Местните хора ме посрещнаха с неприязън, но се сработихме, сега ми викат Кириле

Кметът на село Ощава, община Кресна, Кирил Димитров Лазаров е роден през 1964 г. Живее в Кресна. Завършил е Селскостопанския техникум и Горския техникум в Банско. Работил е като шофьор в ТКЗС и тракторист в МТС, има 19 години стаж от горски надзирател до старши лесничей в Кресна. Кмет е на Ощава от края на 2011 година. Съпругата му Величка е в търговския бизнес. Има 2 деца, възпитаници на ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград. Синът Димитър е завършил профил химия и физика, сега е безработен, а дъщерята Катя завършва педагогика и работи в ЦДГ "Здраве" в Сандански.

- Г-н Лазаров, не съжалявате ли за лесничейството?

- Ами винаги, когато нещо се напуска, всява и тъга, но пък новото, което идва, е предизвикателство. 19 години бях горски надзирател и лесничей. Мисля, че съм оставил следи, които ме продължават. И не без чувство на удовлетворение ще кажа, че и мои гори растат из Пирин. С болка обаче напуснах. И не от друго, а от това, че се променя отношението към гората, и то към лошо. И по-важното е, че се променя не от тези, които садят и секат, а от тези, които се разпореждат с тези неща.

Гората се превърна в бизнес. Враг на гората са концесиите. Отдаването на цели участъци горски площи на концесия, както и на ловни полета, си е чисто облагодетелстване на някои кръгове. Уж се предвиждат и мероприятия, целящи подобрения, ама кой ги следи... Уж се уточнява какво и как ще се сече, ама кой да контролира... Правила има, но те са за тези, които секат с брадви, а не с моторни резачки. Така е в горските дела сега и мисля, че не сбърках, като се отдадох на друго поприще. Пък и село Ощава си е кажи-речи в гората. Макар и кмет на селото, аз в голяма степен се виждам и като лесничей. А пък много по-интересно е и е предизвикателство да работиш с хора, които не са ти подчинени, и трябва да се грижиш за интересите им.

- Да приема ли, че кметът вече надделява в мислите и чувствата Ви?

- Не, защото аз не се чувствам като кмет. Кмет, това означава нещо административно, нещо, което да те поставя малко встрани от хората. Като влязох в кметството, ми се искаше да не виждам граница между мен и местните жители, мисля, че вече съм го постигнал.

- С фанфари ли Ви посрещнаха в Ощава?

- Мисля, че много от тукашните хора дори и с малко неприязън. Все пак аз идвах от Кресна. В доста очи откривах въпроса "Абе тоя какво търси тук". Това обаче вече е страницата към главата "минало". Поставих си като първа задача да не съм кмет администратор, а да стана местен жител, живеещ с проблемите на местните хора, и решаващ ги според възможностите си.

- Помните ли първия Ви работен ден като кмет?

- О, да! Представи ме пред няколко души, дошли за случая, заместник-кметът на общината инж. Георги Иванов, на когото корените са от Ощава. Помня и първата ми задача за решаване. Тя бе свързана с пакости, направени от домашни животни. Животни на местни фермери бяха унищожили овощни дръвчета на баба Стоянка и на баба Василка Шопова. Направихме каквото трябва по закон - комисия за оценка, съставяне на актове за обезщетяване.

- Вече чувствате ли се по-уверен?

- И по-уверен, а и по-удовлетворен. Вярвам, че за ощавчани и аз съм вече ощавалия. И това го усещам непрестанно. Потвърждава се и от факта, че като се срещам с хората, не обръщат очи встрани. Приемам всичко вече като израз на постигнато доверие, а това пред мен бе главното за постигане.

- И как го постигнахте?

