Можех да остана в Норвегия, но се върнах да уча в България

Благоевградчанката Борислава Манова е на двадесет и една години. Дъщеря е на дългогодишния полицейски служител Христо Манов. Завършила е Езиковата гимназия "Академик Людмил Стоянов" в Благоевград с профил английски език. През 2008 година тя, единствена в България, печели едновременно първите места в националните олимпиади по литература и английски език - факт, който й осигурява правото да кандидатства в който си иска университет, без да се явява на изпити.

Борислава е живяла една година в норвежката столица Осло, където е написала и книгата си "Никога", издадена в САЩ от издателство "Рейдър Пъблишинг Интернешънъл", откривател на талантливи млади автори от цял свят. Борислава е първата, а засега и единствената българка, която на такава възраст е с книга, издадена от престижното американско издателство.

В момента учи философия в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Твърди, че няма нищо по-глупаво в живота от това човек да продава истинската си същност, защото никоя житейска цел не заслужава толкова висока цена.

- Борислава, да започнем с престоя ти в Норвегия - една почти непозната за повечето българи страна. Разкажи на читателите ни с какво тя те впечатли?

- Разликата между България и Норвегия е много голяма. Впечатли ме преди всичко светогледът на норвежците. Това са хора с подчертано позитивно мислене, добро домашно и обществено възпитание, които се гордеят, че са поданици на eдна социално уредена страна, откъдето и да я гледаш. Впишеш ли се в норвежката обществена аура, оттам нататък държавата и обществеността не спират да се грижат за теб. Не успееш ли да се възползваш от този шанс - проблемът си е лично твой.

- Ти какво направи, успя ли да се впишеш в тази обществена аура?

- Научих се да приемам разликите между хората, да възприемам по-непредубедено различните им възгледи относно света и да уважавам чуждото мнение - все неща, които не ми се налагаше да правя до този момент в България.

- Различията между нашите и норвежките обществени норми видими ли са?

- Не само че са видими, но са и шокиращи. В Норвегия например един професионално утвърдил се в своята страна български или немски лекар, компютърен специалист, дърводелец и т.н. има десет пъти по-малко шансове да получи желаната от него работа, отколкото, да речем, един ниско образован човек, притежаващ приветлив нрав и умеещ да въздейства позитивно върху хората. Там изтъкването на дарби и притежания не е добродетел. Амбициите над средното ниво също не се насърчават.

- Струва ми се доста нелогично това, което казваш, защото така на практика се ощетяват хората, които са инвестирали или инвестират в своето образование, професионална квалификация, духовно развитие и т.н.

- За съжаление това са фактите. Затова много от чужденците като мен, притежаващи някаква амбиция, дарба или талант, бързо губят вяра, че ще преуспеят в Норвегия. Имам приятели, които дори съжаляваха, че са инвестирали в образованието и професионалното си развитие тук, в България, защото то не им свърши никаква работа в тази северна страна.

- Според теб справедливо ли е един можещ и знаещ човек да бъде приравняван с неможещите и незнаещите?

- Категорично не, защото когато се стремиш към сериозно развитие като личност и изискваш много от себе си, средностатистическото щастие не ти е достатъчно. На мен например ми беше много трудно да привикна с мисълта, че онова, което съм постигнала до момента, е без значение в страна като Норвегия.

- Какво не би направил един норвежец, за разлика от един българин?

- Много неща. Например не би отишъл на гости у приятел или роднина без предварителна уговорка за ден и час, дори да става дума за отношения между деца и родители, братя и сестри и т.н. В Норвегия това се счита за ужасно неучтиво.

- Друго?

- Норвежецът за нищо на света не би се развикал на улицата или вкъщи, няма да "забрави" като нас да си перфорира билетчето в трамвая или автобуса, няма да си хвърли кутията от цигари на тротоара, няма да се поколебае да извика полицията, ако е свидетел на нещо нередно и т.н.. Подобни обществени норми там се спазват много строго.

- Може би е заради страха от солените глоби?

- Глобите наистина са страшно високи. За пътуване без билет ще трябва да се бръкнеш с 900 норвежки крони, което е около 225 лв. През тази една година обаче, докато пътувах с обществения транспорт, нито веднъж не ми се случи да видя пътник без билет или карта. Просто хората спазват правилата, защото са убедени, че така е редно. Те разбират нуждата в обществото им да има ред и участват в осигуряването на този ред.

