Най-важното е 111-те декара на бившето военно поделение да служат на младите хора

Инж. Владислав Стойков е роден на 02.06.1973 г. Завършил е Техническия университет и Минно-геоложкия университет в София. Работил е като инспектор в Регионалния граничен сектор в Кюстендил, инженер-технолог в "Ай Ти Ай" ЕООД, инспектор по безопасни условия на труд в "МОНДИ СТАМБОЛИЙСКИ" ЕАД; началник-отдел и главен инспектор в ИА "Главна инспекция по труда" - София. Владее английски език. Семеен, с две деца. От 7 март е областен управител на област Кюстендил.

- Господин Стойков, изтече един месец, откакто седнахте в стола на губернатора, свикнахте ли с работата, справяте ли се с трудностите и изненадващо ли бе предложението за областен управител на Кюстендил?

- Е, вече навлизам в работата си, а на втората част на въпроса - да, изненадващо беше това предложение, тъй като аз работех в сферата, която ми харесва и която съм виждал като своя реализация, защото съчетах както образованието си, така и това, което ми е интересно. Няма нищо по-хубаво от това да работиш това, което те удовлетворява. Реших обаче да приема, защото мисля, че мога да допринеса много за развитието на област Кюстендил и за нейното по-добро представяне, тъй като в национален план има съревнование между областите, има класации и се надяваме да се изкачим на по-предните места в тези класации?

- С какво ще отидем там?

- За да стане това, трябва да подобрим инфраструктурата си, а и да спечелим доста проекти, а такива, които са вече готови, да се реализират. Да не забравяме, че Кюстендил има доста природни ресурси, те трябва да се използват по-пълноценно. Както знаете, в Кюстендилска област, или по-точно в Кюстендил и Сапарева баня, има една от най-хубавата и най-лековитата минерална вода, това е нашето предимство и на него трябва да заложим. Истината е, че много малък процент от нея се използва както за привличането на туристи, така и в балнеологията и рехабилитацията. Аз си спомням, че преди години Кюстендил бе един от основните центрове за рехабилитация и възстановяване, а сега хората ги няма.

В тази насока трябва да се работи.

- Очертахте три основни задачи, по коя от тях ще има най-бърз ефект?

- Задължително първата е свързана с инфраструктурата. Конкретно става въпрос за третата лента на пътя София-Кюстендил. Миналата седмица водих разговори в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Договорихме се процедурите за участък 2 от Лот 9, който е през Конявската планина, да стартират по най-бързия начин.

- Това се говори от години наред, реално може ли да стане и в какъв период?

- Да, става въпрос за реални действия, финансирането ще бъде от държавата, има програми, по които ще бъдат осигурени парите, няма да се кандидатства с проект и да се надпреварваме с други области. Смятам, че още догодина това трето платно на пътя ще бъде факт.

Другата важна задача е тунелът при Дупница, който ще бъде рехабилитиран. Още тази година работата трябва да завърши. Става въпрос за втората тръба, където нещата са много тежки и сложни. Този тунел наистина е много опасен, а както знаем, през този тунел минава Е-79, една от основните артерии на страната.

Търсим идеи за бъдещото предназначение на бившето военно поделение в Кюстендил. Както вече всички знаят, те вече официално са собственост на областна администрация.

- Да, разбрахме, че търсите идеи, но тези идеи трябва да са подкрепени с пари, за да станат реалност. Коя от идеите, които се въртят - ВУЗ, спортен комплекс или какво ли още не, е най-близко до реалността?

- Мисля, че и реалността, и бъдещето на бившите казарми в Кюстендил трябва да бъде свързанo с младите хора и това те да бъдат задържани тук, в града. Важно е този проект да донесе и работни места. Целта ми е младите да останат тук да живеят, да създадат семейства и деца и да бъдат щастливи тук, в Кюстендил.

- Пари за превръщането на казармите в нещо хубаво и печелившо откъде ще се търсят?

- Има идеи, ще имам и разговори с определени институции за висше учебно заведение, възможности има и по проекти, а ще има и други организации. Съгласете се, че това е терен от 111 декара в широкия център на Кюстендил и е грехота да стои така нелицеприятен за живеещите наоколо и минаващите покрай него.

