Монаси трескаво записват чудеса под покрива на Хаджидимовския манастир

Монасите в Хаджидимовския манастир “Св. Георги” са длъжни да изпълняват доста нестандартна заповед, издадена лично от Неврокопски митрополит Натанаил - да записват всяко НЕОБИЧАЙНО СЪБИТИЕ, случило се в манастирската обител.

Натанаил обяснил на десетината братя, че се нуждае от точна фактология, изчистена от легенди и субективизъм, и им наредил да събират личните данни на свидетелите на “чудесата”, адресите и телефоните им, и да записват дословно свидетелските им показания за всяко нещо, което в днешно време се приема като чудо.

В книгата вече са описани няколко случки, свързани с чудодейно изцеление на млади хора. Първите монасите възстановили по спомен и не са много подробни, но всеки следващ изобилства от детайли, включително и описание на външния вид на хората, с които се е случило нещо необикновено под покрива на манастира.

Първата “паметна бележка” датира от 2002 г. и е свързана с 6-годишния Иван Куташев, син на българин и рускиня. Детето по рождение било с атрофия на зрителния нерв, но никой не се наемал да го оперира, защото нямало гаранция, че ще прогледне.

Според надлежно преразказаните от монасите показания на майката Наталия тя дошла в Хаджидимово само с момченцето и без пари, защото била в процес на развод със съпруга си и безработна. Качила се в манастира и помолила монасите да кръстят Иван, но по възможност да не й търсят пари, защото няма. Монасите се съгласяват и един от тях кръщава както детето, така и самата Наталия, после ги съветват да останат няколко дни в манастира да присъстват на сутрешните служби.

Седмица по-късно момченцето задава на майка си въпрос, който обръща живота им: “МАМО, КАКВО Е ТОВА?”, пита малкият, който за пръв път вижда слънчева светлина, отразена в огледало, но не може да си обясни видяното. Месеци по-късно детето започва да вижда все по-добре и макар и с очила, вече е осмокласник и свободно чете и пише.

Друг случай на чудодейно изцерение е този на Симеон Андреев. Като 17-годишен младеж той почти ослепял след катастрофа. Възвръща зрението си след поклонение в Хаджидимовския манастир.

В книгата местният монах Серафим е описал и случай с баба, която донесла на ръце внучето си, което било болно е не можело до ходи. Монасите му постлали черги в църквата и ОСТАВИЛИ ДЕТЕТО ДА ПРЕНОЩУВА ПРЕД ОЛТАРА.

След седмица то започнало да оздравява, а година по-късно дошло с баба си, ходейки само, за да благодари на монасите за чудодейното му изцеление.

Според преданието инициатор за построяването на храма бил хаджидимовският овчар Атанас Лазаров, на когото насън се явил млад мъж на бял кон. Конникът му наредил да разкопае могилката, която съществувала на мястото на днешния манастир. След като 3 нощи сънувал едно и също нещо, старецът грабнал лопатата, но турците, които имали имоти около могилата, го изгонили. На другия ден се върнал отново, но този път един от турците първо го набил, а после го изхвърлил от могилата. В същия момент воловете на турчина се парализирали и след като размислил, че може Аллах да праща стария овчар, той лично отишъл да извика дядо Атанас и да го помоли да продължи работата си. Още при първата забита в могилата лопата воловете се изправили на крака, разказва преданието.

След няколко дни копаене дядо Атанас открил напълно запазената икона на Св. Георги. Това въодушевило съселяните му и много набързо те издигнали малко параклисче, на което дали името на светията.

По-късно с помощта на местния бей хаджидимовци вадили два пъти СУЛТАНСКИ ФЕРМАН ОТ ЦАРИГРАД ЗА СТРОЕЖ НА ХРИСТИЯНСКИ МАНАСТИР на мястото на параклиса. Първия път разрешението било сградата да се вкопае 2 метра под земята, кирките на българите обаче ударили на камък, затова се наложило второ разрешително и в него изрично се споменавало, че след като манастирът ще се извисява над земята, то прозорците му трябва да бъдат малки. След 1905 г. прозорците са разширени, оставени са обаче 3 с първоначалния миниатюрен размер.

Храмът е осветен и работи за богомолците от 1865 г.

Откритата от дядо Атанас икона на Св. Георги десетилетия наред стояла забравена в светия престол и едва през 1961 г. била изпратена чрез Неврокопска митрополия в Академията на науките за освидетелстване. Учените я датират от 1750 г. На 6 май 1961 г. тя е върната в Хаджидимовския манастир, осветена е от тогавашния Неврокопски митрополит Пимен и е изложена за поклонение.

