На 19.III.1976 г. бе много трудно, разполагахме с две пишещи машини “Марица” и с 10 комплекта от томовете на Тодор Живков, ВУЗ-ът бе в чантата на ректора проф. Маджаров

- Г-жо Роснева, помните ли кога Ви назначиха за секретарка на първия ректор на филиала на СУ в Благоевград?

- Разбира се. На 1.II.1976 г. За първи ректор вече бе избран доц. Александър Маджаров, станал по-късно професор, другарят /както тогава се обръщахме/ Стефан Митов /лека му пръст/ бе назначен за помощник-ректор, а Лиляна Христова - за завеждащ учебна служба. Тази малка групичка хора се събрахме за първи път на 3.II.1976 г. в една стая в Софийския университет “Климент Охридски” и това бе началото на Педагогическия филиал в Благоевград. Наложи се цяла седмица да стоим в София, за да се запознаем с работата на колегите от СУ, случваше се нещо, което до този момент в Благоевград не бе правено. По същество бе ново и непознато и нямаше откъде и от кого да се научим. Всъщност разпореждането -323 за разкриване на филиал на СУ в Благоевград, в който да се подготвят за първи път детски и начални учители с висше образование, е на бюрото на Министерския съвет от 9.VIII.1975 г.

- Защо точно Вие станахте секретарка на първия ректор? Работехте ли някъде преди това?

- Може би защото мъжът ми по това време работеше в Окръжния комитет на БКП. По това време аз работех като чертожник в телефонния завод, можех да пиша на машина, но не съм учила специално за секретарка.

- На колко години бяхте? Имахте ли вече деца?

- Бях много млада, на 25 г. Вече бях родила първото си дете и то бе точно на 2 годинки, когато ме назначиха.

- Трудно ли Ви бе?

- Трудно ми беше. Въобще началото бе много трудно за всички, защото бе нещо съвсем ново и различно за града. За ректора също бе трудно. Проф. Маджаров бе начело на филиала 4 години, като през първата подготвяхме същинската дейност - правеха се учебни планове, учебни програми... Когато питаха проф. Маджаров къде е ВУЗ-ът, той показваше чантата си и казваше: “Ето, тук е!”, защото там бе цялата документация.

- Къде наистина бе първият офис на университета?

- Офис е силно казано, но канцеларията бе една стая в бившето Пътно управление. Там се започна от нулата в буквалния смисъл, защото си спомням, че за моливи и листове за писане ни съдействаше тогавашният началник на Административен отдел при Окръжния народен съвет. Помощник-ректорът пък вършеше страшно много работа по ускоряване на строежа на 24-класното училище /днешната сграда на ЕГ и ПМГ/, както и по довършителните работи на сградата на НТС, които бяха определени да се ползват за нуждите на филиала на Софийския университет. Дори се проведоха срещи с ръководителите на строителните работници да се ускори графикът и училището да е готово за 1 септември 1976 г. Същевременно проф. Маджаров беше на посещение в Ленинград за обмяна на опит за изготвяне на учебните планове и програми, тъй като до този момент в България такива за новите две специалности не бяха правени. По това време, през пролетта на 1976 г., за зам. ректор на филиала бе назначен доц. Кирил Чимев.

- Споменахте за обзавеждането на канцеларията, спомняте ли си първата машина, на която сте започнали работа като секретарка?

- Разбира се, че си я спомням, на 19 март от София Стефан Митов донесе две малки пишещи машини “Марица”, едната беше моята. Няколко дни преди това, на 5 март, бе сложено началото и на библиотеката на филиала. Днес може да звучи странно, но времената тогава бяха такива и първите книги, закупени за библиотеката, бяха 10 комплекта на всички томове /от 1 до 23/ на Тодор Живков, а от 1 април започнахме да получаваме и вестници и списания. Пак в началото на март се обявиха и първите конкурси за асистенти и преподаватели в Педагогическия филиал на СУ. На 9 април помощник-ректорът Митов смени едната малка “Марица” с голяма пишеща машина “Оптима”, с голям валяк, като върна в София - другата. Донесе и циклостил и един магнетофон.

- Докога бяхте единствен служител с много шефове?

- На 13 април се проведе конкурс за машинописки, спечели го Малина Солачка и бе назначена от 3 май. От години тя е секретар на Педагогическия факултет в ЮЗУ. На 16 април пък беше назначен и дърводелец - Петър Янкулски, който се включи в работата по обзавеждане на учебната сграда - новото 24-класно училище. Купиха се 6 грамофона “Корал”, две киномашини, паравани за кабинета по кукловодство и един чувал с 10 топки. На 4 май отпуснаха първата кола за филиала - “Ниса” 3747, и назначиха шофьор - Велин Георгиев, който и в момента вози ректора на ЮЗУ. Същия ден донесоха от София и печата на Педагогическия филиал на СУ.

- Кога бяха приети първите студенти?

- През лятото на 1976 г. и от септември започна обучението им в Благоевград. Преди това на 8 май бе и първото по-голямо представяне на филиала, когато в Младежкия дом се проведе среща на кандидат-студенти с ръководството. Още в началото на май започна и обзавеждането на студентски стол и кухня, а на 26 май се фактурира обзавеждането на студентските общежития - одеяла, радиатори, чаршафи... Първият прием на кандидатстудентски документи започна на 2 юни 1976 г.

- На колко ректори сте била секретар?

- След проф. Маджаров 4 години висшето училище управлява проф. Драганов, след него проф. Николов бе ректор 2 мандата. Той много държеше на научното израстване на преподавателския състав. Следващият ректор проф. Конев не управлява цял мандат, защото го избраха за министър на образованието и тогава настъпиха промените в България, но при него се даде името “Неофит Рилски”. За известно време на ректорския пост заместваше проф. Бумбалов и се наложи нов избор и за ректор бе избран проф. Чимев. Междувременно през 1986 г. при проф. Драганов филиалът на СУ стана самостоятелен Висш педагогически институт, който впоследствие прерасна в ЮЗУ. Проф. Чимев беше последният ректор, с когото работих около година и бях сменена. При проф. Чимев ВУЗ-ът бе във възход, разкриха много нови факултети и специалности. Така се получи, че през 1991 г. бях назначена за първия служител в още неоткрития Юридически факултет, който започна да създава проф. Лялев.

- Сърдите ли се на някого за този неочакван обрат в работата Ви?