Най-голямата грешка е общинските болници да са в ръцете на безотговорни съветници

Д-р Матей Попниколов е един от най-популярните хирурзи и политици в Кюстендилско. Той е бивш председател на Общинския съвет от времето на кметуването на архитект Асен Пилев. С Матей Попниколов разговаряме по повод сигналите за закриване на общинската болница в Дупница в опит да изясним кой е виновен за риска от затварянето й. До миналата година общинската болница е получавала на година по 4 000 000 лв., без да купи нова техника. С наполовина от средствата частната болница в Дупница изплаща ядрено-магнитен резонанс за над 1 000 000 лв., вдигна чисто ново родилно отделение и бележи възход, докато общинската потъва, въпреки огромните средства, които се наливат в нея.

- Доктор Попниколов, защо приехте да оглавите Здравната каса за Кюстендилска област, Вие сте добър хирург? Заплатата Ви като хирург е била най-високата даже за страната, сочат се цифри от порядъка на над 3000 лв., та чак до 7000 лв. на месец?

- Явих се на конкурс и спечелих срещу конкурента д-р Андрей Стоянов, за първи път конкурсът се печели от човек от Дупница, защо, не е ли по-добре.

- Добре е, ако съдействате за развитието на здравеопазването в Дупница.

- Да, но не искам да се хваля, Дупница има наистина добро здравеопазване, за което, смея да твърдя, съм допринесъл немалко.

- Непрекъснато от общината се внушава, че мисията Ви е да закриете общинската болница в интерес на частната болница на колегата Ви Ени Лефтеров. Тази теза беше изказана открито от екскмета съветник Първан Дангов, а и от други съветници и обикновени граждани, втори виновник за закриването се спряга д-р Таушански. Моля да ни обясните Вашата роля.

- Сценарият се повтаря още от времето, когато се разпространяваха слухове, че съм искал да купувам Военна болница. Още ли вярват на тези лъжи?! Инсинуациите идват от хора, които имат за цел да отклонят общественото внимание от себе си и да прехвърлят вината от "болната глава на здравата". Истината е, че се борихме с екскмета Асен Пилев и успяхме да прехвърлим в собствеността на общината цялата болница - две сгради без пари, направихме ремонт, купихме техника - скенери, линейки, анастезиологични апарати, ехограф...…Всичко е там, в общинската болница. Не е в новата болница на колегата ми хирург Ени Лефтеров. Седем години един апарат не е купен в общинската болница.

- Има ли план като този хирургия на общинската болница да се поеме от Ени Лефтеров, вътрешните отделения от д- р Панчо Панайотов и т. н.?

- Това е смешно. При Лефтеров в хирургия работят най-добрите доктори, а в общинската болница е само един - д-р Ботьо Шаранков. Това са пълни глупости.

- Вие ли решавате къде да има болница и къде да няма?

- Не, разбира се, аз не съм собственик на болниците. Здравната каса нито открива, нито закрива здравни заведения, тя финансира определени дейности в медицината според представени документи. Решението за съдбата на всяко здравно заведение е на собственика, на принципала, в случая на общинските болници собственик е Общинският съвет в Дупница. Той решава.

- Всяка болница си има собственик, който ръководи, решава и се разпорежда със средства.

- Да. Всяка болница си има собственик, болниците биват три вида според собствеността - държавна собственост, общинска собственост - тук влизат областните болници, и трети - частните болници. Собствеността на болниците няма отношение към лечебния процес, те са равнопоставени според закона. Когато бях лекар на ФК "Марек", от стари футболисти знам, че няма стари и млади футболисти, има можещи и неможещи. С болниците е същото. Има болници, отговарящи на стандартите, и болници, които не отговарят. Нищо сложно. Преди години лично аз направих учредителния акт на общинската болница. Заедно с екскмета архитект Асен Пилев се борихме да бъде запазен статутът й, когато МО я обяви за продажба. Ние се борихме да бъде предоставена на общината и в това отношение помогна най-много бившият зам. здравен министър от Дупница д-р Стойчо Кацаров. Бизнесмен от Дупница беше подготвил всички документи да я купи и ние му я измъкнахме "под носа", за да я запазим като елитно здравно заведение.

