На чаша домашна ракия сватовете Янузови и изселниците в Измит Максудови обсъдиха положението на обикновените хора в България и Турция

На чаша домашна ракия и богата трапеза покани любимите си сватове Максудови, изселници в Турция, семейството на козаря Мехмед Янузов от гърменското село Дъбница. След като роднините си поговориха за деца и внуци и сватовете на Мехмед Янузов нахвалиха с най-добри думи снаха си - дъщерята на Янузови, с която живеят от години заедно в Измит, разговорът неусетно влезе в традиционното политическо русло. Кризата в България, новите управници от ГЕРБ, здравната реформа и здравните услуги, които получават болните в България и Турция, бяха основните теми на разговорите през цялата вечер на приятното гости в дома на сем. Янузови от с. Дъбница.

Напуснахме Дъбница през 1990 година и се заселихме в гр. Измит. Не очаквах, че едно изселничество и започването от нулата ще е толкова трудно и тежко. Първите три месеца бяха най-трудните и тежките за семейството ни. Нямахме дом, нямахме работа, нямахме нищо. Толкова ни беше трудно, че ако не си бяхме продали къщата в Дъбница, бяхме готови да се върнем обратно. Но нещата полека-лека се оправиха и сега мога да кажа, че сме много добре. Аз работя като багерист към общината. От Дъбница е и заместник-кметът на Измит, който е един прекрасен човек и истински професионалист. Ариф е неговото име, преди да замине за Турция беше заместник-директор в БСД - Гоце Делчев. Той е строителен инженер по професия и отговаря за архитектурата и строителството в град Измит. Той е човекът, който подаде ръка на много изселници като нас от нашия край. Синът и снахата също имат добра работа и всички печелим добри пари.

Купихме си голям апартамент и живеем с младите в мир и сговор. Снахата ни е прекрасен човек и много се разбираме. Съпругата ми Назифе се грижи за внуците и за къщата. Когато младите се приберат от работа, всичко е ошетано и сготвено, те само да хапнат и да почиват. Снахата и синът не разрешиха жена ми да работи, казаха: “Ако една майка не можем да издържаме, защо сме тогава нейни деца”. Така съпругата ми остана вкъщи, по три пъти на ден води и прибира внука от училище. Къщата, като се приберем, е топла и уютна. Имаме си пред блока и градинка, сеем си през лятото зеленчук, за да не ходим за един домат на пазара.

Сега решихме да дойдем да видим роднините си в Дъбница и в Гоце Делчев, затъжихме сме за тях. Със свата Мехмед много ни е блага приказката, пък и при всяко идване в Дъбница се виждаме задължително да им предадем поздрави от дъщерята и зетя и да благодарим на него и на сватята за прекрасната дъщеря, която е наша снаха и я имаме като наша дъщеря от първия ден, след като се ожениха със сина ни”, започна разговора гостът Джелял Махмудов. Все още трудно се живее в България, хората вече не са така добронамерени като преди 20 години.

Много странно и неприятно впечатление ми прави, че тук всеки разбира от политика. Псуват и обиждат на поразия управниците си, озлобени са и си завиждат един на друг. В Турция не можеш да чуеш такива неща, всеки си гони работата, а политиката я оставяме на политиците, защото това е тяхната работа. По-спокойно се живее в Турция, защото хората са по-отговорни, получават добри заплати, пенсии, банките са отворени за кредити и всеки може да разчита на тях. Лихвите са поносими. Така хората с работа и банкови кредити си накупиха къщи, апартаменти, обзавеждане и живеят нормално. Всички си говорим, че ако още 5 години остане на власт сегашният ни министър-председател Реджеп Ердоган, Турция ще стане още по-добра за живеене държава.

Откакто той е на власт, всички имаме право на безплатни лекарски прегледи във всички частни и държавни болници, което е голяма придобивка за хората. Всички си плащаме осигуровки и данъци, не се опитваме да кръшкаме, защото знаем, че тези пари отиват във фондове и се връщат обратно при нас за здравеопазване, пенсии и др. Държавата поема 80 % от цените за лекарствата, а някои лекарства за болести, като например паркинсон, от която аз страдам, са безплатни. По 1000 лева български пари на месец ми плаща за лекарствата държавата. Лежах в болницата два месеца след усложнения на операция от апандисит и не платих нито лев, нито за легло нито за лечение, а когато се върнах на работа, получих и обезщететие за временната ми нетрудоспособност. А тук ми разказват хората, че давали безбожни суми за прегледи и за лечение, че се закриват болници.

Бяхме на свиждане миналия ден на наша близка в болницата в Гоце Делчев. Пълна мизерия и много мръсно. В Турция много се държи за здравето на хората, а болниците блестят от чистота. В пода можеш да се огледаш. Да не говорим за обзавеждане, за лекарства и отношението на докторите и персонала към болните. Не знам на какво се дължат тези различия и как държава като Турция е успяла да наложи този ред, който е характерен за всяка една сфера. Не знам, сигурно има причини и затова хората тук недоволстват.

Доста по-подреден е животът на хората в Турция в сравнение с този в България, казвам го с тъга, защото България все пак е моята родина, в която съм се родил и в която живеят най-близките ми хора от семейството и рода ни. При нас също е много скъпо, но заплатите и пенсиите са по-високи. Например един килограм месо в Турция струва около 36-38 лева, а тук е в пъти по-евтино. В Турция хората са обаче далеч по-пестеливи, въпреки че печелят повече, не се разхищава, както в България. Научихме се на пестеливост и ред, на уважение един към друг, живеем с по-малко злоба и завист, съобразяваме се и спазваме законите и това ни помага много, за да живеем добре.

Докато коментира, Джелял Максудов не пропусна да изиграе и няколко партии шах с 10-годишния Ахмед, внук на Мехмед Янузов, който се оказа доста по-добър шахматист от 62-годишния си противник. Обнадежден съм, че и в България животът ще стане по-добър, сподели Мехмед Янузов. Аз съм много доволен, че за първа година получих помощ и субсидии от държавата за развитие на животновъдството. От първия транш получих 15 000 лева, сега чакам още толкова от втория транш. Това не мога да не го призная на управляващите от ГЕРБ. Имам над 150 кози, тази година стадото ми порасна още повече, родиха се над 70 яренца. Гледаме ги със съпругата ми като наши деца.

Мечтата ми е да направя стадо с 1000 кози. Проблемът обаче е в реализацията, много евтино се изкупува млякото - по 30 стотинки за литър, на мен не ми се продава на тази цена, едно шише лимонада струва по-скъпо, и това е защото в региона ни няма конкуренция. За семейството си произвеждам и мляко, и сирене, и извара, и месо, и съм спокоен, че консумираме екологично чисти продукти. Но аз искам да се развивам и да печеля пари като фермер-производител. Понякога заради неуредиците, с които се сблъскавам всеки ден, съжалявам, че след 10 години гурбет в Гърция, където също се занимавах с животновъдство, се върнах в България.

Сигурно съм омръзнал вече на много хора, защото непрекъснато им звъня и живо се интересувам за перспективите на животновъдството, за новите закони, за субсидирането на отрасъла, но искам информация. Какво разбирам аз от компютри да търся там информация и сам да вкарвам информацията за животните, но имам надежда и вярвам, че нещата полека-лека ще си дойдат на мястото, допълни Мехмед Янузов.