Националният омбудсман Константин Пенчев: Не смятам, че ще има драма при избора на ВСС

Константин Любенов Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в град София. През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има специализация по защита на конкуренцията във Франция през 1991 г. От 1977 до 1978 г. Пенчев е стажант съдия в Софийския окръжен съд. После става младши съдия в Софийския градски съд. От 1981 до 1984 г. е председател на Районен съд - Своге. От 1984 до 1986 г. е специалист в отдел "Договорен и правен" при Министерството на външните работи.

През 1986 г. Пенчев става съдия в Софийския окръжен съд и е такъв до 1989 г. От 1989 до 1994 г. е зам. председател на Софийския окръжен съд. От 1994 до 2004 г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия. От 2001 до 2004 г. е народен представител в 39-тo народно събрание, член на Комисията по икономическа политика и Комисията по правни въпроси. Константин Пенчев е председател на Върховния административен съд от 22 март 2004 година до 19 октомври 2010 година. От 20 октомври 2010 година Пенчев е национален омбудсман, а на мястото му във ВАС е избран Георги Колев.

Константин Пенчев е женен, има две деца. Владее френски, руски и английски.

- Г-н Пенчев, срещате се с хора от цялата страна, какво най-често искат те от Вас? В Кюстендил дойдоха при Вас с много разнородни искания и молби?

- Аз пътувам из цялата страна, като целта ми е да обикалям колкото се може повече, да ходя аз при хората, а не те да идват при мен, защото е по-трудно. Най-често срещам хора, които страдат от ликвидираните предприятия и голямата безработица. Много хора, които са работили, водили са дела, имат изпълнителни листове, сега няма откъде да си вземат заплатите, тъй като предприятията са фалирали и няма налице имущество. Останалите проблеми са, така да се каже, рутинни - с ВиК, Електроснабдяване, мобилните оператори, каквито има в цялата страна и всеки българин се сблъсква с тях

- С какво най-често Ви занимават в жалбите си гражданите?

- Най-големият процент жалби, според докладите на омбудсмана, са срещу докладчиците на обществени услуги. Вчера например бях в едно училище в Разлог, където децата много се вълнуваха, ако има лъжлив етикет на стоките или има вредни съставки, а не са описани, или е с изтекъл срок на годност - какво могат да направят. Това е много похвално, защото младите хора вече знаят, че имат права като потребители, и си ги търсят. Аз това им казах - първото, което можете да направите на този продавач или на този, който ви дава развалената стока, да му направите един скандал, защото ако двама-трима му направят такива скандали, то самият търговец ще започне да си отваря очите и няма да поставя на щандовете си стоки с изтекъл срок на годност и ще внимава какво получава. Всички трябва да се научим, че имаме права и трябва да си ги отстояваме, защото няма кой да защитава правата ни, ако ние самите не сме заинтересовани да ги защитаваме.

- Какъв процент от жалбите, които постъпват при Вас, успявате да разрешите?

- Вижте, такава статистика трудно се прави, защото има определен процент жалби, които идват при нас и са недопустими. Това са жалбите, които омбудсманът не може да реши, тъй като те са извън неговата юрисдикция. Такива са висящите съдебни спорове и решените дела. Поначало там, където има спорове - частни или търговско-правни спорове, там омбудсманът няма място. Основната функция на омбудсмана е да решава спорове между гражданите и администрацията, защото администрацията, от позицията на властта, трябва да бъде "преборена" с помощта на омбудсмана.

Моята задача е да помогна на гражданите страните да са равнопоставени. Има и доста жалби, които са неоснователни. В смисъл - надписали са ми сметката за парно или вода, или мобилен оператор. В тези случаи правим проверка и когато се окаже, че има грешка, от фирмата обещават да сторнират сумата или да върнат парите, но в повечето случаи от фирмите ми отговарят, че жалбата не е вярна, и тогава аз казвам на хората, че оттук нататък, ако вие настоявате на своето, трябва да потърсите правата си по съдебен ред.

