Моите “момичета” змиите са миролюбиви същества, никога не нападат първи, ако ви ухапе пепелянка или усойница, не изпадайте в паника, до 7-8 часа вземете противоотрова

- Бай Спиро, казваш, че не всеки човек може да бъде змияр и че това е призвание, което се предава от поколение на поколение, от родители на деца. Ти от кого научи езика на змиите?
- От майка си. Не зная как ставаше, но винаги змиите бяха около нея и винаги бяха послушни. Помня, че като дете си играех често с тях, влизаха в пазвата ми, увиваха се около ръцете и краката ми, но никога не са ме хапели. Разбрах, че има някаква невидима сила, която крепи това общуване едва когато пораснах и от майка ми научих как да “разговарям” с тях. Така до ден-днешен. Надявах се моя “занаят” да го предам на някое от децата или внуците ми, но се оказа, че мераклии за него няма.
- Кои са вълшебните думички, които превръщат змиите в твои приятели?
- Те трябва да бъдат казани единствено на човек, който иска да се посвети сериозно на този занаят - ловец на змии. Ако не успея да намеря такъв, ще си ги отнеса с мене на оня свят.
- Освен с интересна биография на професионален ловец на змии, малцина знаят, че ти никога не си разчитал на тоя занаят да храни семейството ти. Разкажи ни нещо повече за себе си!
 - Родом съм от село Голешово, община Сандански. Животът ми така тръгна, че научих няколко занаята. Започнах като тенекеджия, а преди да ида в казармата, бях помощник-машинист на парния гатер в родното ми село. Майстор ми беше един от руските белогвардейци, които по онова време ги имаше много в България. Добър човек беше и изучих гатера “от –до”, както се казва. Работата обаче тежка и се върнах към тенекеджилъка, ама все нещо ме дърпаше към техниката и се цаних на работа като помощник на чешките инженери, които по онова време монтираха машините във ВЕЦ - Петрово. В началото им бях нещо като момче за всичко, но не изпусках от очи нито едно тяхно действие, попивах като попивателна всичко, което чувах и виждах, и скоро ми дадоха възможност да участвам и в монтажа.
 Още при пробите на първия електрогенератор се появи проблем с активирането на възбудителната му система и работата спря. Чехите опитваха да измислят нещо, но не можаха и взеха решение да изпратят дефектиралия блок за ремонт в Чехословакия. Тогава аз им предложих да направим опит да възбудим генератора принудително. Начертах схемата набързо и шунтирахме системата. За всеобща радост на всички генераторът започна да произвежда ток.
- Предполагам, че от този ден нататък чехите са започнали да гледат на тебе с други очи?
- Точно така. Бяха много точни хора. Когато си тръгнаха, настояха пред началника на централата да ме назначи за главен енергетик на централата, но аз не бях член на БКП и тогавашният партиен секретар Стойчо Червенков, който беше от с. Петрово, се обяви против и така си останах редови майстор по подръжката на централата, където изкарах близо 12 години.
- Съжаляваш ли, че не си станал член на БКП?
- Никога, защото виждах колко посредствени хора се опитваха да направят кариера с партийната си книжка. За да се издигнат в службата, бяха готови да се откажат от майка си и баща си. Аз не съм замесен от такова тесто и затова, въпреки че ме каниха няколко пъти, никога не подадох молба за членство в БКП-то.
- Днес ти си най-възрастния змияр в България. Според тебе какво не знаем за змиите у нас?
- За много неща дори и херпетолозите хабер си немат. Не се знае с точност например колко храна дневно могат да погълнат, колко време могат да издържат на глад, по колко яйца снасят, по колко години средно живеят, разболяват ли се, от какво най-често умират, защо, въпреки че обитават едни и същи райони, едни са отровни, а други не са? За повечето хора знанието за змиите в България се изчерпва с имената на 4-5 вида - пепелянката, усойницата, каменарката, смока, стрелушката и воднянката, но преди години четох в една книга, че са три пъти повече.
- Коя е най-често срещаната змия по нашия край?
- Пепелянката, а след това и усойницата. Първата се разпознава лесно по рогчето, което има върху предната част на муцунката. За разлика от усойницата, която живее предимно в планините, пепелянката е кажи-речи навсякъде - в градините, по припеците, по полето, край вадите и къде ли не. Не се страхува от човека, но и ни-кога не напада първа.
- Опасни ли са местните змии?
- Не са страшни. Змията никога няма да дойде при човека, за да го ухапе. Усети ли обаче, че е в опасност, започва да съска предупредително. Ако след тези сигнали я настъпиш или удариш - било с камък или тояга, тогава и тя обръща “тефтера”. Иначе няма да ти стори нищо.
- Какво да прави човек при ненадейна среща със змия?
- Да запази спокойствие. Тръгнеш ли срещу нея - губиш. Останеш ли си на място или отстъпиш крачка-две назад, няма страшно. Абе, не трябва да я закачаш, това е. Тя е страхливо животинче и затова никога не напада човек или животно, по-голямо и силно от нея.
- Много ли са отровните змии в България?
- От познатите 16-17 вида змии у нас отровни са пепелянката, усойницата, каменарката и донякъде стрелушката, но както ти казах вече, никоя от тях не напада човека, ако не я заплашва с нещо. Човекът е прекалено голям за тях и те умно из-бягват срещите си с него. Затова и ухапванията от отровни змии у нас са твърде редки.
- Слушал съм какви ли не разкази за срещи със смоци-удушвачи на малки деца и дребен добитък. Ти вярваш ли на тези приказки?
- И на мене са ми надували главата с такива приказки, ама никога не съм им вярвал, защото змиите по “злоба” и “агресивност” не се различават много от гущерите. Те си търсят храна сред по-малките от тях животинки - мишки, жаби, птици, зайчета, дребни рибки, по водоемите и напоителните канали. Но хората, като видят змия, веднага грабват камък или тояга и тръгват да я убиват, без значение дали са я видели в гората, в полето или в градината си.