Най-много ще ни липсва купонът в благоевградските дискотеки

Три момичета от РМакедония станаха неразделни приятелки в Благоевград. Благица Зафирова и Саня Мицова от гр. Виница и Санела Нинова от гр. Кочани са студентки във Филологическия факултет на ЮЗУ "Н. Рилски" от 2007г. и тази година им предстои дипломиране. Благица и Санела следват "Английска филология" в платена форма на обучение със семестриална такса от 450 евро, а Саня е по държавна поръчка, завършва "Приложна лингвистика" с английски и гръцки езици и таксата й е 207 лв. на семестър.

- Момичета, случайно ли попаднахте в ЮЗУ?

Саня - Аз нямах колебания, гаджето ми беше студент по кинезитерапия в ЮЗУ, много се хвалеше от университета, а на мен Благоевград ми харесваше, бях му идвала на гости няколко пъти. Кандидатствах по държавна поръчка, издържах успешно изпитите по български език, българска история и английски и ме приеха. С Благица сме приятелки от деца, тя беше пробвала в Македония в два университета, но не й стигна балът да я приемат "Италианска филология", затова я накарх да дойде в ЮЗУ.

Санела - Аз като Саня кандидатствах по държавна поръчка, но оценките ми не бяха достатъчно високи да вляза и затова записах платено.

- Сега, когато сте в края на обучението си, съжалявате ли, че учихте в Благоевград?

Благица - Нито за един миг не съм съжалила, че дойдох в ЮЗУ.

Саня - Най-доволна съм от преподавателите ми, особено по гръцки език. Преди около 2 месеца катастрофирах и спуках гръбначен прешлен. Наложи се да лежа доста време в болница, после и вкъщи, щях да пропусна много лекции, ако не беше разбирането им. Пращаха ми лекциите по интернет, винаги са на разположение, мога по всяко време да ги чуя по телефона за консултации или ако имам въпроси... Да си призная, дори не съм мечтала за такива отношения преподавател-студент. Те са добри първо като хора, после и като преподаватели.

Санела - Много важно за нас е, че дипломите, които ще вземем от ЮЗУ /надяваме се тази година/, се признават навсякъде, тъй като България е член на ЕС, докато с македонските не е така.

Благица - Семейството ми е в Словения, с българската диплома ще мога веднага да започна работа там като учител по английски или по испански - втория ми език. Сега се събираме два пъти в годината - за Коледа и през лятото, и ако имам шанса да отида след завършването си при тях, няма да имам проблеми с валидността на дипломата си.

- Кога ви беше най-трудно - в първи курс или сега, преди дипломирането?

И трите - В началото.

Саня - Пишехме "запетая" и "кавички" с думи...

Санела- Налагаше се да ходим на допълнителни занятия по български език след лекциите, за да напреднем по-бързо.

Благица - И с помощ на хазяйката. Научихме я да говори на македонски, но тя пък ни правеше забележки и ни поправяше на български докато свикнем. Беше доста смешно и забавно, като учехме глаголите и времената ни беше трудно- щеше да, щяха да - сложно е . А някои от думите са толкова смешни, например "мишка" на македонски означава подмишница, на животното ние казваме глушец, а на тази за компютъра - глувче. Ние нямаме буквите щ и я, ю и затова има и доста разлики. Тук е мястото да кажа, че през всички 4 години нито веднъж наш преподавател не се държа с нас грубо или подигравателно заради допусканите от нас грешки. Напротив, и досега непрекъснато по време на лекции и упражнения питат: Има ли нещо неясно? Македонците дали разбрахте? Това е най-често задаваният въпрос и ако има проблем, повтарят и обясняват. Във Филологическия факултет преподавателите са на изключително високо ниво. Имахме късмет.

Саня - Заради нас преподаватели са оставали в един ден от седмицата да ни дават допълнителни консултации, при това на добра воля. Такова нещо в Македония няма. И през ум не може да ти мине да кажеш на професора или учителя: Аз това не го разбрах. Той влиза, разказва нещо, казва откъде да четеш и си тръгва, въобще не го интересува отделния студент. А тук са точно обратно нещата. Аз като студентка съм писала много повече домашни, отколкото като ученичка в гимназията! Единици са случаите да сме отишли на упражнения без домашно и винаги сме се чувствали гадно и унизително.

- Кои бяха най-тежките ви изпити досега?

Саня - За мен "Правопис и правоговор на българския език" при Борислав Попов. От възможни 30 грешки при първото ми явяване имах 70! Бях поправяла дори верните думи, там, където трябва да остане малка буква, я бях поправяла на главна... 4 пъти се явявах, докато се справя.

Санела - Това и за мен беше най-тежкият изпит, 7 пъти се явявах.

Благица - За този изпит няма да забравя, че текстовете ги преписвах по 10 пъти, та да ги науча наизуст. Взех го на 4-то явяване. Но и българите трудно го взеха този изпит, и от тях много колеги се явяваха по 4-5-6 и повече пъти.

- Казахте, че хазяйката ви е помагала с българския, как се разбирате с хазяите, колко пъти сменихте квартирата, откакто сте студенти и защо?

Благица - Ние със Саня сме заедно и не сме сменяли квартира, откакто сме в Благоевград, а Санела всяка година е на ново място, но не заради лоши хазяи, а по-скоро заради повече удобства. Живеем в центъра на града, малко ни е далеч от централната сграда на ЮЗУ, но пък са ни близо дискотеките, магазините...

- Какви са средно цените на квартирите в Благоевград в момента?

- Между 200 и 300 лв. за гарсониера за двама души около ЮЗУ, в новите кооперации са по-скъпи, а ако има още едно легло, цената е с 50 лв отгоре.