- В Бобов дол вече няма болница.

- Общинското ръководство в лицето на кмета Грети Алексова отказа да подпише договор, те имаха разрешение за две клинични пътеки. Аз направих всичко възможно. Договорът с Медицинския център, който е общински, е подписан. Този медицински център трябва да поеме и доболничната помощ и Бобов дол да има на разположение рентген, лаборатория и екип от специалисти. Вече съществува и Спешен център, а Дупница не е далече. Разбрах, че дълговете на болницата са 1 100 000 лв., което говори за лош мениджмънт. Аз съм хирург от 23 години и искам да Ви кажа, че всички инциденти - проишествия, изгаряния, взривове, експлозии в мините през годините, абсолютно всички, са минали през хирургията в Дупница, а не през тази в Бобов дол.

Общинските болници се финансират в определени дейности не само от Здравната каса, но и от държавата. Психиатричната дейност например се финансира само от държавата чрез МЗ. Хемодиализа - също, не минава през ЗК. Къде са им парите? Близо по 4 000 000 лв. на година. Нека да отговорят управителите и общинските съветници.

- Общинският съвет е органът, който управлява болниците. Какво ще кажете на съветниците от Дупница, които са собствениците на общинската болница и реално са членовете на общото събрание и носят отговорността за бъдещето й?

- Аз съм категоричен, че най-голямата грешка в държавата е оставянето на болници в ръцете на съветници, на 30 души, говоря в национален план. Аз съм бивш председател на Общинския съвет в Дупница и няма да забравя какви дебати се разразяваха, какви престрелки. Там проблемите се политизират, не се решават. В общинските съвети владее една колективна безотговорност. Искам да попитам какво стана, след като гласувахме тогава регистрирането на Медицински център към общинската болница? Той така и не проработи, защото лекарите не пожелаха да работят в него, защото си откриха собствени центрове. Аз предупреждавах, че така ще стане, а госпожа Любка Георгиева ми иска трикратно оставката. Смисъл от съветниците и дебатите им няма, те политиканстват.

- Настина ли в Общинския съвет има лоби, състоящо се от лекари, които защитават интересите на частната болница, сред тях са общинският съветник, собственик на частната болница, д-р Ени Лефтеров, Лорета Николова, Панчо Панайотов, д-р Васил Бачев?

- Пълни глупости, проследете всички решения - подкрепени точно - средства за моргата - 170 000 лв., и после няма патоанатомия. Къде отидоха тези пари? Проследи ли някой? Докато бях общински съветник, болницата вървеше, 3 750 000 лв. само от ЗК, отделно от държавата за психиатрия и хемодиализа. А Ени Лефтеров, докато беше управител на общинската болница, тя нямаше дългове, Лефтеров не остави дългове, след неговото напускане научих, че сега има 1 100 000 лв. дълг.

- Две болници в един град и няколко общини не са ли много?

- В Кюстендил много ни завиждат за това, че в Дупница има две лечебни заведения заради възможността за избор. В едно демократично общество възможността за избор е най-ценното благо. Аз съм против монопола, против това в голям град като нашия да няма нито едно лечебно заведение, а има много. Аз се радвам да има конкуренция в условията на равнопоставеност.

- Има ли противоборство между болниците в Дупница?

- Не, няма, защо трябва да има конфликти?!Това е право на избор както на пациента, така и на лекаря. 23 години работя като лекар в Дупница. Познавам всички лекари в града и общината. Аз имам изградено мнение за тях, знам на кого мога да разчитам и на кого не мога да разчитам, но с всички поддържам нормални човешки отношения. Работил съм и продължавам да работя с тези хора, 18 г. имам стаж в общинската болница на Дупница. Никой пациент не може да бъде заставен насила да го оперирам аз или д-р Шаранков например. Умишлено се нагнетява напрежение чрез неверни факти. Никой не слуша другия какво говори. Така се роди проблемът с общинската болница, създаде се драма. РЗОК от януари месец е в договорен процес с болници и всички изпълнители на медицински дейности на територията на областта. Преговорите се водят по строго установени правила и нормативни актове, съгласно бюджета на НЗОК и съгласно рамковия договор, сключен между лекарския съюз и НЗОК.

