Музикант изсвири "Лудостта на Паганини" няколко часа след като дойде в болницата

Д-р Александър Антимов е роден през 1945 година в Кюстендил. Завършил медицина през 1980 година и първите три години работил в селския здравен участък в село Рашка Гращица по разпределение.

Имах възможност да специализирам в неврологично отделение. Всъщност заради това отидох да работя на село, защото селските лекари имаха правото да специализират каквото пожелаят, разказва д-р Антимов. Това беше един бонус, за да ходят младите доктори да работят на село. През това време работих в неврологично отделение всяка година по три месеца, така че в това отделение пребивавам вече 30 години, и то в тази стая, която и в момента е мой кабинет. Сега, когато празнуваме 50-и рожден ден на отделението и половинвековната му история, до известна степен мога да претендирам за съпричастност към дисциплината, която работя от толкова дълго време, и моето работно място от три десетилетия, споделя неврологът.

- Доктор Антимов, защо преди 30 години избрахте професията лекар?

- В моята работа няма наследствен момент, аз просто обичах науката биология. Тя ми харесваше, за разлика от останалите науки, и впоследствие реших, че е добре да я опознавам и изучавам като медицина. Но всъщност с годините считам, че съм направил правилния избор, поради факта, че продължавам да работя в неврология и това ми доставя огромно удовлетворение и удоволствие. Винаги ми е харесвало да бъда лекар. Минал съм през много здравни и болнични реформи, работил съм в много трудни условия, но не съжалявам.

- Докторе, защо точно неврологията, а не някоя друга медицинска специалност?

- Защото е сравнително точна наука в сравнение с другите дялове на медицината. Тъй като, когато разпитаме болния и го преглеждаме, имаме възможност да уловим такива симптоми, които много ясно и сравнително бързо могат да ни насочат към диагнозата. Стига, разбира се, да сме запознати добре с детайлите.

- Значи пет години се учите, след това трябва само да слушате болния, за да поставите правилна диагноза, или лекарят трябва да се учи постоянно?

- Лекарят трябва непрекъсното да се обучава, много е важно обаче младият лекар да започне при добър учител. Добрият учител обаче е учителят от практиката, а не от теорията в университета.

- А Вие при добър учител ли започнахте?

- Да, аз имах щастието да попадна в колектива на неврологично отделение на кюстендилската болница, когато то се ръководеше от основателя на неврологичната и психиатрична помощ в Кюстендил д-р Караджов. Когато аз постъпих на работа, той беше на годините, на които съм аз сега. Той успя не само мен, а и другите млади тогава колеги да ни приобщи към интересното семейство на невролозите. Да заобичаме неврологията. Едно е да искаш да работиш, друго е, работейки, да заобичаш професията си. Не само това обаче научих от д-р Караджов, той ни даваше и много ценни съвети за живота. Всъщност аз приемам д-р Караджов като свой ментор. От него съм запомнил това, че новозавършилият лекар е като новородено. За него трябва да се полагат особени грижи, внимание, и то дългогодишни, за да може да стъпи постепенно на крака, да проходи и да стане добър специалист. А д-р Караджов умееше именно това да прави. Този човек успя да предаде не само познанията си, но и методологията как да работиш, едно е да имаш куп познания, друго е да умееш да ги използваш и трето - да ги използваш в практиката. Заради това всички ние, които сме се учили от него, можем само да кажем, че д-р Караджов беше перфектен учител и му дължим изключително много. Въпреки че е покойник вече от 10 години, нито един от нас не престава да го споменава. Под неговите ръце се "родиха" и "пораснаха" доценти, професори, много от колегите работят в Америка, Западна Европа, Гърция, Южна Африка, общото обаче е, че всички признават, че д-р Караджов е нашият учител.

- Празнувате 50 години от създаването на отделението по неврология на кюстендилската болница, какво е постигнато за половин век тук?

- Знаете ли, аз обичам историята, защото всичко е история, дори днешният ден утре вече ще бъде история. Когато е създадено това отделение, е имало две стаи - мъжка и женска, а третата е била за лекарите, сестрите, санитарите, там е била манипулационната, и физиотерапията на болните се е правила там. Така е било до 1970 година. Сега отделението е реновирано, има 40 легла и средноевропейски вид. Не само като битови условия, но и като апаратура.