- Ами тук хората са доверчиви. Получава се нещо като водата - накъдето я завъртиш, натам тръгва. Важното е да влезеш в проблемите им, да покажеш, че тези проблеми са и твои, и да помогнеш при решаването им. Селото е малко и проблемите му не са от най-големите, но решаването им никак не е лесно, защото нещата опират и до възможности. Оказа се обаче, че при желание се получава. Така с местни материали, малко помощ от общината и доброволчески труд вече имаме два моста на р. Ощавска. Единият свързва махалите Чоневци и селото, както тук казват на централната част на Ощава, а другият е между махалите Марковци и Миланчевци. Мостът между Марковци и Миланчевци влиза и в един нов туристически маршрут, който осъществихме съвместно с кресненското туристическо дружество "Синаница-2000". Той започва от Влахи и води до Стара Кресна.

Нарекохме го "Мис Стоун", защото по-голяма част от него попада из места, по които е минавала американската пленничка мисионерка мис Елена Стоун, за да бъде укривана от турски потери през 1901-1902 година. Знае се, че когато е получен откупът от 14 500 турски лири, равняващи се на 110 кг злато, тя и сподвижничката й Екатерина Цилка са били в махала Косовска във Влахи, и то в къщата на Стоимен Марушин. Този маршрут минава и през махала Шемето и точно край руините от родната къща на Яне Сандански, а още по-важното е, че създава връзка и с известните целебни Ощавски минерални извори Врялата баня и Хладката баня.

Но да се върнем в Ощава и това какво се прави и какво е направено. Решихме един стар проблем, като с нов водопровод доставихме вода в кметството, а успяхме да му доведем и електричество. Сега дето се казва на дневен ред ни е укрепването на църквата "Свети Тодор Тирон", защото има опасност да се саморазруши.

Започнахме да й правим нова подпорна стена, че ако остане така, може да се свлече в някой божи ден. Направихме общоселско събрание и всички решиха да отдадат като дарение работни дни, като в акцията се включиха и пенсионерите. Помага ни и общината. Ще правим делегация и до дядо Натанаил да помогне с каквото може. Неговата помощ обаче не е за укрепването, а меракът ни е да пообновим външно сградата, да се реставрират и външните икони и най-вече тази на патрона на църквата Свети Тодор Тирон. Голям паметник е тази църква. В този си вид е от 1930 година, но началото си води от преди 150 години, но е горена от турски войници през Кресненското въстание и през Балканската война. Голям паметник е и на исторически летопис, а и на архитектурата.

- Казахте, че тук се чувствате и като лесничей, и като кмет?

- Да, но не извън кметските задължения, защото местната природа тук е уникална и трябва да се пази, а пък и трудно се разграничава районът като горски и селски. Ето да вземем ощавските черници! От тях се прави известната ощавска черничковица ракия. По стари информации тези дървета са от времето на кръстоносните походи. Минаващи тук кръстоносци от Западна Европа оставяли фиданки и получавали храна за тях. Ощавските черници не са на присадка, каквито за в други селища, а са на собствен корен, и виждаш, че по вид сигурно много отдавна са престанали да броят годините си, та това с кръстоносците може да е и вярно. Та и за лесничейството ми като кмет. Ами грижим се да не се сече и из общинското без разрешение, а и залесяваме по нещичко. Край църквата засадихме 60 туи, пред кметството имаме вече върби, череши, орехи.

- Какво е населението на Ощава?

- Постоянните жители тук са 83-ма души и 80 на сто от тях са хора от третата възраст. А някога тук са живеели над 1300 души. В почивни дни достигат до 250-300 души. Идват потомци и наследници на бащини имоти от Дупница, Благоевград и други селища, било да позасадят нещо из градините, било да нагледат вили и преустроени и обновени къщи, които вече са над 100, и на фона на Пирин планина подсилват една чудна картина в зелена и бяла мозайка.