Трудно може да се направи статистика, но ако трябва да дам пример, ще го направя с променената наредба на Министерството на здравеопазването за частичното поемане от страна на държавата на лечението на болните от Алцхаймер. Това беше една малка победа. Въпреки че това са само две жалби, ние решихме проблемите на над 45 хиляди болни от Алцхаймер и на поне два-три пъти повече техни близки.

- Достатъчни ли са правомощията на омбудсмана?

- Мисля, че да, защото дори в европейски и световен мащаб самата институция на омбудсмана не предполага някакви възможности да наказва или да постановява някакви актове. Всички знаят за Комисията за защита от дискриминация, тя може да наложи наказание или решение, но това решение след това подлежи на съдебен контрол. Омбудсманът не налага санкции, но пък неговите мнения не подлежат на съдебен контрол. Тоест омбудсманът е една институция, която първо трябва да завоюва общественото доверие и хората да повярват в нея, за да може да помага, и след това институциите да се вслушат в гласа му.

Мисля, че това в България е постигнато. Аз лично много разчитам и на медиите, защото досега това, което съм постигнал, съм го постигнал и чрез тях. Защото едни препоръки на омбудсмана се огласят чрез медиите веднага, засегнатите институции идват за диалог. А ако ги пратя само на тях, по пощата, често пъти те се озовават в кошчето за боклук, без да са удостоени с внимание. Но излязат ли на първа страница на някой вестник, институциите идват да се карат с мен - ти защо така. Отговарям: аз не двам отговор защо някой вестник е публикувал на първа страница моите препоръки, но аз съм ги направил, защото... и така започваме да си говорим.

- А достатъчно развито ли е гражданското общество?

- Мисля, че не е, но се развива доста бързо. Аз трябва да кажа, че съм много обнадежден от срещите си с учениците по програмата "Участвам и променям" на Министерството на образованието. Имах такива срещи в Дупница и в Разлог, имал съм и на други места в страната. Младите хора са невероятно будни и грамотни, вече няма разлика между децата от центъра на София и децата от село Селановци на Дунава например. Те такива въпроси ми задават, че в един момент забравям, че разговарям с ученици в седми клас и почвам да се боря с трудните въпроси на интелигентна аудитория.

- А защо според Вас много от общините не успяват, не искат или не могат да си изберат омбудсман?

- Аз може би бих обърнал въпроса обратно, в колко общини има обществени посредници и колко от тях все още са легитимни. Искам да кажа, че от 265 общини има 29 обществени посредници и от тях едва половината са легитимни. Тоест те са с изтекъл мандат и общинските съвети не могат да си изберат нов. Явно тази фигура на общинския посредник не се задейства, искам да кажа, че регламентацията на общинските обществени посредници е по-раншна от тази на омбудсмана. В текстовете на Закона за местно самоуправление и местна администрация е казано, че общината може да си избере посредник. Щом е казано може, то означава, че може и да не избира. После беше заложено и да бъде избирана тази фигура с мнозинство от две трети, което е напълно разбираемо, за да има доверието на по-голям кръг хора тази фигура. На практика обаче се оказа, че това мнозинство от 2/3 е почти непреодолимо.

Аз смятам, че има едно неразбиране за ролята на тези хора. Защото вярно е, че аз съм защитник на правата на хората, но това не означава, че воювам с институциите. Целта е ние да бъдем посредници и да поемем напрежението, защото едно е когато при мен дойдат хората и се изплачат, а аз ги насоча или филтрирам техните искания, тъй като част от тях са направо невъзможни, и след това сезирам съответните органи за някой пропуск. Ако посредниците ги няма по места, тези хора отиват при кмета и ако и той не ги приема, вече се формира огромно недоволство.

- Вие като омбудсман и виден юрист няма ли да предприемете стъпки за промяната на тези пропуски в законодателството?

- Аз съм говорил с много народни представители, че този модел явно не е проработил и нещо трябва да се направи. Предлагал съм при общински посредници да се приложи моделът за избор на омбудсман, където изборът е с обикновенно мнозинство и тайно гласуване.

- А спомняте ли си при Вас да е имало сигнал от Кюстендил?