- Как се оправяте с парите? По колко харчите на месец, за да живеете и учите в Благоевград?

Саня - Около 80-85 евро са ми разходите за квартира, ток, вода, интернет. Оттам нагоре са всички останали.

Благица - 200 до 250 евро на месец ми дават нашите, без таксата за училище.

- Стигат ли ти?

Благица - И ми стигат, и не ми стигат. Може и малко повече да ми дават, но това са възможностите на родителите ми.

Саня - На мен също толкова ми дават и се оправям.

- Освен за квартира, режийни, пътни, храна и дрехи, стигат ли ви и за купони и дискотеки?

Саня - Един път в седмицата можем да си позволим да идем на дискотека в "Джулиани", пиано-бара, "Екстрийм"... Събираме се компания в квартирата до към 1 часа и после излизаме навън, така не харчим много, но се забавляваме.

- По колко оставяте в нощните заведения на едно излизане?

Благица - Не харчим много, по около 20 лв., но повече не можем да си позволим.

- Пробвали ли сте да си помагате на бюджета като работите?

Благица - Не, но имаме колеги, които работят и виждаме колко им е трудно, ако вечер до късно са на работа, сутрин на лекции едва стоят. Не им е лесно, пропускат тестове, трудно си взимат изпитите и трудно получават подписи в края на семестъра. Работят, защото им се налага, не защото много им харесва.

- Скъп ли е животът в Благоевград, ако го сравнявате през годините и с цените в Македония?

Саня - Като дойдохме, преди 4 години животът беше по-евтин. Таксито до ЮЗУ ни излизаше 1 лв.- 1,50 лв., а сега е 2,50 лв. Цигарите са по-скъпи, алкохолът е по-скъп. Като цяло, в сравнение с цените в Македония, тук е по- скъпо - храната, битовите разходи. Но откакто съм студентка тук, от Македония не съм си купила нито една дрешка, нито козметика. Тук стоките ми харесват повече, има по-голям внос, докато у нас фирмите са много по- малко и конкуренцията - много слаба.

Благица - Има и почти еднакви цени, прясното мляко например и в България, и в Македония е на една цена, млечните продукти също. Хлябът и месото у нас са малко по-евтини. Едно от най-неприятните неща, с които се сблъскваме непрекъснато, са опашките по границата ви. До Виница разстоянието от Благоевград е 84 км, но на българската граница обикновено чакаме по 1-2 часа. Доколкото знам, почти навсякъде в Европа автобусите ги пропускат на границата преди тировете и както и в Македония се редят на две колони, а тук всички са в една колона на митницата и чакането понякога е много дълго.

- Имате ли приятели българи или през изминалите години сте си изградили по-затворено общество?

Благица - Мешаме се и с българите, но си поддържаме и контактите с македонците. Излизаме с колежки и колеги, заедно ходим на купони. Ние сме едни и същи, не се различаваме като темперамент, като обичаи и като начин на живот.

Саня - Наскоро си говорехме с гръцки студенти в ЮЗУ точно за това, че между младите разлика и дрязги на политическа основа няма, това е политика на големите градове Атина и Солун, но между хората напрежение някакво няма.

- Пушите, родителите ви не протестират ли заради парите, които давате за цигари?

Благица - Пред родителите си не пушим, те се досещат, разбира се, но нито една от нас не е запалила цигара пред майка си и татко си.

- Защо?

Саня - От уважение към тях. В това отношение например българите са много по-свободни хора от нас, македонците.

Санела - Ние сме по-патриархално възпитани.

Благица - В родния ми град по улицата хората се поздравяват, тук това го няма, разбира се, не може да се сравнява по големина с Благоевград, но при нас е въпрос на уважение да кажеш "Добър ден! Как си?" на човека, който срещаш, независимо дали се познавате или не.

Саня - Като питахте за парите, които харчим за цигари, спестяваме си ги от дневните за храна. Не че не ядем, напротив, но си готвим в квартирата, вместо да се храним навън по заведения.

- Трудно ли ви беше да свикнете сами да си готвите?

Саня - Не, гледали сме майките ни какво слагат и как готвят и бързо се научихме. Лично аз не можах да свикна на подправките ви, които за вкуса ми са доста силни. Най-често си правим макарони, спагети, салати, супи и баница. Българските готови точени кори са много по-хубави от тези, които се продават у нас, и тукашната баница става много вкусна. В студентския стол готвят доста вкусно и когато ни се хапва домашна храна, ходим там, а като излизаме навън най-често си поръчваме картофки или сандвичи.

- Точно след година може би вече няма да сте в Благоевград, защото ще сте завършили, ще ви бъде ли тъжно за нещо или някого тук?

И трите - Ооо, да! За всичко!

Саня - За самия град, много е красив, скоро на Благица й казвах, че колкото наближава времето да се разделям с Благоевград, толкова по-мъчно ми става, но няма как да останем още.

Благица - Ще ни липсва киното, родните ни градчета са малки и кината не работят, защото няма посещение, тъй като младите хора повече са по заведенията и не им е интересно да ходят на кино. Тух ходим на театър, на боулинг, на фитнес, на плуване, на Бачиново почти всяка сутрин ходим, обикновено с хазяйката - всичко това страшно много ще ни липсва.

И трите - И дискотеките!

- Нали и в Македония ходите на дискотеки и заведения, какво е различното?

Саня - Тук купонът е по-горещ! У нас на заведение няма да видиш младите хора да станат да играят на стола или на масите - тук това е обичайна гледка и купонът е страхотен! Такова веселие, както в благоевградските заведения няма никъде в Македония.