Националът от Сандански Ил. Мицански: Писано ми е да вкарвам отбори в елита

В момента Тодор Неделев на хартия е единственият българин в Бундеслигата. Този сезон обаче пловдивчанинът е ритал само за дублиращия тим на Майнц 05 в третия ешелон, преди да се контузи. В предишния има само два мача като резерва. Преди него последният българин в елита бе Илиян Мицански (до януари 2012-а). Днес 29-годишният нападател от Сандански се бори с Карлсруе за промоция в елита.

Илияне, ще има български нападател наесен в Бундеслигата?

- (Смее се). Да се надяваме, крайно време е. В последните години не бяхме много българите в Бундеслигата.

Карлсруе върви без загуба тази пролет, на 4-о място е, а до края остават 7 кръга. Програмата ви изглежда добра – 4 домакинства и две гостувания на по-слаби отбори. Ще се преборите ли поне за третото място?

- Като видях снощи как уж изпадащият Санкт Паули разби Фортуна Дюселдорф с 4:0, няма нищо сигурно. Силите тук са много изравнени, особено този сезон. А аз познавам добре Втора Бундеслига. Въпросът е кой ще направи най-много грешки до края, всеки може да бие всеки този сезон. Може би първите 3-4 тима се открояват над останалите, но не с много. Програмата е удобна, но не гарантира нищо.

За една седмица вкара два гола – на Италия и Ален. Чисто статистически, това е най-добрият ти сезон като успеваемост от пролетта 2012-а, когато бе под наем във ФШФ Франкфурт. Само че единственият ти цял мач от октомври насам бе срещу Ален…

- Така е. Първите 15 кръга почти винаги бях титуляр, но головете секнаха (попадението му през уикенда за Карлсруе бе първо в първенството от 7-ия кръг - б. а.). Нормално е като не вкарваш, да дадат шанс и на другите. За мен е важно, че треньорът ми вярва и продължава да разчита на мен.

Треньорът ти Маркус Каушински носи полска фамилия. С него на полски ли си говорите?

- Моят полски е почти като на българския, но не – Каушински се чувства германец, макар корените му да са от Полша. Дядо му или прадядо му е емигрирал преди доста време.

Казват, че незнанието на езика често е причина българските футболисти да не успяват да се наложат в чужбина, особено в Германия. В Майнц посочиха и това като причина за трудната адаптация на Неделев. Така ли е?

- Неделев бе при мен вчера и мога да ви уверя, че напредва с немския. За мен не е проблем, защото вече пета година съм в Германия. В началото е трудно, но се научава. Аз се разбирам с другите момчета на немски, имам приятели германци. По-скоро местните търсят лесно оправдание и обяснение за неуспеха на чужденците. На терена езикът е един. Ако играеш добре, всичко е ОК. Езикът не е основният критерий.

Трети сезон си в Карлсруе, а и повечето ти клубове бяха от втора дивизия – и в България, и в Полша, и в Германия. Не съжаляваш ли, че не се пребори за място в Кайзерслаутерн или в Лех? Кариерата на футболиста се оценява накрая и по трофеите, които е спечелил.

- Така ми е било писано явно – да вкарвам отборите от втора лига в елита. Дано и сега стана така. Бях голмайстор на Пирин, после и на Заглембе. Съжалявам, че не се получиха нещата в Кайзерслаутерн. Когато преминах там, бях титуляр в 10-те летни контроли, сигурно вкарах и 10 гола. Не се получиха там нещата, но едва когато си тръгнах, разбрах, че е имало и други причини да не се наложа, но не ми се влиза в подробности. Факт е, че не вкарвах достатъчно за лаутерите (1 гол в 16 мача за сезон и половина – б. р.).

Карлсруе е малък град за Германия. Не ти ли е скучно там?

- Не е лош град, около 300 000-350 000 жители. Често ходя до Франкфурт, където имам приятели, а и до Страсбург – Франция е много близо. Вижте, ако върви отборът, ако играеш, навсякъде ще ти е добре.

В едно интервю още в Полша каза, че мечтата ти е да играеш с Бербатов в националния отбор. Така се случи, че той се отказа, а сега ти водиш атаката на националния отбор. Бербатов игра на едно европейско първенство (2004), ако продължиш да вкарваш, както на Италия, можеш и ти да участваш догодина…

- Дано, но нека разсъждаваме трезво. Всички сме наясно, че България не разполага с уникални футболисти. Имаме 1-2 в Англия, 1-2 в Германия и 3-4 в Русия. Толкова! В другите по-силни първенства ни няма. Ще се борим докрай, всичко може да стане.

Усеща ли се промяна в националния отбор след идването на Ивайло Петев?

- Аз съм на 29 години, сменил съм много треньори. Всеки си има свое виждане, нормално е някои неща да са различни. За мен е важно да ми дава шанс. Едва от 2-3 години съм редовно в националния отбор. Преди ме пренебрегваха, дори когато съм имал силни периоди и в Полша, и в Германия.

Декември ставаш на 30, от 10 години си в чужбина. Други футболисти поиграха навън, а завършиха кариерата си у нас. Здравко Лазаров още играе, макар че кара 40-ата си година. Смяташ ли да се върнеш у нас след време?

- Като гледам мачовете от българското първенство, не се учудвам, че Електричката играе още… Някои хора подценяват Втора Бундеслига, но разликата е голяма с нашия футбол. А и на мен ми харесва тук, в България се връщам само за почивка. Всяка седмица тук играя пред 20 000-30 000 души, така беше и в Кайзерслаутерн на „Бетценберг“. Тази тръпка е несравнима. / Temasport.com