Многолюдната фамилия Настеви грабна наградата за най-красив и подреден

Многолюдната фамилия Настеви в кюстендилското село Жабокрът грабна тазгодишната награда за най-красив и добре подреден двор. Наградата за печелившите е преходна статуетка, която всяка година отива в ново семейство с прекрасен двор и къща, и 100 лв., с които да направят нещо хубаво в дома си. Надпреварата се провежда всяка година от двете читалища в селото, а председател на журито, оценяващо претендентите, е главният озеленител на община Кюстендил.

Това семейство е уникално, когато се омъжих, първата къща, където ме заведоха, за да видя подредба и на двора, и на градината, и на къщата, беше тук, спомня си селската кметица в Жабокрът Десислава Стоянова. Всички са задружни и много работят. Спомням си как децата, докато бяха малки, помагаха в полската работа, разказва още първата жена на селото.

В прекрасната двуетажна къща на семейство Настеви под един покрив живеят три поколения - най-възрастните Снежана и Йордан, синът Миладин, който е най-големият, но още не е стигнал до женитба, както и двете им дъщери - Венета и Анета. Третото поколение в къщата са най-малките палавници и любимците на дядо и баба Александър и Кристиян.

На въпроса, какво са запланували да направят тази година в прекрасния си двор, стопанката отговаря: Да довършим започнатото барбекю и още няколко подобрения.

Ние с какво ли не сме се занимавали, допълва съпругата си Йордан Настев. Той е пенсионер от полицията. През 1990 година заедно със брат си и снаха си се захванали да гледат крави, имали над 50 животни, превърнали един пущинак в прекрасен фермерски двор, но... големите лихви по кредита им попречили да устоят.

Това беше опит-грешка. Предизвикателство. Етап от живота ни. Наложи се всичко да разпродадем, за да покрием разходите. Иначе имахме много голямо желание.

На въпроса, сега биха ли се захванали пак с животновъдство, и двамата отговарят категорично - никога. Опитали сме какво ли не. Сега съм охранител в една от банките в Кюстендил, а съпругата ми работи в частна фирма. Дворът и внуците, това ми стига, отговаря Йордан Настев. Миналата година бил с жена си на почивка в Банско.

Хората си тръгват от там с подаръци, ние си тръгнахме с няколко камъка от реката, за да ги сложим в двора, около дърветата, разказва Йордан. Тази година не предвиждаме почивка, но догодина задължително на море, заканват се най-възрастните. Младите им обещали да отидат заедно.

Знам, че на нас ще се падне да гледаме внуците на плажа, докато родителите им се пекат и си почиват, но за мен по-хубаво нещо няма, обяснява Снежка Настева и бърза да види с какво се занимава по-големият внук Александър, понесъл една от саксиите в двора, да си играе.

- Снежана, колко време отнема такъв прекрасен двор?

- Много, ако ли не всичкото ми свободно време, защото всяко растение иска внимание, грижи и любов. Тревата е засята преди доста време, но преди да се превърне в този прекрасен зелен килим, всяко камъче е почистено ръчно, едно по едно ги събирахме, защото иначе тревата не може да се коси. Цветята трябва да се поливат всяка сутрин, защото те са като хората, изоставиш ли ги, те загиват без вода.

- Колко вида цветя имате?

- О, не зная. Едва ли мога да преброя цветята или растенията. Едни съм купила или получила като подарък от деца и приятели, вземала съм разсад и от цветя, които съм харесала, има и откраднати чепчици, за да ми се хванат. Много са, категорично.

- Кое цвете най-трудно успяхте да пренесете в дома си?

- Ами сугурно това е китайската роза. Много ми харесва, първоначално бяха три, успях да опазя само една. За мен мисля, че това е цветето, което най-трудно съм пресадила.

- По традиция в български селски двор не може да няма зеленчукова градина, вие защо нямате?

- Имаме, как да нямаме, имаме. Ето я, само дето не е в нашия двор, защото той е в зеленина, това е двор на наши братовчеди, които живеят в столицата, и заради това ние използваме техния за производството на зеленчуци. Въпреки че и там нямаме много голяма градина, освен парника има няколко реда чушки и малко подправки. Това ни стига. На село без зеленчукова градина не може. Всичко, произведено там, е много вкусно. Тези, които се продават по магазините, също не са лоши, но тези от домашната оранжерия са изключително вкусни.

