Много ще ме е яд да напусна Разлог, в който всичко е окей, всичко - без бизнеса

Радослав Николов е един от първите частни бизнесмени в Разлог. За повече от 10 години е имал студио за видеокасети под наем, барчета, механи, етнобар, занимавал е с интернет, кабелни телевизии, хотелиерство. В момента има хотел и бар, затънал е в дългове и почти не вижда светлина в тунела.

- Радо, много ли е трудно днес да си собственик на заведение?

- Много. От 2-3 години драскаме като котки да изплуваме, но все по-надолу затъваме. И няма как - преди клиентите идваха и си поръчваха кафе и сок, сега са на голо кафе или бутилка минерална вода. Тогава правех по 1000 лв. оборот на ден и успявах и персонала да издържам, и кредитите си да плащам, и за мен да остане нещо. Сега оборотът ми е 300 лв., от които 150 лв. са разходи. Откъде да намеря пари за банковите кредити? И не е само това. Бюрокрацията става все по-страшна, типично български патент. Имам приятели в Испания, които са отворили заведения - там отиваш в общината, подаваш молба и след ден имаш разрешително. Тук, в България, ти трябват 20 молби до 20 различни институции, съответно 20 разрешителни и всичко това така разтеглено във времето, че накрая ти се отщява.

- Колко са кредитите ти?

- Около 2 млн. лв. са по 2-3 банкови кредита. И вече не мога да ги обслужвам. Оптимистично погледнато, съм в начален фалит. Съдия-изпълнител вече няколко пъти обявява хотела ни за продан, но не се намери никой, който да даде толкова пари. Сега работим на принципа опитваш се да платиш на персонала, а това са 11 души, които чакат от мен, и ако ти остане някой лев настрани, даваш всичко до последната стотинка, за да направиш ремонт. Целта е една - да привлечеш клиент. Но много колеги вече се отказаха - центърът на Разлог е пълен с освободени помещения. Вероятно някои ще отворят отново през зимата, защото летният сезон в Разлог е много тегав, но заведение, което отваря от време на време, е обречено на забрава. Един клиент отвикне ли да идва при теб, трудно ще се върне. Друг е въпросът, че тази зима ще дойде забраната за пушене в затворени помещения и ще стане още по-страшно. Тогава не знам дали ще остане дневен бар.

- Пушачите или непушачите са повече по заведенията?

- О, пушачите. Тези, които не пушат, са едва 20-30%.

- И как ще се справите с този проблем?

- Ами единственият вариант е всички заведения да станем нощни барове и дискотеки, защото в тях няма да има проблем за пушене. Поне аз така ще направя. С последни сили ще направя едното си заведение нощно, иначе по-добре отсега да си стягам багажа. Преди време монтирах прегради в заведенията си, за да отделя двете категории клиенти, както искаха институциите. Доста пари вложих, сега всичко се оказа безсмислено като инвестиция. Мислили сме със съдружника ми да опънем найлони около терасите на кафенетата за през зимата и да отопляваме с газови печки, но и това не става - една бутилка газ изгаря за 2-3 часа, колко ще трябва да ми струва кафето, за да избия този разход?

- Хотелът поне не носи ли някаква печалба?

- О, не, един хотел избиване няма, или поне трябва да минат 20-30 години, за да го изплатиш, и после да му се радват децата. Аз от няколко месеца имам дете, но се съмнявам, че ще мога да опазя хотела още 2-3 десетилетия, за да му го оставя бе дългове и на печалба.

- Не ти ли е минавала мисълта да зарежеш всичко и със семейството да напуснете България?

- Минавала ми е, и още как. И усещам, че накрая така ще стане. Макар че много ще ме е яд. Разлог е перфектен град, един от най-зелените в България, спокоен, всички се познаваме, децата ни имат възможност да тичат на чист въздух и да растат без страх от престъпления. Въобще - всичко си е окей. Всичко, без бизнеса.