- Откакто сте на този пост, колко хора или организации се опитаха да Ви попречат и колко да Ви помогнат, защото е известно, че причината за оттеглянето на предшественика Ви - г-жа Даниела Годинова, бе натиск от страна на местната структура на ГЕРБ върху нея.

- За този един месец, през който съм на поста, няма хора, които са се опитали да ми попречат, надявам се така да бъде и в бъдеще. А много хора ме срещат, честитят ми, оказват ми своята подкрепа и готовност за съдействие. Това е нещо, на което се радвам. Значи хората ме приемат и всеки един човек с каквото може да помогне и да съдейства е добре дошъл.

- То добре, че Ви честитят, но помощта е нещо съвсем различно.

- Така е, но се надявам нещата да се случват и хората да не се опитват да пречат, а да помагат. Защото много важно е да се разбираме. Монетата винаги има две страни, така и един въпрос може да се постави и разгледа по два начина - как да стане и как да не стане. Все се надявам, че всички около мен ще работят по това как нещата ще станат, а не да донасяме от десет кладенеца вода, само и само нещата да не се случат.

- Не е тайна, че не сте избор нито на едната, нито на другата част от ГЕРБ - Кюстендил?

- Както казах и преди малко, не се е опитвал никой да ми пречи, а дали има една или две или няколко прослойки, не мога да кажа, защото аз се опитвам да бъда диалогична и консенсусна личност и във всеки един момент съм готов на разговори. Диалогът със структурата на ГЕРБ е добър, нямам проблеми.

- А със структурите на другите политически партии?

- Ами с другите политически партии, или по-точно с техните ръководства, не съм имал контакти, не съм се срещал засега с тях, на този етап нямам диалог.

- Колко върнати решения на общинските съвети в областта върнахте за този един месец?

- Засега няма нито едно. Общинските съвети работят добре и в рамките на закона.

- Преминаването от работата като инспектор в Инспекцията по труда на новата областен управител лесно ли беше и къде е по-трудно, все пак там наказвате живи хора?

- Е, не е точно така. Инспекцията по труда е институция, която е създадена, за да подпомага както работодателите, така и работниците. Там приоритетът е в тази насока, но когато някой сгреши, има и административни мерки. А за това, което питате, смятам, че всяко работно място има трудности. Както там, така и тук има трудности, които трябва да се решават. Просто подходът трябва да бъде как от дадена ситуация ще се излезе с позитивното. Как този проблем или възникналият казус ще се реши.

- Какво работехте в Инспекцията по труда в София?

- В Националната инспекция по труда работех в отдел, който осъществяваше контрол на рисковите производства и дейности.

- Кого сте наказали тогава там?

- О, не искам да споменавам имена, за да не прозвучи като антиреклама. Но има и много големи предприятия, които съм наказвал. Но има и големи предприятия, които са за пример. Проверявал съм и “Лукойл”, в КЦМ - Пловдив съм влизал на проверка и в ОЦК - Кърджали и “Ролман”, и в хартиените заводи съм бил, в стъкларските заводи “Дружба”.

- Ако кажете, че в големите няма пропуски?

- Аз нали заради това казах, че ще прозвучи като антиреклама, ако кажа имената на всички, които съм проверявал, и са имали пропуски и сме ги наказвали, но има и други, които са пример за добри практики. Което наистина е така. В големите предприятия имат повече и финансови, и ресурсни възможности да отделят средства и за безопасни условия на труд, и за лични предпазни средства.

- В малките случват ли се такива неща въобще - лични предпазни средства и други екстри?

- Да, случва се, но на тях им е много тежко, тъй като са с малки бюджети, да отделят по това перо - здравословни условия на труд и лични предпазни средства, достатъчно пари, но и те вървят добре и реализират в тази насока доста добри практики.

- Последен въпрос, колко баби и дядовци Ви срещат сутрин, тъй като сте единственият областен управител, който ходи пеша на работа?

- Не знам колко хора, аз наистина предпочитам да ходя пеша. Срещат ме всякакви хора - и баби, и дядовци, и по-млади хора ме срещат. Говоря с тях. Тези, които ме познават, а и доста от тези, които не познавам, ме поздравяват и ми изказват подкрепа. Други пък ми разказват за проблемите си. Всички сме наясно, че в тази криза с работа е трудно, много млади хора са без работа, заради това смятам, че в тази насока главно трябва да се мисли и действа. Да се създават условия за реализиране на хората.