На всяко дете е присъща потенциалната надареност

Проф. д.п.н. Добринка Тодорина два мандата е заместник-декан на Факултета по педагогика в ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград (1992-2000), а от 2007 г. и до настоящия момент отново е избрана на този пост. Член е на Факултетния научен съвет (до неговото съществуване) и на Академичния съвет на ЮЗУ "Н. Рилски". Избирана е за рецензент за придобиване на научни звания и заемане на академични длъжности "доцент" и "професор", за научната и образователна степен "доктор" и за научната степен "доктор на науките?. Експерт е в Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет. Удостоена е с Почетния знак на ЮЗУ “Н. Рилски” и с Почетен плакет на ЮЗУ за принос в развитието на университета.

Научните й публикации са над 140, като интересите й са предимно в областта на училищната дидактика, екипната организация на учебната дейност, идентификация и развитие на надарените ученици, интерактивни методи на обучение, педевтология, дидактика на висшето образование. Вълнува я идеята за интегрирането на надарените деца в обществото и масовото училище. До момента два пъти е била научен ръководител на студентски проблемни групи (за груповата учебна дейност и за идентификация и развитие на надарените ученици).

Член е на екип към МОМН за разработка на Национална стратегия за работа с деца и подрастващи с изявени дарби (2004). Автор е на няколко монографии, сред които "За надарените деца" и "Технологичен модел за подготовка на бъдещите учители за работа с надарени деца" (2009). Ръководи научни проекти, докторанти и дипломанти.

- Проф. Тодорина, особено място във Вашите научни интереси заема темата за надарените деца. С какво Ви привлече тя?

- Всеки педагог трябва да откликва на важните образователни и обществени проблеми. Известно е, че от Платон до наши дни талантливите хора на планетата служат на другите и на себе си. Възниква въпросът: Как в нашето съвремие да съхраним огромния им потенциал да съграждат, да се конкурират, да останат двигатели на цялостния икономически, обществен и духовен живот" Длъжни сме да определим предпоставките, предизвикателствата и измеренията на този въпрос на всички равнища на европейското образователно пространство при запазване спецификата на националните ни приоритети и ценности.

Днес измеренията на поставения въпрос откриваме в изследователското поле на дидактиката на висшето училище, тъй като още при професионалната си подготовка учителите трябва да бъдат мотивирани и ориентирани за ползотворна дейност с надарените деца. Така може да се очаква положителен резултат по посока на стимулирането и развитието на надарените деца от предучилищна и училищна възраст.

В учебниците по педагогика (дидактика), излезли в България в нашето съвремие, нямаше включена тема за развитие на тези деца, нито дисциплина и съответно учебник по проблема. Бъдещите учители не са достатъчно подготвени по проблема. Целесъобразно е още по време на следването им, в рамките на дидактика на висшето училище, да се обърне достатъчно внимание на този въпрос. Ето защо предложих в учебните планове на педагогическите специалности да се включи изучаването на дисциплина Идентификация и развитие на надарени деца, а също и магистърска програма Педагогика за надарени деца. За целта освен лекционен курс разработих монографии и учебни пособия по тази проблематика. На тази тема посветих и докторската си дисертация за придобиване на научната степен "доктор на педагогическите науки".

- Смята се, че всеки човек има определена надареност в някаква област. В такъв случай какво трябва да разбираме под термина надарени деца?

- Потенциална надареност е присъща на всеки човек, респективно на много деца, но актуална надареност демонстрират по-малко от тях. Потенциалната надареност всъщност съществува чрез заложбите, а тя става актуална, когато се създадат условия да прерасне в способности, чиито носители са надарените деца. Може да се определи, че дете, което показва по-високи забележителни постижения в сравнение с връстниците си - обща интелектуална надареност, специални способности в областта на науката, изкуството или спорта и ги проявява трайно, е надарено.

Някои автори предпочитат термина "талантливи деца", но талантът обикновено е в определена сфера, докато надареността може да бъде в няколко области едновременно (така наречената множествена интелигентност).

- Кога най-рано може да бъде установено, че едно дете е надарено и възможни ли са грешки?

- Твърде индивидуално е проявяването дарбите на децата. Има редица примери за много ранната им проява. Известно е например, че Моцарт създава първите си композиции на 5-годишна възраст. Познати са случаи на изявени математически способности у дете в детската градина (например пресмятане наум на трицифрени и четирицифрени числа с преминаване на редовете). Не е изключено и в много късна възраст да се превърне потенциалната дарба в актуална. Така че никога не е късно да се развият способности у детето. Въпросът е как да се диагностицират и развият. За целта има разработени подходящи методики.