Ако се върнем малко по-назад, д-р Караджов разкрива не само кюстендилското, но и неврологичните отделения в Дупница, Бобов дол, Сапарева баня и неврологичното отделение в село Самораново за лечение на неврози. А по-късно помага и за разкриването на отделението по психиатрия, където десет години по-късно започва работа.

Освен това нашето отделение има много добра научна дейност. Имаме над 60 научни публикации. Ние сме описали първия случай на съвременен остър паркинсонов енцефалит. Това е заболяване на мозъка, което протича с паркинсонова картина в резултат на вирусно възпаление. В цял свят има три подобни описания, второто е на българския професор Иван Божилов, а третото - на Гуду ван Боден от Холандия. Това са първите три описания на тази рядка болест. Описанието на нашите автори - лекарите д-р Караджов и д-р Жабински, е това, което учат и в момента студентите по медицина. Също така в това отделение е описан случай на най-ниската възраст, дете на две години, страдащо от ехинококова киста. Най-ниската възраст в световен мащаб. Публикувахме го преди 7-8 години, а всъщност детето е диагностицирано преди 17-18 години. Сега вече е младеж на около 20 години. Детето е от Кюстендил, но след като го диагностицирахме, оперираха го и то се излекува, така че по-късна връзка с него нямаме.

- Докторе, неврологичните болести болести на модерното общество ли са?

- Не толкова модерни, колкото широко разпространени. Най-разпространени са болестите на съдовата система на мозъка - най-често мозъчният инсулт. Не е тайна, че българите са на едно на първите места по заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт. Причина на първо място е тютюнопушенето. Не е тайна, че българите пушат най-много след гърците в Европа. Ето я и връзката - пушиш и съдовата заболеваемост скача. Това е така, защото никотинът уврежда вътрешната част на съдовата стена. Разгражда я и това дава възможност за образуване на тромби, които запушват мозъчния съд и предизвикват инсулт. Така че в този контекст лично аз адмирирам отменената от съда заповед на кмета за забрана на тютюнопушенето в сградите с обществено предназначение. Вярно е, че ресторантьорите искат заведенията им да са пълни, защото те от това печелят, но ние не искаме да имаме много болни. Не искаме стаите в отделението да са пълни.

На второ място, причината за инсулт е високото кръвно налягане. То трябва да се лекува с медикаменти, хранителен режим и много движение. Често ме питат дали стресът причинява мозъчносъдова заболеваемост. Отговорът ми е - не толкова. Защото стресът е нормално физиологично състояние на организма. После мога да кажа, че в Западна Европа хората живеят в не по-малък стрес, отколкото тези в Източна Европа. Но там в събота и неделя хората почиват пълноценно, не ходят да копаят на частното или на село, да свършат работата, която се е натрупала за цяла седмица. Значи имаме стрес и антистресово поведение, поведение, което нормализира нещата.

- Ако трябва да направите равносметка, повече стари или по-млади са сега Вашите пациенти?

- Не, възрастните са най-честите пациенти на всяко отделение по неврология. Имаме и млади пациенти, но при тях най-често става въпрос за вродени или наследствени заболявания.

- От какво най-често страдат кюстендилци?

- Най-чести са заболяванията на периферната нервна система. Това са радикулити, плексити и други. Те съставляват 60% от заболяванията на нервната система, които лекуваме в отделението или амбулаторията. Останалите 40% са заболявания на главния и гръбначния мозък. И от тази група по-голямата част са мозъчните инсулти. Разбира се, има и други заболявания, като множествена склероза, латерална миотрофична склероза, туморни заболявания и други такива болести.

- Имате ли млади пациенти например с Алцхаймер?

- Значи болеста на Алцхаймер при младите хора, около 30-40 години, е винаги наследствено заболяване. В Кюстендил например има такава фамилия, при която във всяко поколение има млад човек, страдащ от Алцхаймер. Това е първата описана фамилия в България с наследствен Алцхаймер.

- В такъв случай какво може да се направи, за да не се продължава до безкрай подобен ужас?