- Да, имаше такъв проблем, който смятам, че успяхме да решим. Става въпрос за проблема с личните карти, където хората не можеше да си извадят лични карти, не само роми, но и настанени във ведомствени жилища, например военни, социално слаби, полицаи. Оказа се, че има такава гигантска дупка, за тези, които живеят във ведомствени жилища, не е предвидено настанителната заповед да бъде използвана като възможност за регистрация.

Много е сложен законодателният процес, с добро намерение тръгваме да правим нещо и не предвиждаме, че правейки това нещо, ние разваляме други пет неща. Самият законодателен процес е пъзел и трябва да се подхожда към тези проблеми внимателно.

- Г-н Пенчев, случайно ли сте точно на тази дата в Кюстендил, или сте в града и по случай откриването на новата сграда на Административен съд - Кюстендил? Не е тайна, че дълги години бяхте председател на Въховния административен съд?

- Мисля, че не е тайна моята слабост към Кюстендилския административен съд, тъй като не само бях председател на ВАС, но и се лаская от мисълта, че имам съществен принос в създаването на тези административни съдилища. Първите стъпки в намирането на сгради във всичките 28 града съм ги извървял заедно със съдиите и служителите на тези съдилища. Постоянно следях всеки един съд на какъв етап е, в Кюстендил например следях сградата, която беше недовършена от 80-те години на миналия век, има ли задание, има ли кой да плати и после какво става, и в момента съм много щастлив, защото не само Кюстендил, но и повечето съдилища вече имат своите домове. Но аз съм казал и винаги го повтарям, защото много се говори за съдебна реформа и всеки пита - ама какво е това съдебна реформа, аз ще ви кажа.

Съдебна реформа е това, което се случва с административното правораздаване. Нов закон, нови структури, попълнени по блестящ начин с всеобщ конкурс. Те работят по съвсем друг начин, отколкото останалите съдилища, това го твърдя. Е, това е реформа в правораздаването. Очевидно навсякъде трябва да се направи реформата точно така. Даже и в здравеопазването. Може би не нов закон, а поправка в законите, но ново структуриране и с нови хора, подбрани на конкурсен почин.

- Ще има ли драма при избора на Висш съдебен съвет?

- Каква драма да има, няма да има драма при избора на Висш съдебен съвет, никога не е имало драма в избора, драмата е в това кого избират, но това е съвсем друг въпрос.

- Изборът на главен прокурор от кого трябва да стане според Вас, от стария или новия ВСС?

- Сега ще ви кажа нещо повече, много се говори на тази тема и аз все повече се убеждавам колко нашата памет е къса. Нека да ви припомня защо са поставени тези срокове в закона, определени още от времето, когато аз самият бях народен представител, и аз, и колегите определихме. Тогава за първи път сложихме тази норма, че процедурата за избор на тримата големи председатели на ВАС, ВКС започва не по-рано от два месеца преди изтичането на мандата и не по-късно от един месец от изтичането на мандата. Защо направихме това? Защото първите председатели на ВАС и ВКС бяха избрани по един скандален начин шест месеца преди да встъпят в длъжност.

Тогава министър Червеняков отказа да подпечата указа на президента с държавния печат, а в един и същи ден излязоха два държавни вестника - единият с указ, а другият без указ, тогава бях адвокат и аз все още си ги пазя, защото те за мен са библиографска рядкост. И излезе, че злоупотребявайки с правата си, един удобен за мен ВСС може да избере теоретично няколко главни прокурори за в бъдеще. Например днес ще изберем следващия, по-следващия и по-по-следващия. Те си знаят - след седем години ще всъпи в длъжност следващият, след още 7 г. другият, защото аз съм решил, че този ВСС ще направи най-добрия избор. Така не става, заради това не бива да се изтегля много рано изборът, но не трябва и да бъде много късно, заради това в разстояние от един месец тази процедура трябва да се извърши

За мен този срок е разумен. По-рано срок нямаше, защото законът по принцип се прави с презумцията, че институциите са нормални, че те не злоупотребяват със своите права и няма да търсят дивиденти, но се оказа, че не е така в нашата България. В годините на прехода сложихме този срок, за да не се повтори онова безобразие да се изберат трима големи от удобния на нам ВСС.