На децата им е скучно в час, защото училището изостава спрямо тяхното развитие

Виолета Стойчева е главен начален учител в Средно общообразователно училище "Кузман Шапкарев" в Благоевград. Зад гърба си има близо 40-годишен преподавателски опит. Познава чудесно детската психика и кухнята на началното образование у нас. За качеството на началното образование у нас и промените, които трябва да настъпят в него, е нашият разговор с В. Стойчева.

- Г-жо Стойчева, много и от години се говори за реформи в образователната ни система, но на практика май всичко си е както преди. Коя е причината?

- Реформи в образователната система има и ще има, но по-важното е дали тези промени са повишили образоваността на нашите деца, т.е. какви са резултатите на изхода и съвпадат ли те с очакванията на родителите. Наблюденията, които имам като начален учител, ми дават основание да кажа, че резултатите от досегашните реформи са слаби.

- Години наред учебните програми и съдържанието на учебниците са най-предпочитаното поле за дискусия. Според Вас това, което учат децата от първи до четвърти клас, отговаря или не отговаря на техния възрастов капацитет за усвояване на знания?

- Слушала съм родители и учители да казват, че днешните деца са по-умни. Според мен те са по-информирани. Това, което учат нашите деца в началния курс, напълно отговаря на техния възрастов капацитет. Според мен трябва да се промени съдържанието на учебника "Човекът и обществото", защото /давам пример/ едно деветгодишно дете не е в състояние да осмисли един такъв период от време - от времето на траките до Освобождението ни от турско робство през 1978 г.. Единственият шанс пред децата в този случай е да зазубрят написаното, но не и да го разберат. А зазубрянето не е форма за натрупване на трайни знания.

- Ако зависеше от Вас, какво още бихте променили в началния курс на обучение?

- Част от учебното съдържание на учебниците, защото, общо взето, то е едно и също от години. Министерството на образованието, което одобрява учебниците, явно не отчита факта, че днешните деца са много, много по-различни и информирани от техните връстници преди двайсет или петдесет години. Например таблицата за умножение и деление. Наизустявали са я бабите и дядовците ни, нашите родители, ние самите, децата ни, а сега и нашите внуци и правнуци.

Едно време нямаше електронни калкулатори и беше нормално таблицата да се наизустява. Днес обаче това е архаизъм, защото по всяко време човек може да извади мобилния си телефон и да направи нужната му математическа операция. Защо тогава и днешните деца трябва да наизустяват таблицата? Каква е идеята, заложена в това, каква е логиката - ето това не мога да разбера? Не считам, че е нужно обемът на учебния материал да се намалява. По-скоро има нужда от периодичното му осъвременяване, като се изхвърля ненужното и прибавя актуалното. Винаги съм била привърженик на тезата, че от старта в училище зависи цялостното отношение на детето към ученето изобщо. Ако искаме то да бъде положително, трябва да му осигуряваме и възможност за натрупване на положителни емоции, т.е. да държим винаги будно желанието му да ходи на училище, защото там ще научи интересни и полезни неща.

- Представете си, че от утре сте министър на образованието и трябва да промените учебната програма на малчуганите. Откъде ще започнете?

- С извънучилищните дейности. Един ден от седмицата децата в началния курс на обучение трябва да спортуват, да бъдат сред природата. Подобна практика се прилага в много страни по света и аз се питам - какво пречи така да бъде и в България? Второ, бих включила в учебниците до четвърти клас повече задачи, чрез които да се развие в децата асоциативното мислене, т.е. с малко повече усилия от тяхна страна лесно да могат да стигнат до логичния отговор.

- Оценките на учениците от първи до четвърти клас показват ли реално нивото им на образованост, или смятате, че част от тези оценки са бонуси от страна на учителите, за да бъде отчетена по-висока успеваемост?

- Считам оценките в началния курс за напълно излишни. Като педагог с 40-годишна практика, като начален учител, аз и досега не мога да разбера каква е тяхната роля за децата в тази възраст. Това е възраст, в която трябва да възпитаме в тях любов към училището, да ги научим как да използват по-рационално времето си, да усвояват смисъла на различните човешки добродетели. И което е най-важното - да ги научим да мислят, а не да наизустяват написаното в учебниците. С писането на оценки в тази възраст на практика училището утвърждава бележкарството и нищо друго. Детето показва на родителите си написаните му шестици, но то не осъзнава какво стои зад тях.

