Москва е най-социалната столица в света

Любен Радойков е роден през 1942 г. в Гоце Делчев. Завършил е Тракторното училище в Сандански, Техникума по механика на селското стопанство в Ямбол и Полувисшия институт за учители по практика в София.

Работи като учител в Разлог и Гоце Делчев, а 1980 г. го заварва като началник на отдел “Транспорт и механизация” в гоцеделчевския клон на СМК - Благоевград. През тази година заминава за Коми и оттогава животът му е неизменно свързан с бившия СССР. В Русия Радойков издава и първата си книга с афоризми, при това на руски език. Книгите вече са 5, а в началото на юни той представи в Благоевград последната от тях, наречена “Бягство и завръщане", и обяви, че остава в България.

- Г-н Радойков, много българи през социализма ходиха на работа в Коми, но почти всички се върнаха. Вие защо останахте там повече от 30 години?

- В Коми бях само 5 години, където работих като механик на участък. После просто сключих брак с московчанка. Така от 1986 г. до днес делях времето си между Москва и Гоце Делчев. Приблизително на 4 месеца престой в руската столица ме хващаше носталгията и се връщах у дома. Сега обаче реших, че е дошло времето да си остана в Г. Делчев. Догодина там искам да си чествам 70-ата годишнина. Съпругата ми остана в Москва, дъщеря ни е във Варна, та не знам как ще бъде, но решението ми е окончателно.

- Какво работихте в Москва?

- Първата година бях в нашето посолство. Работата не беше трудна, но парите се оказаха малко. Тогава в България заплатата беше 100 лв., аз в Москва получавах 300 лв., но стандартът на живот там винаги е бил в пъти по-висок от българския. Затова започнах да карам такси и го карах до миналия месец.

- Как се оправяте с адресите в многомилионния град?

- Да, 13 милиона се водят официално московчани, но статистиката със сигурност не е вярна, защото има ужасно много приходящи и едва ли някога ще могат да бъдат преброени поне приблизително живеещите в Москва. А с адресите не е трудно - клиентът сам си казва къде отива и ти следваш указанията му.

- Разкажете по-подробно за професията таксиджия в Русия - цени на километър, застраховки, данъци...

- Транспортът е един от основните проблеми на Москва, метрото е препълнено, автобусите изобщо не стигат, затова там нещата с таксиметровия превоз са организирани по друг начин. Аз си карам моята кола, не съм към фирма, не плащам данъци на държавата, нямам апарат.

Просто излизам на пътя, някой ме спира, казва къде иска да отиде, договаряме се за цената и ако той е съгласен, го карам. Като мен работят хиляди други шофьори. Има и таксиметрови фирми, но повечето се занимаваме с частен извоз. Преди години изкарвах по 50 лева на ден. Кризата обаче удари сериозно Москва и приходите ми паднаха до 20-30 лв. на ден. Хората останаха без работа, голяма част от безработните излязоха като нас на шосето, намаля сериозно обаче бройката на тези, които ни наемат, и стана омагьосан кръг. Това беше и една от причините да взема решението да се прибера в Гоце Делчев.

- А ако стане ПТП и клиентът Ви пострада, имате ли застраховка и какво покрива тя?

- После става страшно - съдилища, експертизи, не ми се мисли.

- С 50 лв. на ден може ли човек да издържа семейството си в Москва, че и да поддържа колата?

- А, не, аз в Москва получавам и социална пенсия, която е 200 евро.

Освен това и съпругата ми работи на две места. Тя е инженер-икономист, завърши в Москва и в началото я докарах в България с идеята да живеем тук. Дори дъщеря ни се роди в Гоце Делчев. Бяха обаче трудни години, съпругата ми трябваше да работи в консервни цехове и гръцки шивални, накрая не издържа, взе си куфарите и си замина за Москва. Аз го направих 2 години по-късно, защото сам не се живее. А и в Москва имаме хубаво собствено тристайно жилище.

- Колко пари трябват на едно московско семейство, за да живее прилично?

- Не съм правил сметка, но там основните неща са изумително евтини, Москва е най-социалната столица в света. Ток, вода, телефон и газ не се мерят на изразходвано количество, а са с твърди месечни такси.

Така газта е 5-6 лева на месец, хем с нея се топли бойлерът и с нея се готви, телефонът е още 5 лв., ако не говориш много с чужбина, разбира се. Парното през зимата излиза 10 лв., при това е толкова силно, че се налага непрекъснато да отваряме прозорците, за да не измрем от жега. Има доста евтини магазини за хранителни стоки - малотрайни колбаси, зеленчуци, това е почти без пари. Пенсиите са от 200 до 1000 евро, така че не са им никакъв проблем нито храната, нито разходите за отопление. Говоря за Москва обаче, където са в сила Лужковските пенсии - те са с по стотина долара по-високи от тези на хората, които живеят по селата. Затова тъщата, която е в едно съседно село, взема доста по-ниска от моята пенсия, хем е работила 40 години.

- Що за хора са руснаците?

- Красиви, особено жените, и интелигентните хора са наистина интелигентни - с тях можеш да говориш за изкуство, култура, всеки ще си каже собствените разбирания по въпроса и никой няма да иска непременно да те убеди в своите виждания. Освен това руснаците много държат на неписаните закони за живот в Русия.

- Как звучат тези неписани закони?