- За човек като теб, който владее български и английски език, труден или лесен за усвояване се оказа норвежкият?

- Граматиката не е особено трудна, но повечко време ми отне да усвоя произношението и интонацията. Те са два изключително важни елемента в норвежкия език. От начина на използване на родовете например събеседникът ти може дори да си направи заключение за това какви са политическите ти убеждения. Звучи невероятно, но е факт.

- Разкажи ми за образователната система в Норвегия.

- В норвежките училища и университети, както и в професионалното развитие, състезателният дух не се поощрява, както това става в Англия, Германия, Франция и дори в България например, където за да получиш стипендия, трябва да имаш еди-какъв си успех през семестъра.

Темпото на учебния процес се определя не от темпото на най-умните в класа или курса, а от нивото на слабаците.

- Какво всъщност целят с това?

- Едно -единствено нещо - всеки ученик или студент да усвои с основния "пакет" от общи знания. Хич не ги е грижа, че на практика това демотивира по-ученолюбивите и даровити ученици и студенти, обезсърчава ги и им пречи да развият потенциала си докрай. За жалост така не е само в образованието, така е и в цялата им администрация.

- Въпреки всичко се твърди, че норвежката администрация работи перфектно.

- Това се дължи не на нейните чиновници, а на съществуващите ясни правила и нормативни актове. Почти цялата им "бумащина" е компютъризирана и човек не трябва да ходи за щяло и нещяло в общината, за да си свърши някаква работа. Когато си подадеш молба да ти свършат някаква административна услуга например, веднага получаваш и информация в какъв срок ще стане това.

- Защо реши да се върнеш да учиш тук, в България?

- В един момент не виждах смисъл да ходя на лекции и упражнения, единствено за да съм в компанията на някакви си папагали.

Мисля, че това беше по-доброто решение, макар страната ни да не предлага много възможности човек да постигне нещо значимо. Сметнах, че с достатъчно упоритост ще мога да осъществя поне част от целите си и тук. Затова записах да следвам философия в Софийския университет.

- Защо избра тази специалност?

- Защото психологията и философията разширяват познанията за хората и света до невероятни граници. В същото време си давам и сметка, че дипломата на философ едва ли ще ми гарантира някаква бляскава професионална кариера. Ако трябва да бъда още по-откровена, ще призная, че искам да се занимавам професионално повече с литература и изобразително изкуство, а не толкова с философия, но засега нещата остават така.

- Защо тогава не избра да следваш специалност, свързана с литература или изкуство?

- Защото не мисля, че обучението в тези насоки ще ми даде достатъчно творческа свобода, а за мен тази свобода е едно от най-важните условия за създаването на истинско изкуство.

- Вярваш ли, че човек може да си изкарва прехраната в този свят чрез писане на книги?

- Съзнавам рисковете на своя избор, но ще опитам. Един философ беше казал, че човек трябва да бъде отговорен не само за онова, което е сторил, а и за онова, което не е опитал да направи.

- Да поговорим сега и за книгата ти "Никога" , отпечатана в САЩ и издателството, което прие риска да подаде ръка на един толкова млад човек?

- “Рейдър Пъблишинг Интернешънъл”. Това е може би единственото американско издателство, което търси предимно млади автори от цял свят, като им предлага възможност да направят своя професионален старт като бъдещи апостоли на словото.

- А каква бе причината да я напишеш на английски език, а не на български?

- Написах я на английски, тъй като той ми се стори най-подходящ за разсъжденията ми, изложени в нея.

- Смяташ ли да я издадеш и на български език?

- Засега не, защото едва ли ще се намери българско издателство, което да я отпечата. У нас, за разлика от Щатите, "писатели" и "поети" са онези, които могат да си платят на издателя, и много рядко онези, които могат да кажат нещо стойностно на читателя.

- Как трябва да бъде разкодиран смисълът на онова, което представлява нейното съдържание, събрано в близо 1000 страници?