- Има ли риск с "олекотяването" на учебния материал в началния курс на обучение да се забави умственото и интелектуално-образователното развитие на децата?

- Зависи с колко и какво ще "олекотим" съдържанието на един или друг учебник, за да не отидем в другата крайност - децата два или три часа да учат нещо, което те са запомнили или разбрали още през първия час. Според мен нашето начално образование е на едно много добро ниво. Тук, пред мен, виждате един американски учебник по математика за втори клас. Ако този учебник беше част от учебната програма на българското начално училище, уверявам ви, това щеше със сигурност да забави развитието на децата.

- Ако съм Ви разбрал правилно, не бива да се увличаме по разни чужди учебни модели, бързайки да зачеркнем това, което ние имаме?

- Разбира се. Наскоро ми гостува едно българско дете, което живее в САЩ и сега ще бъде трети клас там. Когато го попитах колко прави 39 плюс 5, то започна да брои на пръстчетата си: 40, 41, 42, 43, 44. Направо се ужасих. Да прощават привържениците на прехвалените западни и американски модели, но нашите деца са къде-къде по-подготвени.

- Има ли силни страни началното ни образование, ако го сравняваме с началното образование в икономически развитите страни в Европа и света?

- През последните десетина години имам възможност да наблюдавам българчета, които учат в различни страни по света, и смело мога да кажа, че нашето начално образование е много по-добро от това не само в САЩ, но и в редица европейски страни. Често баба или дядо се хвалят, че внучето им, което тук било във втори клас, в Германия, Гърция, Италия или Франция го записали в трети. Вие си направете извода защо е така.

- Как да си обясним тогава това прехласване пред всичко чуждо?

- С липсата на точна и обективна информация за "предимствата" на чуждото начално образование и "недостатъците" на българското такова. И пак повтарям - ние имаме едно добро начално образование и аз не бих го заменила прибързано с което и да е друго.

- Още един дискусионен въпрос - кой трябва да пише учебниците - преподавателите във ВУЗ, или това трябва да бъдат учителите, които познават възможностите на деца- та?

- Разбира се, че университетските преподаватели, но в екип с начални учители с достатъчно дълъг педагогически стаж, които знаят какво да оставят, какво да променят и къде да се разшири или свие материалът за обобщение и затвърдяване на знанията.

- Вас канили ли са за съавтор на учебник за началния курс на образование?

- Да, но след като разбрах как се провеждат "конкурсите", се отказах.

- Логично ли е страна като България да си позволява лукса да предлага по няколко "различни" буквари, читанки, учебници по природознание...

- Това беше поредният абсурд, който преди години Министерството на образованието сътвори като част от реформите в българското образование. Писането и издаването на "различни" учебници се оказа добър бизнес за определен кръг автори и издателства у нас. На практика обаче истински избор на учебници няма.

- Кой трябва да сложи завинаги точка на тези упражнения по писане на "различни" учебници?

- Единствено Министерството на образованието и науката. Неговите експерти в екип с педагози от началното училище трябва ясно и категорично да кажат по кой учебник /математика, природознание, история, география и т.н./ ще се преподава в българското училище, и точка. Аз не зная някъде на друго място по света да има такава каша с учебниците, както е у нас.

- Да поговорим и по още една актуална тема - т.нар. външно оценяване на знанията в края на началния курс на обучение. Има ли място то там, или няма?

- Аз подкрепям тази практика. В момента обаче реално такова външно оценяване в началния курс на обучение няма, защото на практика аз проверявам знанията на децата, които колежката е учила, а тя проверява знанията на моите ученици. Сами разбирате, че при това положение няма как да се получи някаква обективна оценка за образователното ниво на децата.

- Какво трябва да се направи, за да не продължи това отбиване на номера?

- Хората са го измислили отдавна - идва екип от град Сандански и проверява по предварително утвърдена методика знанията на учениците в Благоевград, а екип благоевградски учители отива да направи това в гр. Гоце Делчев например. От просто по-просто, както се казва.

- Защо обаче не се прави?

