Най-важното е да намериш пропорцията между месото, подправките и уникалното място

Доц. Чавдар Христов е 57-годишен. Доктор по социология и специалист в областта на убеждаващата комуникация и кризисния PR. Доцент е в катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава следните научни дисциплини: "Убеждаваща комуникация", "Комуникационен мениджмънт", "Кризисен мениджмънт и PR". Издал е монографиите "Как да победим кризата" (Сиела, 2002), "Секретните служби и преходът" (Сиела, 2004), "Убеждаване и влияние" (Сиела, 2008) и др. Член е на Българската социологическа асоциация (БСА), Съюза на българските журналисти, Съюза на учените в България (СУБ) и на Международната журналистическа федерация.

Роден под знака на Лъв, той е страстен рибар и ловец, а от повече от 20 години е и член на 26-а ловна дружинка "Пелатиково" в община Невестино. Много обича района, където ходи на лов - Бреза планина в Осоговския балкан. Там го връща и стара наследствена къща, приютявала преди време рода му. Там, само на 100 км от София и европейската цивилизация, човек потъва назад във времето, в обезлюдените махали, в смесените гори. И ловът си е приключение, още повече че има предимно глигани.

Сред хобитата му са и катереното, туризмът и фотографията. За себе си казва, че няколко живота няма да му стигнат, за да отиде там, където иска, и да види всичко, което го интересува.

- Господин Христов, Вие сте известен в журналистическите среди човек, изпод ръцете Ви са излезли много от хората, които "правят" новините в България сега, и сте страстен ловец, какво ви дава ловът?

- Това е много нетрадиционен въпрос, на първо място и според мен най-важното е общуването с природата. Защото това е единственият начин според мен съвременният градски човек да излезе и да се доближи до природата. Разбира се, че повечето от нас обичат да ходят по планините и без да са на лов, аз самият се занимавам със стречинг, катеря планини, преди няколко години качих връх Литика /Олимп/.

- Само общуването с природата ли е?

- Общуването с природата става по много начини и това е един от тях, но много по-различен. Ще попитате защо този начин е по-различен. Защото в планината се отива с дружинка, отива се с група хора, които имат същите желания, интереси и мечти. Неслучайно французите го наричат братство с една и съща цел. Всъщност много хора казват - отиваме на лов да убием нещо, но всъщност ловът е игра на шанс. Шансът обаче в повечето случаи е на страната на животното.

Ние не стреляме по всичко, което тича на четири крака, а, естествено, опазваме и дивеча. Общуването с природата е това да видиш как идва дъждът. Седиш на пусията и виждаш дъждът как идва и той с всяка измината минута се приближава към теб. Можеш да видиш как идва мъглата. В града това не може да се види. Аз живея в голям град и това там не може да се види. Тук, в планината, има и едно друго съприкосновение - с дивата природа, с дивото животно.

- Имате ли в ловните си спомени "страшна" среща с някой горски обитател?

- Миналата година стоях на пусията, а гоначите бяха отдолу, в един момент виждам една глава между храстите и си казвам: "А... какво е това овчарско куче, какво прави тук..." - то се оказа, че е вълк. Това е истинското съприкосновение с природата.

Видях вълка на около 20-25 метра от мен, едно прекрасно животно. Разбира се, че не го уцелих от 25 метра, поприсмяха ми се колегите, но преживяването наистина беше чудесно, защото до този момент вълк бях виждал само в зоологическата градина и освен неприятната миризма от клетката нищо друго не е останало в съзнанието ми. А в случая пред мен беше великолепието на животното и природата. Когато седиш на пусия, в един момент не чуваш нищо, тишина, в следващия момент почваш да чуваш лая на кучето, шумоленето на листата, почваш да различаваш всеки звук. Човек в планината в една такава ситуация се връща към първичното и изконното. В тишината е великолепието.

- А ловът не "краде" ли от времето за семейството и близките?

- Има такъв момент, но зависи кога човек ходи на лов. Аз не ходя всеки уикенд, защото първо нямам време, а и те нещата са си вързани, не се ходи всяка събота и неделя, а един-два пъти в месеца. Същевременно това е доста скъпо удоволствие. Само пътят ми дотук от София - това са повече от 50 лв. за бензин. Като включим храната и другите нужни за лова консумативи, то това излиза едно доста скъпо удоволствие.