В архивите на Светия синод е описано как манастирът над Хаджидимово на няколко пъти е изгарял до основи, след което монасите сами го възстановявали. От последния пожар в манастирската църква вече не се пали нощем кандило въпреки канона, гасят се дори кандилата пред иконите на Света Богородица и Свети Георги.

Едно от манастирските чудеса, записани в монашеския дневник, всъщност е свързано точно с тези кандила. Преди Великден на 2003 г. монасите, както обикновено, обиколили цялата църква и ги загасили. На сутринта обаче с изумление видели, че 4 от тях горят - двете около лика на Спасителя и тези пред иконите на Божията майка и Св. Георги. На другата сутрин чудото се повторило и монасите ИЗВЕСТИЛИ СВЕТИЯ СИНОД, ЧЕ В МАНАСТИРА СТАВА НЕЩО НЕОБЯСНИМО.

Патриарх Максим пратил нарочна комисия, чиито членове лично изгасили кандилата и останали цялата нощ с вперени в тях погледи. Всички видели как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами.

Случаят е обстойно описан в любопитна книга за чудесата в българските храмове и манастири, която се поддържа и съхранява под ключ в Светия синод на БПЦ.

Монасите, митрополит Натанил и цялото вярващо духовенство в страната ни е убедено, че всички мистерии и изцеления в манастира стават с помощта на Св. Георги и неговата икона. Едва ли е случайно, че всеки път, когато църквата гори, само тази икона оцелява и макар че няколко пъти е вадена от тлеещите останки на манастира, през десетилетията цветовете й са останали напълно непроменени.

През 2004 г. местен иманяр я краде от олтара, на другия ден обаче се спъва, пада и две седмици остава в кома. Когато идва на себе си, първата му работа е да върне иконата в манастира, което също е документирано в манастирската тетрадка.

Според монаси в Хаджидимово сред най-ревностните поддръжници на идеята за чудодейната сила на иконата на Св. Георги е самият Неврокопски митрополит Натанаил. След като наследи покойния митрополит Пимен на поста му, Натанаил категорично отказа да се нанесе в покоите му във Владишкото над центъра на Благоевград и се ЗАСЕЛИ В ХАДЖИДИМОВСКИЯ МАНАСТИР.

Тогава официалната причина беше, че в Гоце Делчев живее майка му и той трябва да я наглежда, има обаче и неофициална и тя е пряко свързана с чудотворната икона на Св. Георги. Натанаил е убеден, че на нея той дължи чудотворното си изцеление след жестоката катастрофа през 1999 г. край Дупница. Тогава на път за София служебният му “Опел Вектра” се заби челно в тежкотоварен камион. От катастрофата Натанаил излезе с натрошени на 11 места ребра, две от които бяха пробили белите му дробове, счупен крак, тазобедрена става и пукнат череп.

След няколко операции лекарите в “Пирогов” и дихателния център на Александровска болница неособено професионално обявиха, че ЖИВОТЪТ НА НАТАНАИЛ Е В “БОЖИИТЕ РЪЦЕ”.

Митрополитът обаче се изправи на крака и след няколкомесечно лечение в частна солунска болница и възстановителен период в женския манастир “Света Лидия” в Аспровалта се върна в България с патерици. След няколко седмици в Хаджидимово захвърли и патериците и сега зловещото ПТП от 1999 г. в спомените му е само една от многото катастрофи, които е претърпял.

Натанаил е от духовниците, които силно вярват в чудеса и се осланят на тях.

Сред многото мистерии, с които се е сблъсквал, са труповете на монасите в Света гора, които не се вкочанясват дори и след дни престой в камерите на моргата, самозапалващият се от нищото огън в Йерусалим, телата на монасите в Палестина, които се погребват в общ гроб без ковчези и не се разлагат с години, МИСТЕРИОЗНИЯТ КАМБАНЕН ЗВЪН НА СИНАЙСКИЯ ПОЛУОСТРОВ В ЕГИПЕТ, КОЙТО СЕ ЧУВА ВСЕКИ ДЕН, ВЪПРЕКИ ЧЕ НА НЕГО НЯМА ДОРИ И ЕДНА КАМБАНА, гробът на Света Екатерина, който е скала с точния отпечатък на тялото й, къпиновият храст в Египет, растящ от Мойсеево време, и т. н.

Монашеските записки на чудесиите в Хаджидимовския манастир Натанаил е решил да издаде в книга, с която да докаже, че иконата на Св. Георги в българския манастир е поредното християнско чудо, достойно съперничещо си с огъня в Йерусалим.