- Заглавието може да бъде "дешифрирано" чрез подзаглавието - "История за всички безсмъртни неща". Основната идея в книгата е желанието ми да бъде извадено на преден план онова, което е в действителност непреходно, вечно и стойностно.

- Например?

- Доста от позабравените в наши дни идеали и добродетели, т.е. общочовешките ценности, които ние сме престанали да разпознаваме като такива.

- Ако фокусът на книгата са именно тези вечни ценности, защо тогава заглавието е "Никога", а не, например, "Завинаги"?

- За мен "Никога" е по-нетрадиционно, по-философско заглавие от "Завинаги". "Никога" е свързано най-често с принципи, които ние, хората, се заричаме никога да не престъпваме.

- Но въпреки това го правим!

- Всъщност това е и най-тъжното. За да останеш верен на себе си, на онова, което обичаш, на доброто, а не на злото в теб и в света, трябват не думи, а доказателства - това е основната идея, залегнала в тази книга в обем от над деветстотин страници.

- Значи ли, че след като човек я прочете, повече няма да казва "никога"?

- Всъщност това е поука, която аз самата си извадих след нейното написване. Все още вярвам, че казаното в нея ще ми помогне да преразгледам и доразвия част от идеите си за човешките добродетели в един по-късен етап. Сега съм на 21 години и животът е пред мен.

- Малко хора издават книги на двадесетгодишна възраст. Как гледаш на това - като на шанс, или може би като на щастлива случайност?

- Нито едното, нито другото. Просто реших да опитам. Пратих книгата на издателството, от там ми се обадиха с предложения за някои поправки, направихме ги и сключихме договора.

- Какви са отзивите за книгата ти, ако има такива, разбира се?

- Според хората, които са си я купили в САЩ, повечето от които не ме познават, тя им е помогнала да намерят куража да бъдат преди всичко себе си. За мен няма по-ценен комплимент от това, защото големият смисъл на живота е да откриеш истините, за които си струва да живееш.

- Ако сега трябва да я редактираш, в каква насока би го направила?

- Щях да махна онези пасажи, където съм си позволила да изразявам по категоричен начин част от моите възгледи и идеи за живота. Например няма да ги обознача като вечни и неизменни - макар че ги смятах за такива, докато я пишех.

- Колко от познатите и приятелите ти в Благоевград знаят за тази книга?

- Не са много - родителите ми, някои от бившите ми съученици в Езиковата гимназия и неколцина приятели. Някои от тях дори имат оригинални копия от нея, тъй като преживяното с тях изигра огромна роля в нейното написване.

- Те ли са основните типажи?

- Да, някои от литературните "герои" са изградени въз основа на общуването ми с тях. Това беше един своеобразен жест на признателност към приятелите ми. Исках в известна степен да "увековеча" онова, което изпитвам към тях, и да им благодаря за всичко, на което са ме научили.

- Ти самата си направила и графичния проект на корицата й. Какво символизира тя?

- Надеждата ми, че и в "мрака" може да има светлина, т.е. изход. И обратното - в светлината да съществува мрак.

- Какво правиш извън следването?

- В края на миналата година написах и втората си книга, за която се надявам да има и българско издание. Тя носи работното заглавие "Еквинокс".

- Звучи ми много енигматично.

- Така е. В буквален превод означава равноденствие, но на практика няма нищо общо с посланието, което книгата изпраща до читателите.

- Но буди любопитство.

- Предполагам, че ще ги провокира да не си купуват сълзливи романчета или криминалета, а нещо, което ще ги нахрани с усещане за истината.

- Някои от близките и приятелите ти казвал ли ти е, че живееш с илюзорни представи за света?

- Да, макар и да не съм съгласна с твърдението, че не съзнавам реалната ситуация в света. Продължавам да вярвам, че ние, българите, сме способни да направим света около нас по-малко материалистичен и повече духовен.

- Има ли и други, които мислят като теб, или ти си единствената бяла лястовичка в ятото?

- Много хора мислят и ще мислят като мен и ще отказват да позволят на живота да ги изцеди духовно. Проблемът на идеалистите днес е, че се чувстват сами срещу света, а това според мене изобщо не е вярно. Затова и написах тази книга. Обществото ни има нужда от промяна, но не козметична, а истинска.