Най-ценното на АУБ са приятелите

- Тина, когато реши да следваш, само в АУБ ли кандидатства?

- Да, само в този университет. Бях решила, че ще остана в България, но същевременно исках да се възползвам от гъвкавостта и възможността за избор, които дава американската система. И пресечната точка се оказа АУБ.

- Каква беше първата ти мисъл, когато разбра, че си приета?

- О, бях невероятно щастлива, защото едновременно с новината, че съм приета, дойде и предложението за президентска стипендия, т.е. за пълно покриване на таксата за обучение за четирите години следване в АУБ.

- Завърши две специалности в университета, както повечето ти състуденти. С тях ли започна първата година, или смени приоритетите по време на следването?

- В началото мислех да уча бизнес и европеистика. През първата година обаче открих, че икономиката ме влече много повече от европеистиката, тъй като успява да комбинира математически методи с хуманитарни теории.

- Знае се, че безплатен обяд няма. Какво жертва, за да постигнеш този зашеметяващ успех от 4.00?

- Определено сън. Много сън. Никога не съм се лишавала от време за приятелите, посещение на лекция от интересен гостуващ лектор или късен филм в Cinemax. Но сънят определено пострада... Мисля, че това обединява повечето студенти в Американския.

- С колко часа учене на денонощие изкара тези бележки?

- Много променливо е. Преди изпити (които при нас са доста често, почти всяка седмица има или изпит, или контролно) се налагаше да уча и до 3-4 през нощта, други дни само 1 час беше достатъчен. Но всеки ден има нещо, което непременно трябва да свършиш.

- Родителите ти натискаха ли те за този успех, или това си беше изцяло твой избор?

- Майка ми и баща ми никога не са ме принуждавали да уча, но създадоха у мен навик да бъда постоянна и ме окуражаваха да постигам максималното, на което съм способна. Помагаше ми най-вече вярата им в мен. А самата аз съм максималист и знаейки, че мога да постигна най-доброто, рядко съм удовлетворена с нещо, различно от “Отличен”.

- В какви извънкласни форми участва през тези 4 години и коя ти достави най-много удоволствие?

- Помагах в един офис в университета, членувах в някои от клубовете за доброволческа дейност в различни етапи от обучението ми, но най-приятно ми бе организирането на международната седмица в АУБ тази година. Тогава с лека носталгия имах възможността да оценя разнообразието, което характеризира нашите студенти и прави годините в АУБ уникални.

- От кой предмет в програмата все още продължаваш да потръпваш?

- Няколко са - макроикономика, въведение в политиката, балканска литература... Но и трите бяха незабравими не само заради интересното си съдържание, а и заради прекрасните преподаватели, благодарение на които успях да ги взема.

- Коя беше най-трудно изкараната оценка и защо?

- Курсовете от последното ниво по икономика бяха най-сложни, а може би този по иконометрия бе най-предизвикателният в програмата ми и съответно - най-трудно изкараната оценка.

- Как получи офертата от “Филипс”?

- Кандидатствах за стажантската им програма, изпращайки CV, есе и мотивационно писмо. След това бях поканена на интервю и офертата дойде 2 седмици по-късно.

- Какво ти даде и какво ти взе АУБ?

- Най-ценното, което АУБ ми даде, са много приятели от цял свят. И точно това ми отнема сега - всички се пръсваме из 4 континента, а аз нямам представа кога ще успея да видя повечето от най-близките си хора отново.

- Работи ли някъде по време на следването?

- Да, разбира се. Две лета бях в Щатите в заведения за бързо хранене, както повечето АУБ студенти. Едно лято изкарах в Румъния, където работих за Procter and Gamble. По време на учебната година обаче се съсредоточавах върху ученето и социалните контакти.

- Какво ти липсвашше през 4-те години следване?