Грешки, разбира се, могат да се допуснат относно точната диагностика, измерване коефициента на интелигентност или избора на оптимални методи и форми за развитие на дарбата и др. Грешки се допускат както от родителите на надарените деца, така и от техните учители. Такива са например "блокади" на креативността и липсата на целенасочена дейност с надарените деца; прекалено преждевременно и едностранчиво насочване на детето в определена област; възхваляване и надценяване на способностите на детето и другата крайност - пренебрегване дарбата на детето и поставянето му в ситуация на задържащо обучение; неразбиране спрямо нестандартните идеи на надарените деца; липсата на творчески задачи и форуми за изява; не се поощряват постиженията им; липсата на знания и целенасочена подготовка за развитие на надарените деца и много други.

- Вашият личен опит какво показва - коя възраст е най-подходяща за диагностика?

- Смятам, че идентификацията на надарените деца може да се направи във всяка възраст, стига да се подберат подходящи методики, съобразно тази детерминанта. Естествено, при по-малките е по-трудно, защото тях при лабораторни условия не можем да поставим, не може да се проведе и анкетиране, но е възможно да се наблюдават, да се разговаря с тях, с техните родители.

- В кои области на знанието и изкуствата най-често се срещат таланти и в кои - най-рядко" И въобще какъв процент от общия брой са надарените деца?

- Във всяка една област на науката, изкуствата и спорта е възможно да се прояви талант у детето. Може да се развие не само специална способност в определена сфера, а и така наречената "обща интелектуална надареност" или общи способности, при които са налице "свойства на психиката като единна система, детерминиращи успешността на всяка дейност" (по В. Дружинин). Преди години имаше установен процент на надарените деца в България (по изследване на Центъра за надареност и творчество към института "Тодор Самодумов" - София, който отдавна е закрит), но скоро не е правено подобно изследване. Мисля, че е трудно да се установи точен процент на тези деца. Твърде динамична е тази категория. Ако не се работи целенасочено и постоянно за тяхното развитие, проявените заложби могат да закърнеят в определен момент и да изчезнат, а от друга страна, някои от децата притежават едновременно по няколко способности, които също са променлива величина.

Ясно е, че броят на този контингент деца постоянно се променя и едно изследване не би могло да установи с точност какъв процент заемат те от общия брой деца. По-важно е обаче, според мен, не колко са на брой, а дали в педагогическата практика се работи с тях.

От проведеното констатиращо изследване с 332 учители (детски, начални, в средния и горния курс, в училища по изкуствата в региона и някои училища в страната) на въпроса "Смятате ли, че в масовата педагогическа практика се работи достатъчно с надарените деца?" най-малко от анкетираните учители (само 6,9%) отговарят утвърдително на въпроса; най-много смятат, че "невинаги" се работи достатъчно с тях (65,1%); и категорично твърдят, че не се работи достатъчно с тях - 28%. Причините да се обръща малко внимание на надарените деца в педагогическата практика са предимно от обективен характер - поради спецификата на класно-урочната система, която не гарантира достатъчно време и разработено подходящо учебно съдържание за целта (в документацията ориентацията е предимно към "средния тип ученик"); все още недобрата материална база; липсата на много добра държавна политика; недостатъчно подготвени учители във висшите училища по въпроса и др.

- Доколко важна е ролята на наследствеността (гените) и доколко - на особените грижи?

- Известно е, че съобразно концепцията за развитие на личността не бива да се подценява или игнорира нито ролята на наследствеността, нито на социалната среда, респективно на възпитанието и обучението в детската градина и училището. Без да има природна даденост и наличие на потенциална надареност, не би могло само чрез благотворното влияние на средата и целенасочените грижи да се формира способност. И обратно - дори да има наличие на природна даденост (заложба), ако не се осигурят подходящи условия за нейното проявление и целенасочена дейност (методики и технологии за развитието й), тя ще закърнее и няма да се прояви. Идеалният вариант е потенциалната надареност (на основата на наличните заложби) да се превърне в актуална надареност (чрез целенасочената дейност за проява на заложбите и развитие на способностите).

- В състояние ли са родителите сами да открият, че детето им е по-специално?

- Разбира се, че родителите са първите, които имат възможност да наблюдават изявите на собствените си деца и да си направят съответните изводи дали детето им проявява специални дарби. Те се нуждаят обаче от компетентната помощ на психолози и педагози. Има разработени инструментариуми и за родители - тестове, анкетни карти и др., но ако родителите нямат необходимата специална (в съответната научна област, изкуство и др.) педагогическа и методическа подготовка, ще се затруднят да направят точна диагностика и да намерят подходящите пътища за целесъобразно развитие на собствените им деца. Винаги могат да потърсят помощта на учителите, педагогическите съветници и психолози в училище, на специалисти в различните области на знанието, изкуствата и спорта в университетите или неправителствените организации, които работят целенасочено за развитието на надарените деца.

