Мислех, че съм в тежест на близките си, чувствах се виновен, бъбречната болест е коварна, човек трябва да бъде по-отговорен и да търси причината за оплакванията си

- Как се чувствате след хемодиализата?

- Добре, диализното лечение е част от моя живот, вече 10 години съм с бъбречна болест и кръвта ми се очиства от токсините по този метод. В началото, когото бях здрав, не вярвах, че това може да се случи точно с мен, защото бях физически здрав и издръжлив. По професия съм шофьор, дълги години работих в международния транспорт, а по-късно и на автобус, живял съм в Ирак и Коми.

- Как се стигна до хемодиализа?

- Бъбречната недостатъчност е бавноразвиваща и коварна болест, човек трябва да бъде по-отговорен и заинтересован към здравословното си състояние. За всяко оплакване трябва да се търси причината, особено показателно е високото кръвно налягане, което при мен бе достигнало до 250/200 в острата фаза.

Първоначално всичко започна с възпаление след простудно заболяване, тогава усетих парене при уриниране и цветът на урината потъмня до цвят на кафе. Аз не обърнах сериозно внимание. При една от кризите бях вдигнал кръвното, тогава очите ми почервеняха. Усещах и болка в областта на гърдите, очаквах, че проблемът е кардиологичен, но след лекарския преглед се оказа, че заболяването е в бъбреците. Нефрологът д-р Серафим Тричков откри болестта ми през 1995 г. и ме насочи за лечение в София. От 2000 година съм на хемодиализа. Животът ми се преобърна на 180 градуса, бях с увредено здраве, останах и без работа.

- Какво Ви даде сили да продължите напред?

- Разбира се, на първо място е важно човек да повярва в себе си, да преживее стреса и да се научи да живее с бъбречната болест. В началото мислех, че съм в тежест на близките си, и се чувствах виновен за това, което ми се случи. Но семейството ми - съпругата Ани, и двете ми пораснали деца дъщерята Ивайла, която има свое семейство, и синът Станислав, ми вдъхнаха сили. Синът сега работи в Испания, всеки месец подпомага семейния бюджет с по 200 евро, нали разбирате, че пенсията от 186 лв., която получавам като лице с увреждания, не стига за преживяване. Дъщерята ме дари с две внучета - Снежана и Александър, които вече са тийнейджъри. С течение на времето осъзнах, че това изпитание ме направи силен духом. Насочих се към медицинските книги още в началото, информирах се за всичко, свързано с болестта.

- Как се чувствате по време на хемодиализа?

- Ами там е моето второ семейство, на смяна влизаме по 8-9 пациенти. Със завеждащата д-р Таня Янева и колегите й д-р Орлин Георгиев, д-р Жулиета Калешова и мадицинските сестри си споделяме всичко. Те за нас са и като психотерапевти, обучават ни как да преодоляваме стреса и същевременно кое е полезно за нас и кое - вредно. Преди години в хемодиализа работеше и д-р Йонко Мотикарски, с когото останахме добри познати, въпреки че той напусна. Спомням си, че по време на диализа с него разговарях за музика и това ме разтоварваше. Знаете ли колко му е нужно на човек в такова състояние - една добра дума и отзивчивост, това значи много за болния.

За 4 часа през машината минава за извънбъбречно очистване около 60 литра кръв, образно казано, кръвта се изтегля от ръката, минава през апарата, където се изчиства от отровите, и се влива обратно в тялото ми през друга игла. При здравите хора бъбреците флиртрират и почистват кръвта, като извличат токсините и излишната вода и спомагат за нормалното кръвно налягане и за производството на червените кръвни телца. При мен бъбреците не извършват тази функция и затова се налага диализа. Редовно приемам лекарства “Епрекс” /за хемоглобина/ и “Венофер” /венозно желязо/. По време на диализата кръвното ту силно спада, ту се качва, кръвната захар също рязко спада, което налага приемането на диетична храна, която не трябва да бъде запържена и солена. Сега с внедрената нова апаратура жизнените ни параметри се наблюдават по всяко време на диализата и лекарите могат своевременно да реагират при нужда.

- Срещате ли такова разбиране и извън болницата, в другите институции?

- Да, на първо място ще спомена нашия социален работник в Крупник Веселина Кръндолска. Тази жена подхожда с разбиране към всеки, който полза социални услуги в общината. Искам да й изкажа огромна благодарност за съдейството, което оказва на нас, нуждаещите се от социална помощ, при оформяне на документи. Ползваме интеграционни добавки - 9,70 лв. за пътни и 9,70 лв. за лекарства и храна, учащите получават и помощи за обучение.

Безотказно ми оказва помощ и личният лекар д-р Рая Станишева.

- Чувствате ли се закрепостен поради заболяването?

- Вече 10 години не съм ходил никъде. Но доколкото знам, при пътуване в друг град или страната се осигурява хемодиализа в тамошните центрове. Трябва предварителна да уведомиш, за да се включиш в графика.

Много се радвам за един младеж от нашата смяна, 19-годишният Исмаил Бимбаш от село Краище, община Белица. Преди една година му бе извършена успешна трансплатация на бъбрек в София. Редовно се чуваме по телефона, той вече е семеен. Купи си и кола. Води нормален живот.

Преди години мой познат с бъбречна недостатъчност отиде да живее в Испания и там му направиха трансплатация на бъбрек. Искрено се зарадвах, когато го видях да играе хоро.

Теоретично всички имаме право на трансплантация, но практически не всички, причината е в състоянието на болния, което може да не позволява подобна интервенция.