На политиците им е изгодно отличниците да остават в чужбина, защото тройкаджиите лесно се манипулират, всичко в живота е икономика и театър

- Мишо, полезно ли е на ученик да знае как и къде да инвестира? Научи ли нещо, което ще ти послужи?
- Лично за мен, а сигурен съм и за съучениците ми, които участваха в този проект, обучението бе много полезно, защото научихме неща, които не се учат в училище. Например, ако искам да купя акции на фирма, задължително трябва да видя как тази фирма е вървяла през годините и да не се ръководя само и единствено от моментното състояние. Ако компанията се е развивала добре и е била в челните места, но към днешна дата показателите й не са особено добри, не можем да се откажем от нея, защото спадът е временен. Рисковано е да се инвестира във фирма с отлични показатели към днешна дата, която обаче в исторически план не е била стабилна. Вярно, на борсовия пазар има и много рискови играчи, но те както много печелят, така и много губят, а аз лично не съм такъв тип човек и предпочитам да залагам на сигурно. Тъй като наскоро навърших 18 години едва ли скоро ще инвестирам собствени пари в каквото и да е по обясними причини. Още повече, че имам още много да уча. На този етап инвестирам само в обучението си, при това парите на родителите си.
- Ти учиш в специализирано училище, но болшинството твои връстници завършват средно образование без особени познания в областта на икономиката, някои дори не знаят как да си открият сметка в банка. Смяташ ли, че е добре да се въведат обучения в тази насока?
- Модулни или семинарни обучения по икономика трябва да се правят във всяко едно средно училище, защото на нея се базира целият живот. Всеки човек съставя месечния си бюджет и в зависимост от това колко добре го прави може да задели пари за почивка или да излезе “на червено” и да търси заеми.
- Какъв е твоят личен месечен бюджет и как го разпределяш? За какво харчиш парите си?
- Личният ми бюджет се формира от стипендията, която получавам - 18 лв. месечно, и на всеки е ясно, че тази “огромна” сума е абсурдно да стигне на 18-годишно момче или момиче за каквото и да е. Благодарен съм на родителите си, че ми дават “дневни”, защото иначе няма как да изкарам и седмица.
- По колко пари седмично ти дават родителите и за какво ги харчиш ?
- Средно между 30 и 40 лв., ходя пеша навсякъде и по този начин спестявам от автобус и такси. Задължително закусвам вкъщи, ходя на актьорско майсторство и преди репетиции също си подлагам добре, за да мога да съм “ураган” на сцената. Естествено, купувам си и навън сандвичи или нещо подобно, ако огладнея, но много по-рядко от връстниците ми, ако трябва да правя някакъв паралел. Аз съм може би сред малкото млади хора, които не са постоянно в дискотеките и кръчмите. Ходя на дискотека с приятели, но много рядко. Излизам по кафенетата, но не всеки ден. Понякога, когато репетициите ни по актьорство свършват късно, се налага да се прибирам с автобус до вкъщи. Заниманията ни в студиото към Обединен детски комплекс /ОДК/ са безплатни, но ние, членовете на трупата, имаме уговорка да събираме всяка седмица пари за разни нужди. Така като се наложи например да платим за осветление на представление или решим да се почерпим след премиера - взимаме пари от касата си. Вноската е 2 лв. на седмица, а в студиото сме 18 деца. Не търсим от родителите си, а ги спестяваме от джобните. Тъй като рядко се налага ние да плащаме за нещо, защото 98% от разходите се поемат от ОДК, сега, в края на сезона, имахме събрани към 130- 140 лв. За 100 лв. след премиерата ни на спектакъла “Много шум за нищо” по Шекспир на 18 юни купихме играчки, игри и учебни материали, които дарихме на осакатените от съдбата  дечица в Дневен център за деца и младежи с увреждания “Зорница”. А с останалата част се почерпихме, мисля, че заслужаваме след успешната премиера и цяла година работа заедно с режисьора ни Илия Ласин-Бръчков. И пак говорим за икономика - за спестяване и за влагане. Затова трябва да има в училищата клубове по икономика или на инвеститора, в които учениците да се запознават с основите на икономиката. Когато се говори за бюджета на общината или на държавата например, аз знам за какво става въпрос. Естествено не мога да го коментирам, защото още съм ученик и на този етап все още се уча. Интересно ми е да гледам специализирания канал “Икономика-ТВ”, защото знам за какво става въпрос, когато говорят за акции например.
- За какво даваш парите, които спестяваш от джобните си? Купуваш ли си книги?
- Книги, признавам си, не купувам. Давам пари за вестници. Информацията, която ми е нужна, я намирам в интернет. Заради занятията по актьорство ми се налага да чета, абсурдно е да излезеш на сцената, без да знаеш нещо за автора и времето, в което е работил, без да вникнеш в характера на героя. Част от парите си харча като излизам с приятели на кафе или играем билярд, тенис на маса, футбол или боулинг.
- Когато излизаш, не търсиш ли пари от родителите си?
- Не стига че ми дават джобни и ако тръгна и за излизане да им търся, ще ми стане малко неудобно, все пак баща ми не е банкер, за съжаление. Разбира се, понякога ми дават, но избягвам да търся.
- От политика интересуваш ли се?
- Още съм малък да обсъждам политиката, но се интересувам от това какво се случва в държавата ми и в света. Гласувах за първи път и много мои приятели гласуваха. Имам свое виждане за това какви хора трябва да ни управляват и как. Сред връстниците ми има хора с активна гражданска позиция и за съжаление много апатични по отношение на политиката.
- Младите хора доколко вярвате на политиците? Лесно ли е да ви привлекат за съмишленици?
- Не се поддаваме лесно на манипулация. Не сме 12-годишни тийнейджъри, които като чуят някого по телевизията убедително да размахва пръст и веднага си казват: прав е. Имаме собствено мислене и позиция, но наистина много хора, не само сред младите, не се интересуват от политика и не можеш да ги обвиниш за това.