- Генетична консултация, това е изходът не само при Алцаймер, но и при ред други заболявания, като прогресивна мускулна дистрофия, неврална мускулна атрофия и други, по-редки заболявания. Тази фамилия трябва да бъде генетично изследвана. Да се прецени дали даденият индивид е носител на патологичен ген и да се даде препоръка какво да прави човекът по-късно. Дали да създаде семейство, дали да се раждат деца, и други такива.

Ние направихме това изследване, но една част от тях не пожелаха да научат резултата от това изследване, защото това действа изключително стресиращо. Ако знае човек, че е геноносител на Алцхаймер и че ще се появят симптомите след 30 години, а сега сте на 20 години, това може да доведе човек до крайни действия. Да бърза да живее или да загуби перспектива.

- Докторе, а какви са най-често причините за плекситите и други подобни болести?

- Най-често причината са дегенеративните нарушения на гръбначния стълб -дисковите хернии, остиохондрозата, които се явяват малко по-късно, възпалителни или вирусни заболявания, диабет, различни са причините.

- Ако трябва да се похвалите, какво е уникалното за кюстендилското отделение по неврология?

- Това, с което можем да се похвалим и особено много се гордеем през последните няколко години, е, че успяхме да въведем тромболизата. Това е един съвременен метод за лечение на мозъчен инсулт. Вкарва се един медикамент, който разтапя тромба, но за да бъде приложен методът, всичко трябва да стане през първите три часа от началото на инсулта. Поради тази причина се опитваме широко да популяризираме този метод сред кюстендилци и живеещите в областта, за да знаят хората, когато получат първите симптоми - слабост в ръцете и краката, говорни нарушения, зрителни нарушения, силен световъртеж, трябва незабавно да се обадят в Спешен център или ако имат възможността, сами да дойдат в болницата, да не се губи време.

През 2006 година в нашето отделение бе осъществена една от първите тромболизи в България и със сигурност първата тромболиза извън университетските центрове. Процесът беше успешен. Става въпрос за един кюстендилски музикант, който и в момента продължава да свири в един ресторант. Той беше напълно парализиран с лявата ръка и след като бе тромболизиран, в рамките на няколко часа се възстанови и ни изсвири на цигулката си едно парче, което се казва "Лудостта на Паганини”. С прилагането на този метод особено се гордеем, защото имаме пациенти от далечни села, например от с. Ваксево, но хората там знаеха, че тук има такава процедура. Този пациент го включихме, както се казва, пет минути преди изтичането на третия час и човекът се възстанови. Мога съвсем отговорно да кажа, че това в София много трудно става. По-голяма част от софийските болници въобще не работят тромболиза, а ако речете да тръгнете с линейка в тези задръствания, не се знае кога ще пристигнете. Заради това съм категоричен, че кюстендилци имат много по-големи шансове от софиянци в това отношение. Те и от София могат да стигнат до Кюстендил за три часа болните, затова им казваме добре дошли.

- Докторе, какво трябва да направи човек, за да не става пациент не само на вашето, но и на други отделения в която и да е болница? Каква е Вашата рецепта за живота?

- Тя е проста - повече движение, защото човек е създаден да се движи, рационално хранене, под рационално разбирам различни неща за различния възрастов диапазон, но за хората на средна и по-късна възраст е изключително важно от диетата си да елиминират свинското месо и свинските продукти, колбасите, каквито и да са те, включително и "Стара планина”, но колбасите винаги се правят и със свинско, нищо че пише "телешки салам”, винаги с дребни буквички на етикета е написано, че има и свинско. Този колбас е добър за 30-годишните младежи, но за един възрастен човек - не. Трябва да се консумират повече бобови храни, нискомаслено мляко, повече плодове и зеленчуци, много цитруси и без цигари със сигурност. Алкохол може, но малко и рядко. В нашето общество битува схващането, че ежедневната употреба на малко алкохол е безвредна. Не е така. Много хора казват - аз пия вечерно време по 100 мл ракия. Това със сигурност означава зависимост, хората не си дават сметка за това, но със сигурност става въпрос за пристрастяване и зависимост, защото алкохолът уврежда черния дроб, той произвежда повече ензими, за да разгради алкохола, и иска повече алкохол, което е омагьосан кръг. Заради това не категорично против алкохола, но по по-малко и по-рядко, за да ни бъде по-сладко.