- Четете курс за изграждане на компетентност у бъдещите учители за работа с надарени деца. Какво отличава работата на педагога с надарени деца, в каква степен нашите учители притежават компетентност и как се справят според личните Ви наблюдения?

- На основата на обществената, теоретическата и практическата значимост на проблема за работа с надарените деца и на дефицита в неговото разработване създадох технологичен модел за изграждане на компетентности у бъдещите учители за идентификация и развитие на надарените деца. Моделът включва модул за теоретическа подготовка на студентите (чрез информационна ориентация по проблема) и за практическа подготовка (чрез тренингова система от задачи, упражнения, тестове и казуси, решавани в интерактивна среда) на основата на хуманистичната парадигма за субект-субектна позиция спрямо себе си и другите, и на логически обоснованите технологични етапи за определяне на особеностите, диагностика и развитие на надарени деца.

Преди разработването на модела и предприемане на неговото прилагане в експериментални условия, както по-горе подчертах, проведох констатиращо изследване с учители. От количествения и качествения анализ на резултатите стана ясно, че въпреки сравнително добрата ориентация по проблема, учителите в по-голямата си част имат нужда от целенасочена и системна подготовка (те самите подчертават това) за определяне на особеностите, диагностика и развитие на надарените деца. Ето защо посветих усилията си на разработването на технологичния модел за изграждане на компетентности у бъдещите учители за целенасочена дейност с надарените деца.

- Българското училище обаче не се интересува от развитието на надарените деца, държавните образователни изисквания отчитат необходимия минимум от знания и умения. Какви форми за работа с надарени деца са възможни в днешното училище и прилагат ли се?

- Надарените деца се нуждаят от подкрепяща среда и специфични технологии за развитие. Целесъобразно е в педагогическата практика да се оползотворяват възможностите на процесите "обогатяване" (създаване на обогатени учебни програми за децата с изявени дарби) и на "ускоряване" (прескачане на учебни класове, на основата на по-високото равнище на подготовка и развитие на надарените деца).

В съвременното училище могат да се използват целенасочено възможностите на урока (чрез оптимални съчетания между общите форми на обучение - фронтална, групова и индивидуална); вътрешната диференциация в урока според интересите и способностите на надарените деца; външната диференциация чрез обучение в езикови, математически и по различните видове изкуства и спорт паралелки или училища; развитие на надарените деца чрез извънкласната и извънучилищната дейност в "стаи на възможностите", клубове по интереси, секции, центрове, школи и др. Постижение на нашето училище е отличната подготовка на талантливи деца за участие в национални и международни олимпиади в областта на математиката, информатиката и др., и в резултат - спечелването на призови места. Целесъобразно е организирането на повече форуми за изява на надарените деца в областта на различните науки, изкуства и спорт с ангажиране на училището, семейството, общината, неправителствените организации, регионалните инспекторати, МОМН и др. ведомства.

- Бихте ли сравнили състоянието на проблема за надарените деца у нас с други страни от Европейския съюз?

- Добри педагогически практики в това направление съществуват в редица страни в Европа и света: Унгария, Великобритания, Франция, САЩ, Германия, Италия, Испания, Израел, Хърватия, Румъния, Русия, Латвия, Полша, Сърбия, Гърция, Македония, Албания и др. Имах възможността да споделя опит с колеги от тези страни по време на международен форум в Петница (Сърбия), да посетя няколко неправителствени организации във Франция по линия на европейски проект. Работи се целенасочено по проблема. В редица страни има разработени нормативни и поднормативни документи, ангажирани са всички образователни институции и родителите на надарените деца.

В много държави, а и в нашата страна, са създадени неправителствени организации и граждански сдружения, които чрез своите цели и усилия съдействат за подпомагане на работата с надарените деца, предимно в извънкласната дейност.

През последните години у нас този проблем намира място и в законови и подзаконови разпоредби на някои министерства. Министерството на образованието, младежта и науката пое ангажимент да го оцени и включи важни негови аспекти в проекта на Закона за предучилищното и училищното образование. Работи се и по други инициативи за поставянето му на приоритетни позиции.

- Каква е съдбата на планирания Център за диагностика и развитие на детския талант към Лабораторията по педагогика при Факултета по педагогика?

- Не във Факултета по педагогика, а в ЮЗУ "Н. Рилски" има Лаборатория по дидактика, психология и управление на висшето образование. Желанието ми е по линия на национален научен проект към лабораторията да бъде създаден в университета Център за идентификация и развитие на детския талант, в който да участват учени, експерти, учители, родители и ученици, и с ангажирането на образователните институции и неправителствените организации да се съдейства за развитието на творческия потенциал на нацията.