- Защото МОН явно не иска да има реално и истинско външно оценяване, за да не излезе, че някои учители са работили усърдно, а други - не. Друга причина не виждам.

- Визирате подготовката на учениците в по-малките населени места?

- Не само тях, защото и в градовете може да се повдига изкуствено средният успех в едно училище.

- Преди малко обаче казахте, че имаме много добро ниво на началното образование, което по презумпция означава и добри резултати!

- Трудно ми е да се съглася с Вас, защото едно е съдържанието на учебника, а съвсем друго нивото и уменията на учителя.

- Мястото на чуждоезиковото обучение в началния курс на обучение - кога трябва да започне, нужно ли е да го има на такава възраст?

- Чуждоезиково обучение - да! Но дали да бъде задължително за децата в тази възраст - това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Децата са различни - едни по-лесно усвояват чужд език, други - не. Според мен в началния курс на образование те първо трябва да усвоят добре майчиния си език, а след това онези, които искат и това им се отдава, като свободноизбираем предмет да започнат да учат и чужд език. Останалите, които не искат или не им се отдават чуждите езици, могат да изберат нещо друго, за да не се комплексират и да не хвърлят родителите им излишни пари за частни уроци.

- Защо на доста от децата им е скучно в училище?

- Защото в отделни моменти училището изостава спрямо тяхното развитие. Ето защо аз съм против това в детските градини децата да се учат да разпознават буквите, да броят до десет или да ги учат да разпознават квадрат от правоъгълник - първо, защото след като станат първокласници, те ще загубят интерес към информацията, която им се предлага там, и второ, защото много често знанията, получавани в детските градини, погрешно ориентират децата и след това трудно може това да бъде коригирано. В детската градина децата трябва повече да играят, да рисуват, да апликират, да рецитират, да пеят или да придобиват навици за поведение по време на хранене, знания за движението на улицата и т.н., а началното училище ще им даде останалите им нужни на тази възраст знания - да четат, да пишат, смятат или разказват.

- От началото на тази учебна година МОН предвижда да приложи целодневна организация на обучение в първи клас. Ще спечелят или ще загубят първолаците от това?

- Много е хубава целодневната организация на обучение, стига обаче съответното училище да има необходимите условия за това, защото тя значително ще олекоти чантата на децата от първи до четвърти клас. Убедена съм, че на децата ще им бъде по-интересно в училището, ако по-често им гостуват професионалният художник, артистът, певецът, дърворезбарят, лекарят или пък учителят ги заведе на плувния басейн, на тенис корта, на ски пистата или просто на разходка край реката. Това е смисълът на целодневното обучение.

- Какъв процент от началните училища, да речем в Благоевград, са в състояние да осигурят място за хранене и място за занимания на децата по интереси?

- Не познавам възможностите им, но за Седмо общообразователно училище, където аз работя, съм сигурна, че това ще стане. Абсурдно е обаче да се вярва, че всички училища в общината, и още по-малко в областта, от раз ще преминат към целодневно обучение. Преди години имах възможност да участвам в подобен пилотен проект и веднъж намерихме едно от децата толкова уморено, че беше заспало под един храст в училищния двор. И това ще се случва винаги, ако се ръководим от желанието да бъдем в "тон с модата" и директорите не отчетат отговорно какво може и какво не може на този етап съответното училище.

- Какво е мнението Ви за работата на училищните настоятелства? Вършат ли някаква работа, познават ли ги учителите и учениците?

- Мисля, че е време да погледнем "през оградата" и да видим как работят училищните настоятелства в другите страни. Аз не зная например дали има поне един учител или родител, който да изброи поименно всички членове на училищното настоятелство в съответното училище, а не просто да каже от колко човека е то. Да не говорим пък колко души могат да кажат с какво "Х" или "У" е бил полезен на училището като член на настоятелството.

- Каква оценка ще дадете за професионалното ниво на младите колеги, които излизат с дипломи за начални учители, и какво трябва да се промени в тяхната университетска подготовка?

- Допреди няколко години Югозападният университет в Благоевград подготвяше детски и начални учители. След това тези две специалности бяха обединени и сега колегите излизат с диплома за учители по детска и начална педагогика, без обаче времето им за обучение да им бъде променено. Познайте за чия сметка е всичко това и какво печели всъщност началното ни образование.