В икономически аспект нещата се свеждат до як пенсионерски труд в отглеждане на ливади, овошки, бобища и градини. По мои сметки 83-мата местни жители сега отглеждат повече от 700 глави крави и телета, като има фермери с по над 100 бройки. Гледат свине, кокошки, кози, овце. Това голямо фермерство обаче е и голям проблем. И проблемът идва не от друго, а от това, че хората са стари и не могат да ходят по стоката си и често се правят пакости на земеделски имоти, та се налага съставяне на актове.

- От римско време още е известно, че няма добро селище, ако то си няма добри пътища. Ощава как е?

- Това е голямата болка. От Каменния мост в Кресненския пролом, където тръгва от Е-79 пътят за Ощава, са 13 км. Асфалт се брои покритието му. Всяка година се запълват дупки и дупки все си има и има, не свършват. Някога е било и по-лошо, че е ставало зиме и кал до колене и по тази причина много от ощавчани са забегнали. Още по-лошо е състоянието на пътищата до махалите Езерец, Германци, Марковци, Миланчевци, които са на земя и трудно се намират възможности за поддържане. Но и по този проблем все става по нещо. Ето пътя за махала Марковци почти навсякъде вече е с прочистени водостоци или пък, където е било необходимо, са изградени и нови, а на много места, където има опасност от свличане, правим и подпорни стени. Тук искам да изкажа благодарност към софийския бизнесмен Михаил Трифонов, който е бил някога нещо като министър, тъй като е председателствал тогавашния Национален аграрно-промишлен съюз, представляващ аграрното министерство. Та този Михаил Трифонов, който тук има модерна вила и модерна ферма с мандра, осигурява средства за заплати на тези, които работят по подобряването на пътя.

- Знае се, че на село поне половината грижи на един кмет са свързани с осигуряване вода за поливане и питейни нужди. В Ощава как е?

- Мисля, че всичко е наред. Още във времето на зимата направихме събрание и уточнихме къде и какво има за правене. Общо вадите на селото са към 20 км. Сезонът за поливане започна с отличното им почистване, а това се направи дори и за спомагателните вадички и тези край градинките и ливадите.

- Какво си мисли кметът Кирил Лазаров за бъдещето на Ощава?

- Много неща си мисли и дано станат. Ще му се Хладката баня и Врялата баня да станат балнеосанаториуми, че водата им е много лековита, а и природата е чудна. Има вече наченки на развитие на еко и селски туризъм и дано това се разрасне, за което ще спомогнат и баните, и новият ни маршрут "Мис Стоун". Много от вилите биха могли да се използват и като хотели. Такава база вече откри вила "Русинци" на бившия кмет на Кресна Валентин Стоиков, хотелска част има собственикът на бар "Колелото" Евгени Николов, база предлага и Румен Калайджиев. Хубаво е и това, че селото вече често се посещава от любители на екстремни спортове, наминават и чужденци. Вилата на Михаил Трифонов много често се навестява от англичани. Тук идват често и групи, упражняващи планински колопоходи.

- Приятно ли Ви е да ви казват "кмете"?

- Не. По-добре ми е, когато ми казват Кириле.

- Съжалявате ли за нещо?

- Мисля, че има за какво. За мен лично - не. Мисля, че успявам. И да не съм кмет, си имам малка оранжерия, от която произвеждам по десетина тона домати. Фамилна е, но и аз, когато имам възможност, помагам. Съжалявам обаче за младите хора и страната. Говори се за национални катастрофи някога, а сега, когато поне милион млади хора са по чужбина, какво е... И виновни няма... Тази беда май идва и при мен. Та Кресна, макар и общински център, свали жителите си с няколко хилядарки. В града вероятно няма повече от 300 младежи, а говори се, че поне 300 от Кресненско работят само в Лондон... Та и моят син Димитър за Англия се готви. И какво - раждаме деца, храним ги, учим ги и ги пращаме направо на работа в чужбина. Може ли на това да се каже държавна политика...

- Председател сте и на общинската дружба на партия "Обединени земеделци". Това не са ли две дини под една мишница?

- Не. Аз имам две мишници, а и як гръб - мога да нося.