Мечтая за нова планета, с борбени личности и вечен живот като във филма “Аватар”

Истинска райска градина представлява самостоятелната живописна изложба на самородната художничка Елисавета Красимирова Петкова-Коларова, стоматолог в град Дупница. Галерия е собственият й зъболекарски кабинет, друга част краси коледната изложба в градската галерия. Над хиляда са платната с цветя - от пъстри, по-пъстри, от красиви, по-красиви. Тя е сред художниците, които работят с пръсти. Започнала е да рисува след преживяна разтърсваща случка. Тя е съкровена. . . Всяка картина представлява отделен свят на човешки взаимоотношения, по думите й зад всяка се крие някаква случка, някакво преживяване.

- Елисавета, кога започнахте да се занимавате с рисуване?

- Това стана преди 10 години, животът ми поднесе една неприятна изненада. Чувствах се смазана... Като че животът се чупеше на парчета, имах чувството, че стъпвам върху подвижни пластове от пясък и потъвам. И тогава започнах да рисувам. Намерих смисъл да живея отново и да се радвам. Аз и преди това съм правила опити да рисувам, но не с такова посвещение. Рисуването ме спаси, то ме изведе от тежка криза. Не можех да спра да плача, дори ме наричаха Плачещата...

- Явно тъгата има голяма сила.

- Точно!

- Сега Вашите картини са извор на радост. Какво усещане Ви носи рисуването?

- Много щастие, удовлетворение, когато започна да рисувам аз забравям за времето. Рисувам по 6-7 часа, без да усещам как са минали като един миг.

- И Ви се случва като на периоди?

- Да, като приливи и отливи... Понякога изпитвам страхотна потребност да рисувам и правя по 50 картини на месец. Имам невероятни състояния, рисувам денонощно, без да мога да спра и не чувствам умора. След това съм безкрайно изтощена.

- Кои са любимите Ви обекти?

- Аз рисувам цветя и пейзажи и портрети, но основно обичам и рисувам цветя.

- Има ли ги някъде на планетата Вашите цветя, или те са плод на въображението?

- Те са моята фантазия и въображение, не растат никъде , живеят само на платната. Моите картини са наситени с положителна енергия, наситени са с любов. Една моя приятелка поканила у дома си много известен екстрасенс, за да развали “черна магия” и той й казал, че от цялата къща единственото място, от което извира позитивна енергия, това е картината с цветята.

- Разкажете ми за техниката Ви на рисуване.

- Рисувам с пръсти. Така започнах, направо с пръстите върху платното. От малка исках да стана художник, даже ходех на уроци. Учител ми беше Борис Попов. При него рисувах портрети, защото кандидатстудентският изпит беше рисуване на портрет. Но кандидатствах медицина, стоматология и фармация, приеха ме стоматология. Баща ми настоя да се откажа от изобразителното изкуство, защото в България това не е стабилна професия. Той ми каза: “Вземи си една стабилна професия и рисувай цял живот”. Оказа се прав, защото ако трябва да се изхранвам от картини, да съм умряла от глад. Кой художник в България продава картини?

- Мисля, че в Дупница Вие продавате най-много в сравнение с всички художници в града и околността.

- Да, аз продавам много, но картините не могат да изхранват художника. Нищо не се знае, няма сигурност, един месец може да продадеш 10 картини, а в другите два месеца нито една.

- Къде са изложени Вашите картини, в коя галерия?

- Аз нямам галерия, зъболекарският кабинет е моята галерия. В Серес направих една голяма изложба в централната им галерия “Депка”, лично кметът на Серес, кметът на Мавроталас присъстваха и архиепископът им и други държавни хора на съседна Гърция дойдоха на тази моя изложба по европейски проект “Културна интеграция на Балканите”. Всичко стана чрез една моя пациентка, оказа се, че тя е секретарка на кмета на Мавроталас и е българка, женена за грък. Неотдавна имах изложба и в Разлог. Редовно участвам. Никога няма да забравя изложбата преди четири години в дупнишката галерия, тогава дойдоха над 300 души, бях изумена от интереса, който проявиха моите съграждани. Галеристът в “Младост” продава много успешно моите картини, съвсем наскоро бяха откупени за моя радост три картини. Аз това не го мога, умея да рисувам, но не мога да продавам. Повечето творци са така.

- Какви хора купуват Вашите картини?

