага понякога да търсим съдействие и от полицията.

Обръщам се към кметската управа на община Благоевград - пияни, които не са с медицински индикации, да се настаняват не при нас, а в специално пригодено помещение - изтрезвител, както бе преди години. На тях трябва да им се наложи и такса - определена сума, която да заплатят за престоя си. Така е редно, след като се напиват до безпаметност. Нали като отидеш да преспиш в хотел, си плащаш. Този проблем наистина е сериозен и трябва да го разрешим с кмета на Благоевград, органите на реда и ръководството на болницата.

Необходимо е да се направи регулация на пациентите - тези, които действително са спешни, да постъпват тук, но тези, които не се нуждаят от спешна помощ, да не се настаняват. Не е редно да бъдат настанявани заедно болният с инфаркт и пияният.

- Д-р Рабаджийски, постъпват ли при вас пациенти от неспешен характер?

- Често идват пациенти, които не са здравноосигурени и по този начин се облагодетелстват. При личните лекари те трябва да заплатят за прегледа, а тук нищо не заплащат. Говорим за тези случаи, които не са от спешен характер. Например боли го гърлото, има кашлица и идва при нас, но този пациент няма нужда от спешна помощ. И друго - дори и здравноосигурените пациенти плащат потребителска такса при джипито си, а тези социално слаби и здравно неосигурени хитруват, като постъпват директно при нас. При това положение ние поставяме пациентите в едно неравностойно положение, затова трябва да има селекция.

Знаете ли какво се случва - идват и казват, че пред кабинета на личния лекар има опашка и не могат да чакат, или директно са го прескочили, като се оправдават, че не са го открили. Често пациентите ни лъжат, че личния лекар го няма, а те въобще не са го търсили.

По този начин ще се регулират пациентите и ще се облекчи работата на спешния екип. А сега ние едва ли не всеки ден обясняваме на пациентите, че те не се нуждаят от спешна помощ и тяхното място не е при нас, защото са дошли за измерване на кръвното налягане, направа на инжекция, превръзка и други.

Проблемът с малките деца смятам, че на този етап е разрешен, и родителите разбраха, че когато децата им имат остра вирусна инфекция и други несериозни оплаквания, могат да ги заведат в събота, неделя и почивни дни в дежурния кабинет за неотложна помощ в МДЦ “Рубидент”. Там колегите преглеждат също по 50-60 пациенти на дежурство през уикенда. Разбира се, когато детето се нуждае от спешна консултация със специалист, се насочва към нашето отделение и ние поемаме диагностичното уточняване.

- Финансовият отчет на МБАЛ - Благоевград за изминалата 2011 година сочи, че вашето отделение е с отрицателен финансов резултат - на минус 41 300 лв., коя е причината?

- Причините за загубата на Спешно отделение са комплексни, общите разходи на отделението са близо 300 000 лв., от тях са работна заплата, консумативи, медикаменти, горива, вода и ел. енергия, текущи разходи и други. Финансирането на Спешно отделение се осъществява от Министерство на здравеопазването на база брой обслужени пациенти. За деветте месеца на 2011 година са преведени 220 888 лв., което е с 48 000 лв. по-малко в сравнение със същия период на 2010 година. Други приходи отделението няма поради това, че всички пациенти, които се приемат в Спешно отделение, се считат за спешни и не могат да се таксуват.

Видно е, че ние не сме в състояние да влияем на приходния дял, защото финансовите приходи на отделението не зависят от броя на преминалите пациенти, а за изминалата година ние сме обслужили рекорден брой - 19 930 пациенти, от тях 4658 са хоспитализирани за болнично лечение. За всички тези пациенти са направени разходи, изследвани са в кръвна лаборатория и образна диагностика. При тези пациенти, които не се настаняват за болнично лечение, разходът за диагностично уточняване остава да тежи на отделението.

Голям брой от постъпилите пациенти са и такива, които нямат личен лекар и директно постъпват при нас, сред тях са и студенти, а в Благоевград, както знаете, те са близо 20 000. За пациентите от Рилското корито ние също правим разход, но не получаваме пари, защото целево те са насочени от Министерство на здравеопазването към кюстендилска болница, тъй като Рила и Кочериново са в Кюстендилска област. Така че една от основните причини за показания преразход са огромният брой преминали пациенти, направените разходи за изследвания и терапия. Нужно е дофинансиране на спешната помощ за реално преминали пациенти.

- Д-р Рабаджийски, освен финансови, други проблеми има ли отделението?

- В нашето отделение има огромно текучество на кадри, защото работата е тежка и отговорна. От лекарите, работещи в сферата на спешната помощ, се изисква да имат познания от всички профили на медицината. Лекарите трябва да реагират бързо и адекватно, както и диагностично да уточняват различни заболявания. В отделението постъпват спешни случаи - не само възрастни, но и кърмачета и малки деца.

В момента на пълен щат работят петима лекари: д-р Борислав Андонов - специалист по детски болести и алерголог, д-р Таня Михайлова - специалист по вътрешни болести и хематолог, д-р Рая Илиева, младата лекарка д-р Ирена Николова, която постъпи при нас директно от студентската скамейка, и аз. Останалите 9 лекари, които дават дежурства, са на основен щат към други отделения. Според нормативната уредба ние отговаряме на изискването за 14 лекари.

На 12-часово дежурство има по един лекар, който консултира целия поток от пациенти. В Спешно отделение работят 11 медицински сестри начело със старшата сестра Радка Таскова, която е утвърден специалист с дългогодишен опит, 5-има диспечери-оператори, от тях трима фелдшери и две медсестри, помощен персонал - шофьори и санитари.

Трудно е, но се справяме, затова позволете ми да изкажа огромната си благодарност към колектива на Спешно отделение за всеотдайността и отговорността, която проявяват по време на изпълнение на служебните задължения.

Честит 5-годишен юбилей, колеги, бъдете живи и здрави!