На пенсионна възраст си направих подарък за душата - пътуване до Светата земя и станах хаджия, кръстих се в свещените води на река Йордан

- Г-н Германов, произхождате от известна фамилия, разкажете нещо за рода си?

- След освобождението през 1919 г. моят дядо Христо Германов построява къща в центъра на Благоевград при тогавашния Житен пазар, на “пъпа” на града, срещу сградата на пощата. Дядо ми имал 8 деца, от тях 4 момчета и 4 момичета. Помня, че по време на моето детство градът бе до градската градина, под нея всичко бе ливади. Сегашният кв. “Грамада” бе село, намиращо се на 3 километра, и ние ходехме там да виждаме първите щъркели. Аз съм дете на известния за своето време бай Киро Бобошевеца, баща ми държеше железарския магазин в центъра на града.

- Как стартира професионалната Ви кариера?

- Започнах работа при сформирането на Бърза помощ през 1973 година с директор д-р Керемидчиев, тогава звеното се помещаваше в сградата на бившата поликлиника, сега РИОКОЗ.

Започнах като млад лекар, току-що бях завършил полувисше медицинско образование във Враца, с придобита специалност - фелдшер. При постъпването на работа бях един от най-младите медици, свикнах с работата и така вече 37 години. През годините работех с Димитър Гунчев, Васко Китанов, д-р Величка Антова, д-р Китина, Валя Занкова, Бойко Христов и други. Доволен съм, че толкова години помагам на съгражданите си.

- Свидетел сте на много инциденти, таите ли спомени от тях?

- Да, разбира се. Смразяващите гледки с кръв и жертви остават запечатани в паметта за цял живот.

Не можеш да бъдеш безразличен към нещастието на хората. Работата става част от твоя живот, професията ни е такава, но когато отидеш на мястото на инцидента и ти го преживяваш. В такъв момент решаващо е да се окаже своевременно първа помощ, а за това се изисква силно самообладание и концентрация. Трябва бързо да вземеш решение. За това тази работа не е за всеки, а и се изискват познания от всички профили на медицината.

Още помня една тежка катастрофа, беше преди 1985 година. В падналата по пътя Благоевград-Покровник гъста мъгла се сблъскаха пътнически автобус и панеловоз, жертви на жестоката катастрофа станаха 7 пътници. Спомням си и катастрофата с кортежа на малтийския президент, тогава загина един от неговите бодигардове.

Един трагичен инцидент в цигарената фабрика с работничка също ме потресе. По време на работа жената почиствала машината и паднала между валовете. Когато отидох, тя бе жива, но по-късно в болницата почина от тежките травми.

Масовото обгазяване в мина “Ораново” на 5 март 2007 г., когато огнено кълбо помете 22-ма миньори, също бе по време на мое дежурство. Тогава нашият екип се озова първи. Спасителният екип към мина “Брежани” бе закрит и се чакаше група от Бобов дол.

Още помня мъката в очите на миньорите и писъците на близките.

Смело мога да твърдя, че тогава създадохме организация по всички изисквания, мобилизирани бяха екипи от спешните центрове в Благоевградско и болницата и по-тежките случаи с изгаряния бяха транспортирани до “Пирогов”.

През есента на същата година стана и голямата катастрофа на прохода Предел с 5 жертви. Тогава товарен камион помете чакащите на пропускателен режим заради ремонт на пътя автомобили. И още много такива инциденти са в главата ми.

От 1973 г. съм член на Планинско-спасителна група, участвал съм в много спасителни акции, спомням си една в Рила планина към Мальовишкия дял. Лошото време бе хванало немски туристи и се загубили. Намерихме ги замръзнали над Кирилова поляна.

Пак ще се повторя, работата те калява, но не можеш да бъдеш безразличен към нещастието на хората.

- Как се разтоварвате от тежката и отговорна работа?