- Радвам се, че картините ми се харесват на много хора , като например административният ръководител на ДРП Величка Шопова, нотариус Луиза Стоева, аптекарката Мария Попова, патоанатомът Димитрина Динкова. В София не познавам хората , които са си купили от моите картини. Но аз не съм популярен художник... По-миналото лято преживях цяло чудо в Слънчев бряг. Занесохме с моя приятел Ивайло 24 картини, за да ги изложим в три хотела, за да се продават. Помолих моята колежка д-р Жана Домишлярска, която отиде по късно на почивка в Слънчев бряг, да провери какво е станало с моите картини, имат ли цени, стоят ли или са продадени, защото никой не ми се обажда, а мина доста време. Аз много се разстроих, защото тя ми се обади и каза: “Не се продават, нямат цени, така си стоят по стените на фоайето, точно 24 картини на брой”. Когато отидох в Слънчев бряг, за да попитам, защо са допуснали да стоят само за украса, а не ги продават според уговорката, собственикът ме погледна и каза: “Не се продават, защото аз искам да ги купя всички! Представяте ли си, аз отидох кавкаджийски настроена, а той извади и ми даде 6000 лв. И това е собственикът на хотелите “Морска звезда”, “Морска перла” и Амфибия”. Името му е Петков. Даже ми каза: “Вече не мога да си представя хотелите си без тези картини!”

- Може ли да съдим за характера и душевността на един художник по неговите картини, да кажем , че те са еманация на неговата личност?

- Абсолютно. Картините са огледало на една душевност, мироглед и светоусещане. За човека съдиш в първите пет минути по лицето и после гледаш на какво е способен. Всяка картина изразява спомени за преживяното. И не просто демонстрират съвършенството и чистотата на своите форми, а и носят допълнителен смисъл.

- Имате ли любими художници?

- Зара Мащенко, тя е българка, която живее в Унгария, рисува превъзходно, с пръсти. След трагично преживяване й се явила майка й насън и й показала картина с полски цветя и старинна рамка. Казала й: “Започваш да рисуваш”, спомня си Зара Мащенко - Като се събудих, помолих да ми донесат бои и четки. Четките обаче ги бяха забравили. Не ги дочаках, толкова силно бе желанието ми да рисувам, че започнах с пръсти. Така се роди първата ми картина “Любимите цветя на мама”.

Много харесвам Ван Гог. Неговият живот е много тъжен, той е продал една-единствена картина приживе, умира в крайна бедност, в дом за психичноболни хора. Живял е преди това в жилище под наем, но не е могъл редовно да си плаща и хазяинът му изнася двеста картини на площада и ги изгаря, защото не си е платил един наем. Можете ли да си представите какво престъпление е извършил този тесногръд и сребролюбив човек?

- Кои други изкуства обичате освен изобразителното изкуство?

-Обичам кино. Четири пъти гледах “Аватар” на Джеймс Камерън. Историята във филма стартира през 2154 г. и фокусира епичен конфликт на луната Пандора, който се води между местните триметрови хуманоидни същества - На‘ви и земните колонисти. Поради силно токсичната атмосфера на луната хората са принудени да използват аватари - изкуствено създадени тела от ДНК на определен човек и ДНК на местните На’ви. Човекът, от който е взета ДНК, е единственият, който може да управлява аватара си. Хората използват аватарите главно, за да комуникират с На’ви и за да изучават заобикалящата ги среда. Колко много красота имаше в този филм, не толкова епичните битки, колкото фантастичните дървета, цветя, криле... Птици, багри.

- Жизнеутвърждаващ филм, доброто възтържествува, колкото и обречени да изглеждаха битките за него. После не седнахте ли да рисувате картина в синьо, с бели, пухкави, падащи цветя, като от онова дърво на Пандора?

- Как отгатна, точно това рисувах, хората може да си помислят , че това е нагласено, но наистина седнах и нарисувах картина в синьо с бели, сребърни цветя от онова дърво. Мога да кажа и кой я купи при това почти веднага, като че съм я рисувала по поръчка, но не беше поръчка. Картината сега е у патоанатомката д-р Димитрина Динкова. Аз гледах четири пъти филма, заради поразителните художествени ефекти, първия път понеже бях под напрежение на сюжета, не можах да запомня ефектите и детайлите - цветята и пейзажите, затова ходих четири пъти, докато запомня всичко, сега го имам филма в себе си напълно.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая за нова планета, с нови хора, точно толкова борбени и красиви, с вяра в доброто, като на планетата Пандора.