- Основният е, че ако нарушиш интересите на някого, той е длъжен първо да дойде и да те предупреди, и едва вторият път, ако се разсееш, има право здраво да те натупа или да ти отмъсти по някакъв друг начин. Човек там много бързо научава какво може и какво не може да прави. Аз в Москва нямам право да спирам на охраняема стоянка, защото другите колеги с коли-таксита си плащат за охрана.

Такива стоянки има на гарите, пред големите магазини, край спирките. Ако те предупредят, но ти си позволиш да престъпиш забраната и пак там да си оставиш колата, ами веднага са ти надупчили гумите и нямаш право да се сърдиш. Там всеки си пази територията. Дори просяците си охраняват контейнерите, от които се хранят, и нямаш право да бъркаш в тях.

- Много ли са безпризорните в Москва?

- Ужасно много, част от тях са останали без жилища след някоя имотна измама, на други са взели апартаментите банките, трети така са се родили - на улицата. Държавата се опитва да ги прибере в пансиони, но повечето от тях така и не успяват да се приспособят и бягат.

- Как бихте определили Москва?

- Град на контрастите. В центъра например е изключително чисто, с много цветя, без нито една хартийка, крайните квартали обаче приличат на гета.

- Как прописахте епиграми?

- Вероятно съм носил в себе си усещането за поезия през целия си живот, но винаги е трябвало да се трудя здраво, за да издържам семейството си. А то хич не е малко. Брат ми почина на 38 г. и остави 2 деца, които аз трябваше да гледам, от първия си брак имам 2 деца, от рускинята – още едно.

С нея това са 6 души, чиито хляб зависеше от мен, кога да пиша стихове? Като ученик пописвах някои любовни стихове, после в казармата написах за войнишкия живот, в Коми - за тежката работа, която вършехме там българите и от тези стихове дори песен направихме... Започнах обаче да пиша истински чак през 2000 г. Година по-рано станах жертва на лекарска грешка, наложи ми се операция, след която месеци наред висях по болниците неподвижен в леглото и можех само да гледам тавана и да мисля. Тогава си измислих девиза:

„Дори когато не е възможно нещо да правиш, пак трябва нещо да правиш“.

И написах стихотворение за баща си. Той беше шивач, но изключително интелигентен човек, пълен въздържател, владееше есперанто, накрая обаче си изгради мироглед на анархист и затова лежа 2 години в Белене. Заради концлагера всъщност почина и брат ми, който бе завършил философия, владееше няколко езици и беше невероятен ерудит. Понеже нямаше кой да го гледа, майка ми го носеше на нивата с нея, там се простуди, започнаха някакви инфекции и си отиде от този свят, ненавършил 40.

- Кой е любимият Ви жанр?

- Сатирата. Хванах се с нея с идеята да изоблича българските политици, които ни доведоха до този хал.

- Кои наши политици са най-удачни за сатира?

- Стефан Софиянски е номер 1. Много ми е антипатичен и мазен този човек. За него написах:

“Софиянски на ревю по бански

пъчи се, показва ...

от приз не се отказва”.

Имам и един любим за царя, който също излезе голям мошеник и подмами хиляди българи:

“Мислехме, че царя има класа,

затова народа го дофтаса.

Но той със мрънкане и фрази голи

надеждата за цар велик събори”.

- Виждам, че сте се пробвали и в хайку?

- Да, интересен жанр е - това е стих с недомлъвки, който те кара да си отвориш мозъка. Харесва ми, че всеки го тълкува по своему.

- Книжката с епиграми, издадена на руски език, как се появи?

- Това беше първият ми тест. И мисля, че го издържах достойно. В Москва поетите и писателите не никнат като тук, в България, отвсякъде.

Там да си творец трябва първо да те оценят себеподобните.

Всеки, който мисли, че може да пише, е длъжен да кандидатства като член на клуб за творчество. Такива има във всеки район на Москва, а аз кандидатствах в Централния. След това кандидат-членовете се събират всеки месец и председателят на клуба им дава задача - например с “влак-мерак и коза-боза” да направят стихотворение. Стихотворенията се подават анонимно, след това председателят чете всяко едно от тях и членове и кандидат-членове на клуба му пишат оценка от 1 до 5. Накрая се обявяват стихотворенията, събрали най-много точки. Който от поетите се класира 3 пъти на I място, приемат го за член и получава право да публикува в алманаха, който издава клубът.

Парите от продажбите му се разпределят между участващите със собствени творби. Това наричам аз конкурс, не като Мелнишките вечери на Катя Ерменкова, където всичко е подигравка с таланта. Първия път като участвах със сатира и афоризми в тези вечери, никой дори не забеляза, че има и такъв участник като мен. Тогава им посветих афоризма

„Не е важно да си награден, важно е да си надарен“.

- А как стои въпросът с издаването на книгите в Москва, сами ли си ги финансирате, или държавата помага по някакъв начин?

- Като в България е - сам си търсиш издателство, плащаш, издаваш и продаваш. Първият тираж на руската ми книга беше 300 бройки, за които платих 600 долара. После я сложих на таблото на таксито си и там я продадох много бързо. Влезе клиентът, вижда я, пита аз ли съм я писал и колко струва, казвам му - 100 рубли /б. р. приблизително 2,5 евро/ и той я взема. После пуснах и втори тираж.

- Имате ли си любими афоризми?

- Да. Единият е: “Ако знаеш колко не знаеш, пак нещо знаеш. Ако знаеш колко много знаеш, нищо не знаеш”. И още един: “Човек без морал и етика е като дама без козметика”.