- Откъде си набавяте разсад за зеленчуците?

- Семената си купуваме най-често от “Сортови семена”, сама си правя разсад, а след това се грижа и за градините ми. Така правят вече повече хора по селата. Преди ми се е случвало да отида на пазара и да си купя разсад за един сорт домати, а след това да излезе, че са ми продали съвсем друг. След няколко такива опита реших, че е най-добре сама да си правя разсад, и така.

- Тази година с какво можете да се похвалите, имате ли от тези домати, които тежат по килограм, някакъв огромен холандски сорт?

- Не, нямам такива домати, но пък за сметка на това доматите ми са хубави и родили много. Тази година доматите са хубави, чушките не са толкова, но ще се справим. Пак са добре.

- Явно ние никога няма да се превърнем в англичани, които имат само цветна градина и при тях състезанията са не кой ще има по-големи домати и чушки, а кой ще отгледа по-красиви или редки рози, но Вие какво правите от вашата зеленчукова градина?

- Ами, всичко, което ще ми трябва за зимата. Освен за пресни салати от ранна пролет до късна есен от тази градина консервирам всичко, което ще ми трябва за зимата. Почти не се налага да ходя до магазина, освен за месо и някои сладкиши за внуците. Всичко друго си произвеждаме в градината. Правя и лютеници, и салати, и сурови туршии, и домати в бутилки, за готвене, всичко. Цялата зимнина, която може да се сложи в буркани и бидони.

- Може ли да мине българката на село без тази зимнина, да не си прави, а да си купува всичко от магазина?

- Аз мисля, че не. Особено на село. Те дори в града слагат зимнина, та камо ли на село. На село винаги има нещо в мазето, от което за кратко време добрата домакиня може да приготви бързо ястие или мезе.

- А кога ще дойде времето, когато няма да ни се налага да консервираме сами плодовете и зеленчуците, а ще си купуваме като европейците всичко от магазина?

- Не вярвам да е скоро. А и да можем да си купим всичко, имам предвид да имаме пари да го направим, то пак ще предпочетем това, което сами сме произвели. Тези плодове и зеленчуци са екологично чисти, всичко е произведено без нитрати и торове. Особено за внуците гледаме всичко да е чисто и да няма вредни вещества и консерванти.

- Много от по-младите домакини, особено израснали в градовете, не умеят да консервират зимнина. Трудно ли е?

- Е, то няма нещо, което да е кой знае колко трудно. Тази зимнина, която наричаме сурови туршии, не е толкова трудна, щом имаш рецептата с пропорциите, просто трябва да смесиш съставките, и готово. Лютениците и другите от сорта консерви са тези, които изискват по-голямо майсторство, но дори и за тях не е нужно да имаш учител. Сега в интернет има толкова много рецепти, повечето от тях детайлно описват кое как трябва да се направи, така че за всеки е лесно да се справи успешно.

По-скоро в градовете хората нямат условия за приготвянето на зимнина, съгласете се, че на улицата, между два блока, не може да си запалиш огън, за да стерилизираш буркани или да печеш чушки и да бъркаш лютеница. Това може би е причината, поне аз така си го обяснявам, но пък, от друга страна, българинът е здраво свързан със селото. Младите честичко, особено есенно време, отскачат на село, за да се снабдят със зимнината, приготвена там от майки и баби.

- Как ще реагирате, ако сега ви се наложи да живеете в Кюстендил?

- О, никога. То ни се е налагало, а и са ни давали апартамент в Кюстендил, но ние отказахме. Тук, на село, е много хубаво да се живее.

- А някой от голямата ви многолюдна фамилия помага ли ви да поддържате и да подреждате този прекрасен двор?

- Да, разбира се. И съпругът ми, и трите деца, и внуците помагат. Когато кажа, че нещо трябва да се свърши, веднага се намира кой да го направи. Те помагат, но основната работа и грижа се пада на мен.

- Обикновено на село един от основните проблеми е водата. При вас, в Жабокрът, как стои този въпрос?

- Ами точно това може би е нашето предимство. Селото ни е на такова място, че водата се намира на малко разстояние под земята. За да имаш такъв прекрасен двор или хубава зеленчукова градина, не е нужно даже да си копаеш бунар. Водата е много плитко и само трябва да се набие една тръба с помпа и поливането е готово. Водата прави зеленината. И плодовете, и зеленчуците, всичко иска вода.