Много занаятчии фалираха заради кредити, други се “спасяват” в сивия сектор

Само през последната година броят на патентните търговци в Благоевград, в която група влизат хората, упражняващи всякакви занаяти, е намалял с малко над 100. Дали кризата е виновна толкова занаятчии да затворят работилниците и ателиетата си, или има други, по-дълбоки причини в развитието на обществото ни, тепърва ще се изследва. За моментната “снимка”, трудностите в бизнеса и ситуацията днес разговаряме с един от най-популярните стилисти в Благоевград - Слави Петров, който издържа на конкуренцията и вече над 10 години държи едно от популярните фризьорски студия в областния център на Пиринско. Той е на 39 г., от 15 г. е в частния бизнес, а вече 11-а година има собствен салон и наема работници.

- Слави, защо преди 15 години се насочи точно към този занаят? Какво те отведе при тази професия?

- Малко е странно, но този занаят се предава в нашата фамилия вече няколко поколения и сигурно имам някаква заложба. Някога са били отделно бръснари, фризьори, козметици. Роднина на баща ми е бил бръснар, след него моят баща също е работил в берберница - подстригвали мъжко и бръснели. Жените по това време ходеха в медицински центрове, наречени “медицинска козметика”. Като дете само баща ми ме подстригваше, но се е отказал от занаята, когато се е родила сестра ми през 1969 г. Тогава отворили в Благоевград големите заводи, било е по-модерно да работиш в тях, а занаятът не е бил толкова на почит, нито кой знае колко доходен. Моите първи опити бяха още като ученик, експериментирах върху приятели и съученици. После в казармата започнах да подстригвам и като се разбра, че се справям добре с ножицата, започнаха да идват не само войници, но и офицери.

- Какво толкова сложно има в една войнишка прическа, при условие че косата не е по-дълга от

1-2 см?!

- При новобранците - ясно, но старите войници имаха по-дълги коси, а в нашата професия мъжкото подстригване е най-трудно. Най-лесно е с машинката, но с ножица и гребен да направиш добра мъжка прическа никак не е лесно, твърде голяма прецизност се изисква.

- В момента цялата икономика е в стагнация, кога ти е било по-трудно - в началото, когато започна частния си бизнес, или сега - 15 години по-късно?

- Може би сега е по-трудно. Освен кризата, която засегна всички ни, започнаха да се обаждат и болки, характерни за професията, и вече се налага да търсим специализирани масажи и медицински процедури. Повечето колеги с утвърдени имена, които практикуват занаята ни, се оплакват ако не от разширени вени, то от изкривявания на грабнака, болки в китките... професионалните заболявания. Трудно е.

- Напоследък в Благоевград доста фризьорски салони се откриха и набързо след това се закриха, нарои се и голяма конкуренция от млади хора, някои по-добри, други не толкова в занаята, но амбицирани бързо да забогатеят. Така ли е наистина и защо се случва това?

- Една от причините е в бизнес дами, които не са в занаята, но наеха екипи и отвориха салони, но пък нашият бизнес е такъв, че щом някой се понаучи да държи ножица, четка и сешоар, взима се насериозно, повярва си, че е добър, и отваря собствен салон, въпреки че 80% от младите не са правили сами къдрене например, а и доста тънкости в занаята не са им ясни. Но всеки иска да няма шеф “на главата си” и да работи само за себе си - то е обяснимо.

- Сигурно и ти си бил същият...

- В занаятчийството има три етапа на усвояване на професията и работа: първо, работиш за някого, но не 3 или 6 месеца, а поне 2-3 години. При мен първа фаза продължи 2,5 години - когато се учиш и работиш за друг. Втората фаза е да работиш за себе си и третата, пожелавам я на всички - да работят за теб. Но в България малко трудно се стига до последната фаза, единици са майсторите, които са го постигнали.

- Ти при кого започна?

- Имаше в Благоевград едно студио "Кипер", може би някои ще си го спомнят. В него работеха двама колеги - Кирил Иванов и Пепи. Киро бе първият ми учител за около 6 месеца, след това Весела Поповска. В нашия занаят непрекъснато учиш, ако искаш да имаш работа. Ходя на обучение, една година работих и като обучаващ фризьор в артистичния екип на известна козметична марка. Човек се учи докато е жив, новите бои, шампоани и всички продукти за косите са щадящи и непрекъснато излизат на пазара по-добри и по-качествени продукти. Ако уважаваш клиентите си, си длъжен да си "в час" и да знаеш какво да препоръчаш. Има доста забранени за ползване продукти, които са доказано вредни за кожата и косата. Съветът ми е за козметика за коса хората да се доверяват на фризьора си и да купуват от него професионални продукти, все пак да не забравяме, че по-скъпото е и по-хубаво. Що се отнася до подстригването - там ти трябва лека ръка и точно око, прецизност и задължително любов към работата.