- Вие сте човекът, който сключва договорите с изпълнителите на медицински услуги на територията на областта. Колко са здравните заведения?

- На територията на областта са сключени 270 договора с изпълнителите на медицински услуги - болници, медицински центрове, специализирани заведения за доболнична помощ, стоматолози. Имаме в момента договори с 42 аптеки. Последният ден от този договорен процес беше 28 февруари.

- Броят на клиничните пътеки от какво зависи и по колко пътеки сключихте договори с болниците от Кюстендилско?

- Подписах договор с МБ "Николай Василиев" - Кюстендил за 196 клинични пътеки, с общинската в Дупница със 101 клинични пътеки, Специализираната болница за рехабилитация в Кюстендил - 37 клинични пътеки, СБР в Сапарева баня - 4 клинични пътеки, МЦ "Хипократ" - 1 клинична пътека, общинската болница в Бобов дол остана без договор, на частната в Дупница - 116, като съм му отказал 9. Миналата година общинската болница има 85 клинични пътеки, имаха сключени договори по 116 пътеки, но не са работили по тях. Има специализирани болници, които работят по три или четири клинични пътеки с много голям оборот по тях и са стабилни, като СБ по ортопедия в Горна баня. Броят на леглата не определя сумата от Здравната каса. Броят на пациентите е от значение. Какво като болницата в Бобов дол има 70 легла? В момента броят на леглата в здравните заведения на Кюстендилска област е 535. Абсолютно и напълно достатъчен за качествена медицинска помощ за областта. Апаратура и персонал са най-важните изисквания.

- Какви са проблемите в общинската болница?

- Проблемите са свързани с нивата на компетентност в отделения и административни пропуски. В разрешителните им за дейност липсваха две лаборатории - паталогоанатомична и микробиологична. Хирургично отделение беше на първо ниво. Този проблем не е административен и не зависи от Здравната каса. Той е изцяло в ръцете на ръководството на болницата. Районната здравна инспекция прави проверка, подава документи. В отдел доболнична помощ се издават разрешенията, подписани от министъра. Те се представят в Здравната каса едва като се стигне до подписване на договорите. Проблемите с лабораториите на общинската болница не са от днес и не са от януари месец. През август аз поех длъжността председател на Здравната каса в Кюстендил. През септември изпратих няколко писма до общинската болница, в която ги предупреждавам да вземат мерки, особено за микробиологичната лаборатория. Писмата изпратих на базата на проверки, направени от Медицински надзор, от прокуратурата. И тогава на базата на конкретни констатации аз им изпратих писмо. Аз лично съм водил разговори с д-р Любомир Таушански, със заместника му д-р Кирилов, но не съм тръгнал да обвинявам, а да предупреждавам, че не са изправни, че не покриват критериите по нивата на компетентност на няколко отделения. Вместо веднага да реагират, те оставиха нещата да се решават в съвсем кратък срок - последната седмица, и от това дойде проблемът. Таушански постави проблема пред депутата Емил Гущеров, на следващия ден депутатът организира среща с ръководството на болницата и общината, присъстваха още депутатите Валентин Микев и Кирил Калфин, общински съветници, д-р Кознички. После отидохме в МЗ, прие ни заместник-министър, осъществихме серия мероприятия. Бяха дадени гратисни периоди за изпълнение на изискванията.

- Ще я има ли общинската болницата след 20 май?

- Зависи от собственика на болницата. Ени Лефтеров я остави без дългове на чисто. В момена дълговете са 1 100 000 лв.

- Беше съобщено, че сте наказвали д-р Таушански със солени актове?

- Глобих и Лефтеров над 16 000 лв. за миналата година. Всички съм глобявал, като не отговарят на изискванията.

- Защо вечно не достигат направленията за прегледи и консултации?

- Напротив, направленията са достатъчни, но проблемът е друг. Част от личните лекари отнемат правото на избор на пациентите, като ги заставят да отидат точно при определен лекар, който според тях е най-подходящият. Пациентите трябва да бъдат оставени сами да решават при кого да отидат. С 5000 човека са намалели здравноосигурените лица на територията на Кюстендилска област, а броят на направленията е запазен. И как тогава пак не стигат?!