Много хора имат желанието да научат моя занаят, но малко имат волята да го практикуват

Благоевградчанката Гюрка Шаренска се занимава от 30 години с българска бродерия. Вече щастлива пенсионерка, тя се радва на две дъщери и три прекрасни внучета и все още продължава да твори красота за окото и да съхранява един от най-старите български занаяти.

- Г-жо Шаренска, как решихте да се занимавате с бродерия?

- На времето работех в кухнята на ресторант “Здрава храна”, но реших да изкарам шивашки курс, и оттам тръгна всичко. Завърших курса и започнах работа в предприятието “Нов свят” като бродеристка. В началото бродирах на ръка, за около 2 -3 месеца, но изпипвах нещата, и бях прехвърлена на машина. Спомням си първата ми работа - няколко пазарджишки носии, които се отличават със сложността си. В предприятието работих 18 години, след което започнах да вземам частни поръчки, а сега пак работя във фирма.

- Какво друго бродирате освен носии?

- Бродирам всичко, няма нещо, което не мога. Като започнем от мъжките и женските национални носии, минем през чаршафите, пликове, възглавници, чорапи, торбички, които се харесват много за сувенири, салфетки за механи в типично български стил, дори миналата година за абитуриентската рокля на едно момиче бродирах орнамент на роклята й. Няма как да не спомена и знамената, включително европейските.

- Това е наистина широк асортимент, разкажете нещо повече и за мъжките и женските традиционни носии?

- Женските носии се състоят от сая, кошуля, или по друг начин казано - риза, престилка и кърпа за глава. Мъжките освен риза имат и елеци, потури, могат да имат и долама, което е прикачен ръкав към елека, а също и така наречените фьоки, които са характерните широки мъжки поли, типични за Пиринския край. Какво съдържа и каква е спецификата на всеки костюм зависи от това от коя фолклорна област е. Друг пример са украсите за глава на лазарките от шопския регион. Те носят паети или пендари, съединени с койло (трева), често боядисана в различни цветове, или с бродерия с различни фигурки и изглеждат много красиви.

- Работили сте и гръцки носии. Различават ли се по сложност от българските?

- Да, бродирала съм каракачански и понтийски носии. Разлика има само в това, че акцентът е върху саите и престилките, те са по-пъстри и по-пищни и там влагам повече работа, но гърците предпочитат гайтаните пред бродерията. Особеност има и при кърпите за глава, където бродерията е по-голяма, тя стои в задната част на забрадката и завършва с ресни. При българската носия шамията е изчистена, с нежна бродерия, често оплетена по краищата с дантела.

- Трудна ли е професията на бродеристката, добро ли е заплащането? Какви са причините, за да останете единици?

- Не е никак лесна, но ако обичаш това, което правиш, не ти тежи. Трябват здрави нерви, много търпение и любов, за да създаваш красота. Много хора имат желание да се научат, но не и волята да продължат да практикуват тази професия. Но не само това е причината, за да сме толкова малко. Сериозен фактор е и ниското заплащане, при положение че работата ни е изключително трудоемка и повечето от детайлите са на ръка. Въпреки всичко това обаче за мен работата е удоволствие, нещо повече - следя къде се появява всяка от работите ми. За това отидох да гледам сурвакарите на площада на Нова година. С удовлетворение гледам и изпълненията на Николина Чакърдъкова, моят принос за нейното облекло са някои от кошулите й.

- Има ли според Вас отлив от националните ни ценности, любопитно ми е каква е Вашата оценка, когато сте пряко в един от най-старите български занаяти?

- Отлив има, и то значителен. Но ми се струва също така и че българите отново започват да се насочват към историята и културата си, към традицията. Причината са може би оценките на чужденците за нашите творби . Вече намираме мястото си в голямата европейска културна общност. Мисля, че има тенденция към обръщане отново към малко позабравените ценности, старите занаяти се възраждат все повече.

- Ще обясните ли накратко технологията на изработване на една бродерия?

- Първоначално трябва да се определи моделът, който ще бъде избродиран, и да бъде отпечатан на милиметрова хартия. Вторият етап е налагането му на паус, или оризова хартия, и надупчването му по контурите на орнамента. Следва откопирването му върху плата с помоща на парцал, напоен със синка и газ. Резултатът са малки сини точици върху плата, които очертават модела, върху който се работи. Последно се бродира по контура на бродирачна машина или на ръка. При рязаната бродерия е аналогично, само че се изрязват определени части и орнаменти, а преди това се води кордон, за да бъдат очертани съответните фигури.

- Защо е нужен целият този труд на ръка, при положение че развитието на новите технологии направи възможно изработването на тези дрехи на машини?

- Има огромна разлика при ръчната изработка и дори чужденците вече я разпознават. Пръчителите са все по-осведомени и все по- взискателни относно начина на изработка и качеството и така и трябва да бъде. Поръчките ни от ансамблите също са за ръчния труд, те държат на автентичността. Освен това една машина не може да изпълни всичко, колкото и да се развиват новите технологии. Ограниченията на машините налагат съществуването на хора като мен - бродеристките.