- През последните 2 години при вас усети ли се обедняването на народа, или кризата не повлия на желанието на хората да изглеждат добре?

- Усети се обедняването, и то драстично. Малък е процентът на хората, които си позволяват най-доброто, при това редовно, ако сравнявам с предни години. В момента на пазара има доста качествени продукти, но и много бълват измислени марки, които за съжаление широко се рекламират, а хората, за да спестят някой лев, купуват разните шампоани и бои, боядисват се вкъщи, но резултатът често е отчайващ. В повечето фризьорски салони се предлага и тази услуга "боядисване с боя на клиента", така, от една страна, клиентът няма да стане на петна и ще е качествено боядисан, от друга, се консултират за качествата на боите, защото не вярвам да има колега, който държи на реномето си, да се съгласи да използва некачествен продукт, който ще навреди на клиентите.

- Много хора се боядисват у дома...

- Така е и затова задължително трябва да се консултират с фризьор за боята, която ще използват. Но особено при по-гъстите коси е доста трудно сам да се боядисаш, също и като се оцветяват само корените, трябва да се спазват определени изисквания, за да не се изсушава цялата коса...

- През последните 2 години броят на занаятчиите в Благоевград, които плащат патентен данък, непрекъснато намалява, това резултат от стагнацията ли е или?

- Или минават в сивия сектор. Има и друг вариант, причината да е в кредитите, немалко занаятчии теглиха заеми да стартират бизнеса си, вложиха парите в помещения, машини, техника, но в един момент заради кризата потреблението рязко намаля, оттам и приходите, но лихвите по кредитите се трупат и хората започнаха да изнемогват да плащат и заемите, и на работници... От друга страна, конкуренцията също се увеличи, работа има, но намаля и се разпределя по малко за всички. Оттам идват и фалитите. Чувал съм, че има колеги, които, за да не плащат данъци, са минали на повикване по телефона - обслужват клиентите си в домовете им. За да не плащат патентен данък, някои занаятчии регистрираха ООД, други минаха към фирми, регистрирани по ДДС, с широк спектър на дейности, така плащат ДДС вместо патентен данък.

- Но все пак вашият занаят сигурно е сред доста печелившите, за да го предпочитат толкова много млади хора...

- Младите често се заблуждават. Има повече работа покрай абитуриентските балове, за коледните празници и в края на лятото, когато хората се прибират от почивки. Ежедневието е редовни клиенти за поддържане на визията - подстригване, боядисване, кичури... но както казах, обедняването се усеща във всички сфери. От няколко години не само аз, но като гледам, и останалите колеги в Благоевград не сме увеличавали цените, въпреки че всички козметични фирми вдигаха на няколко пъти цените. В София колегите не се съобразяват много, но и там пазарът е доста по-голям. В столичните салони например кичури под 80 лв. няма, боядисване под 60 лв. едва ли ще намериш, при нас са с 30-40 до 50% по-ниски цените. В провинцията работим на по-малка, бих казал, минимална печалба, за да задържим клиентите. Трудничко е в момента. Ако ме питаш за богат фризьор, не мога да цитирам и едно име, само професионалистите от ранга на Капанов.

- Как изглеждат в очите на професионалиста минувачите по улиците? Благоевградчани държат ли на визията си, или са по-скоро небрежни към прическата?

- Благоевградчанката държи да изглежда добре, носи си новите дрехи и дори да не може да си позволи редовно да ходи на фризьор, вкъщи прави всичко по силите си, за да има добра визия. Разочароват ме младите момичета в тийнейджърска възраст, много от тях си горят с маши и евтини преси косите, правят се доста странни, да не използвам по-силни думи, но най-лошото е, че увреждат ужасно косите си. Би трябвало родителите или близките им да ги отведат поне на консултация при компетентно лице, за да не се стига до комични и дори опасни за здравето ситуации.

- Наближават абитуриентските балове, какви са модните тенденции за официалните, а и за ежедневните прически за сезон пролет-лято 2011?

- Предполагам, че тази година на баловете момичетата ще са с доста прибрани коси, ще има кокове. Аз винаги съм работил на принципа “на който каквото му отива”, а не сляпо да се копира модата. Що се отнася до тенденцията за сезона, върви една вълна на налагане на медните и рижави тонове на косите. Фолкът в това отношение налага мода, асиметриите също са актуални.

- Известен си сред приятелите и познатите ти със страстта си към екстремните изживявания и спортове, какво те провокира в тях?

- Адреналинът. Така се зареждам с енергия, емоцията при рафтинга, скалното катерене, риболовът на пъстърва, сноубордът, гмуркането, язденето и т.н., няма как да се разкажат - чувстваш се жив. Ежедневната ми релаксация е с йога, задължително сутрин преди работа, а винаги, когато имам възможност, ходя на тенис, колоездене, във фитнес залата...

- Кога намираш време?

- Когато имаш желание, намираш и време.