Моята рецепта за здраве е проста - чесън, мед и лимон

- Господин Стоицов, почти в края на лятото сме, какъв сезон се очертава за пчеларите от Кюстендилско тази година?

- Засега мога да кажа, че нещата са доста променливи. Има райони, в които добивите не са лоши, и хората са доволни и се надяват на добри резултати, но има и райони с нулеви резултати. Според мен причината е във времето тази година, пролетта и лятото закъсняха и сякаш се сляха в едно, доста от земеделските култури бяха унищожени или цъфнаха много късно и това се отрази на добивите от мед, това обаче не важи само за нашия регион, а за цялата страна. Естествено, че там, където пчеларите разчитат на техническите култури, има по-добри добиви. Като пример мога да посоча пчелините, разположени около насаждения с рапица в общините Бобовдол и Дупница - там пчеларите извадиха много добри количества рапичен мед, сега се чакат и добри резултати от слънчогледа.

- Това отнася ли се за Кюстендил и околностите?

- За съжаление тук, при нас, подобни култури почти не се сеят, ние разчитаме най-вече на диворастящите растения и малко на “овощната” паша. За жалост времето бе много променливо и това, което пчелите успяха да съберат в самото начало, го изразходваха, защото почти месец те не са излизали от кошерите. Имаше райони, където при по-подходящи условия пчелите успяха да хванат цъфтящата акация и се извади акациев мед, а сега се разчита основно на ливадната и билкова паша, която се очаква да бъде по-добра, но в пчеларството няма нищо сигурно на 100%. Пчелите зависят от времето, от това какво засаждат земеделските стопани и кооперациите, защото истината е, че ние не можем без тях, но и те не могат без нас, пчелите са тези, които “отговорят” за опрашването, без тях няма плодове.

- Когато отидем на пазара, всеки продава “истински” мед, всъщност каква част от меда се използва за подхранване на пчелните семейства и каква част се предлага на пазара?

- Това е строго индивидуално и зависи от самия пчелар. Ако пчеларят не използва подсладители, цвеклова и растителна захар и други видове разтвори, може би над половината от добития мед отива за подхранване.

Едно пчелно семейство се нуждае от около 100 килограма мед годишно, за да просъществува. Всичко над тези 100 килограма остава за пчеларя. Затова и добивите в Кюстендилско са по-слаби, защото в по-голямата си част медът, който произведем, отива за подхранване, но това гарантира, че всичко, което предлагаме на пазара, е напълно естествен пчелен продукт.

В добрите години точим около 20 килограма мед от кошер, но такива години не е имало скоро. Средният добив е между 5 и 10 килограма, което категорично не стига за издръжката на един пчелар. Именно това според мен е причината в района да няма професионални пчелари, но за сметка на това има много любители, които отглеждат пчелни семейства “за собствена употреба”. Техният мед е естествен, в него няма дори подсладители, захар, която се слага през пролетта, за да могат пчелните семейства “да заработят” и да започнат да събират мед. След дългата зима семействата имат нужда от подсилване, особено ако пчеларят не им е оставил достатъчно мед, за да преживеят студените зимни месеци.

- В чужбина е много на мода да се консумира пчелен мен, тъй като е естествен продукт и често се използва в диетите на отслабващи и хора, хранещи се здравословно. Ние в България ценим ли пчелният мед и каква е неговата “нормална” цена?

- Е, не само в чужбина, но и тук, в България, има търсене на пчелен мед. Хората, които привикнаха вече да го консумират, търсят постоянно и целогодишно този продукт. Цената на качествения пчелен мед обаче не е никак ниска и е между 8 лв. и 10 лева за килограм. Трябва да кажа, че там, където се разчита на техническите култури, има по-ниско качество на меда. Именно в тези райони медът се предлага на едро и на по-ниска цена. При нас добивите са малки, пчеларите реализират продукцията си на дребно, на по-добра цена, а медът е по-качествен.

- В момента какъв мед се предлага на кюстендилския пазар?

- Предимно билков мед. Той може да бъде наречен горски, ливаден, билков - това е полифлорен мед, който е добиван от различни цъфтящи растения през дадения период. Този мед се разделя на ранен и късен в зависимост от пашата на пчелите и времето на събирането му. В съвсем малки количества се предлага акациев мед, за жалост тази година чистият акациев мед е много малко. Някъде в горските райони се отделя мана по широколистните и иглолистните растения и се събира манов мед, който е най-късен.

- Кой мед е най-ценен, с най-добри качества?

- Много е трудно да бъде разделен медът. Когато се използва за лечение, за всяко заболяване се препоръчва различен по вид. Когато се използва за общо и профилактично укрепване, препоръчвам билковия мед. За дихателните проблеми се препоръчва липов мед, а за болести по кръвоносната система се използва мановия мед.

- Нека отново се върнем на по-слабата реколта, къде има спад, в кои райони?

- Определено това са ниските райони, където овощната паша на пчелите се провали напълно. Променливото време не позволи на пчелите да работят по време на цъфтежа на акациите и за тях остана единствено ливадната паша. Във високопланинските райони на Кюстендилска област обаче акацията успя да цъфне по-късно, пчелите развиха своите семейства и се получиха добри добиви.

- Какъв е броят на пчеларите в Кюстендил?

- В градското дружество членове са около 50 души, но имаме и дружества в Дупница, в селата Драговищица и Горна Козница. Това са организираните пчелари, много други пчелари-любители разчитат на самостоятелно развитие, въпреки че при мен често идват да се допитват кюстендилци, които отглеждат в градините си по един-два кошера. Тези хора изкарват мед колкото за собствена консумация, но запазват пчелните семейства и навиците за отглеждане на пчели, което също е много важно.

- Има ли заболяване, за което е изключително важно да се яде мед?

- Аз не съм лекар, така че не мога да кажа за кое залобяване медът е най-полезен. От дете обаче съм научен да ям мед вместо вредната захар и не се оплаквам от никакви болежки. Преди няколко дни прочетох статистика, според която в България всеки ден 100 човека се разболяват от рак заради лош начин на хранене. 80% от всички заболявания, в това число смъртоносни като рак, се дължат именно на лошото хранене.

Едно изследване на средната продължителност на живота на човека, проведено в Европейския съюз през 2003 година, сочи, че българите живеят най-малко от всички европейци - между 62 г. и 72 г. Нареждаме се дори след черногорците и албанците. Тези мрачни цифри са резултат от това, че съвременният човек се храни все по-нездравословно, което го прави силно уязвим на бацилите.

Храната е истинският цяр за всяка болест. Моята рецепта за здраве е проста и идва изцяло от природната аптека. Три от най-силните природни лекарства са чесън, мед и лимон. Редовната консумация на бобени изделия намалява вредния холестерол и увеличава перисталтиката, орехът съдейства за подобряване на сърдечната и мозъчна дейност, дълголетието пък се крие в киселото мляко.