- Господин Христов, в средите на ловците сте известен най-вече с книгата “Класиката на ловната кухня”, какво Ви кара да пишете за кулинария?

- Написването на първата ми "готварска" книга за мен не беше някакво екстравагантно хрумванe. Готвенето на дивеч е аристократична работа, защото преди векове ловът е бил занимание за богатите, а след това армии от майстори-готвачи са се трудели, докато приготвят убития дивеч така, че той да е наслада за небцето и прекрасен за окото. За едно задушено дивечово руло, приготвено в дебрите на Осоговската планина, се разказват легенди. Трудността не беше приготвянето на самото руло, а това, че то трябваше да нахрани 30 изгладнели ловци и да се спази онази тънка пропорция между месо, подправки и уникално място, която да направи ястието преживяване, а не просто средство, с което да заситиш глада си.

- Ще издадете ли рецептата?

- Как да Ви кажа рецептата, като самият аз не я знам, заради това написах книгата, там има рецепти и аз когато се налага да готвя дивечовото месо, просто вземам книгата и изпълнявам това, което е написано там. Тези рецепти обаче са напълно приложими и за телешко, пилешко, свинско и всякакво друго месо.

Всъщност удоволствието от поднесеното блюдо дава възможност да се разкаже за ловното приключение, както и да се демонстрират готварски умения. А кой ли ловец или риболовец не обича да се похвали? Какво по-хубаво от това в студената зимна вечер цялото семейство или приятели да се съберат около масата, на която са поднесени елегантно приготвени ястия и напитки, а около нея да се лее разговор, обединяващ хората.

Любимата "ловджийска" и "рибарска" рецепта на доц. Чавдар Христов

Дивечово месо и ароматно вино

Ето една "дивечова" рецепта, която наистина е много изискана и съвсем спокойно може да се приготви от телешко месо. Тя е от остров Сардиния, нарича се "Младо глиганско в шоколадово-сливов сос" и е с привлекателен екзотичен вкус:

Продукти:

- 600 г котлети или друго нетлъсто месо от плешка или бут
- 100 г сушени сини сливи
- 75 г стафиди
- 75 г бекон или сланина
- 3 с.л. зехтин
- 50 г горчив шоколад
- 2 с.л. кафява захар
- 125 мл винен оцет
- 3 дафинови листа
- 1 щипка канела
- сол на вкус

Приготвяне: Сушените сливи и стафидите се накисват предварително в топла вода. След като се разкиснат, от сливите се изваждат костилките.

От месото се отделят костите и се нарязва на еднакви парчета. Сланината или беконът се нарязва на тънки филийки и се запържва в касерола със зехтина. След като филийките се постопят, добавя се месото и се запържва до златисто, посолява се и отново за около десет минути или повече се задушава на тих огън до готовност.

Сливите и стафидите се отцеждат от водата, а шоколадът се настъргва. Захарта, оцетът и дафиновите листа се кипват в отделна тенджерка, докато захарта се стопи. Месото в касеролата се залива със сместа, добавят се сливите, стафидите и шоколадът и се разбърква добре. Поръсва се с канелата и всичко се кипва, докато сосът се сгъсти. Маха се от огъня и се държи на топло за около четвърт час, за да може месото да попие добре шоколадово-сливовия вкус. Ястието се сервира с паста и с чаша сухо червено вино.

***

Задушена риба

Съставки:

- речна риба около килограм
- 5 речни рака
- 6 сушени червени чушки
- 5 по-големи домата
- 1/2 връзка магданоз
- 1 по-малка глава целина
- 2 с.л. олио
- сол и черен пипер на вкус.

Приготвяне: Рибата се изчиства много добре и се измива. Подсушава се, подсолява се съвсем леко и заедно с раците се изпича на предварително нагрята и с омазнена решетка скара. Върху скарата се препичат и сухите чушки. Доматите се бланшират, обелват се и се настъргват. Целината и магданозът се нарязват на ситно. В тенджера в съвсем малко вода се слагат изпечените риба и раци, целината и олиото. Задушават се за около четвърт час на тих огън. Добавят се настърганите домати, магданозът и стритите на ръка препечени сухи чушки. Поръсват се със сол и черен пипер на вкус. Ястието е готово, след като сосът се посгъсти, а вкусът му наистина е невероятен.