Мечтаем за собствена стая и няколко чувала с памперси

25-годишните Ина Треновска и Васил Самаров са гордите родители на Василена Самарова, обявена за “Бебе на 2012 г.”. Въпреки че мама и татко са от Благоевград, малката красавица се роди в дупнишката болница “Св. Иван Рилски”. Тя изплака точно в 00.01 часа в ръцете на благоевградския лекар д-р Михаил Ангелов. Малко по-късно в болницата пристигна и бившият шеф на родилно отделение в МБАЛ - Благоевград д-р Петър Динов, който наблюдаваше бременността на Ина. На 3 януари медиите обявиха официално, че г-ца Самарова е “Бебе на 2012 г.” и печели конкурса, който за 13-а поредна година се организира от сп. “9 месеца”, а на второ място остава кавалерски пазарджиклията Ники, който до последно се бори за приза.

Как живеят месец и половина по-късно Василенка, родителите й и кака Евгения, която е на цели 2 г. и 8 месеца, и имат ли някакви проблеми, е въпросът, с който започваме разговора с двамата родители.

И.: - Едва ли има младо семейство без проблеми, но нашият основен е, че нямаме жилище. Затова, въпреки че вече имаме две деца, живеем разделени. Аз съм при майка ми, Васил е при неговите родители. Вярно, че блоковете ни в жк “Еленово” са почти един срещу друг, но много ни се иска да имаме общ покрив.

- Няма ли в двата апартамента поне една стая, където можете да се приютите с двете деца?

И.: - Не. Аз имам двама братя и една сестра, и като прибавим майка ми и двете ми момиченца, които са с мен, ставаме 7 души в един обикновен панелен апартамент. Васил и родителите му плюс брат му пък живеят в гарсониера, където няма къде да се обърнеш.

- Картотекирани ли сте в община Благоевград за общинско жилище?

В.: - Подадохме молба след раждането на Василена, но не ни дадоха много надежди - имало много чакащи и най-рано през септември можели да я разгледат.

- А вариант да излезете на свободен наем?

И.: - Абсурд. Васил е безработен и в момента е на борсата. Двамата с него се запознахме преди 7 г. на автомивката до бензиностанция “Варко”, където работехме, но през последните месеци нямаше никакви коли и помолихме Евгени, собственика, да ни съкрати, поне от борсата да получаваме по някой лев. Аз Евгени като баща го имам, той дори стана кръстник на първата ни дъщеричка. Сега Васил взема процент от заплатата си, а аз съм на майчинството от 240 лв. А, да, и 35 лева детски ми дават за Евгения. Не мога да си обясня как са ги изчислили тия 35 лева, при условие че таксата в детската градина е 40 лева. Вече я записах и ще ходи там от септември месец. Но 35 лв. е смешно. Сякаш това дете не се нуждае от вечеря, дрехи или обувки. Добре всъщност, че са майка му и баща му на Васил да ни помагат, иначе не знам как ще се оправим. Татко му кара такси, а майка му е чистачка в един цех за 200 лв., но пак хората успяват да отделят по някой лев.

- Изчислявали ли сте колко пари месечно са достатъчни за едно бебе?

В.: - Не сме смятали, но са много. Най-голямото перо са памперсите. На ден вървят по 7-8 памперса и един пакет от 6 лв. свършва за 2 дни и нещо. Сложно е. Понеже плащанията се позабавиха, тия дни и телефоните ни спряха.

- Ина, а защо ходи да родиш чак в Дупница?

- Заради д-р Динов, който работи там. Нямаш представа какъв наплив от благоевградски родилки имаше в дупнишката болница около Нова година! Даже чух, че сега щели да строят ново крило към отделението, за да поберат всичките му пациентки.

- Предварително ли избрахте името на Василена?

И.: - Аз - да, исках да я кръстим на баща й. Васко изобщо не желаеше, но когато тя се роди в полунощ, точно навръх Василовден, и на практика си дойде с името, татко й вече не можеше да се опъва и в крайна сметка се примири.

- Очаквахте ли да станете родители на първото родено през 2012 г. българче?

И.: - Не съм си мислела за това. От оная нощ помня само колко развълнуван беше д-р Ангелов, който ме изражда, и как, докато се напъвах, президентът честитеше по телевизията Новата 2012 г., а наоколо гърмяха тапи от шампанско.

В.: - Абе нищо случайно няма. На 31 декември Ина получи 5 сантиметра разкритие и д-р Динов ни нареди веднага да тръгваме за Дупница. Ина вика - не искам. Абе, как не искаш, бе, качвай се веднага в колата! Натоварихме я с татко, беше 22.30 часа, всичко заледено по пътя, но криво-ляво успяхме да стигнем. Влизаме в болницата, там някакво пияно момче се кара с полицаи. Намесих се веднага да ми дадат коридор, защото жената ражда и нямам секунда време да чакам. Е, малко се поскарахме, вероятно затова не ме пуснаха вътре в отделението, докато Ина раждаше. Иначе аз исках да видя целия процес, да й държа ръката... Изгониха ме обаче най-безцеремонно и с татко тръгнахме обратно за Благоевград. Идва Нова година - ние с него на Е-79! И тъкмо стигаме до новата автогара, Ина звъни и ми казва, че съм станал татко. Спряхме колата с баща ми и не можем да се отлепим от вълнение. А около нас - ракети, заря, сякаш война е започнала.

- А кога разбрахте, че Василена е №1?

И.: - На 3 януари ми съобщиха официално, че съм станала майка на Бебе на 2012. Каза ми го д-р Динов. Тогава стана ясно, че всички, родили около полунощ, са били с планово раждане, само аз съм родила нормално. Иначе още на 1 януари ми се обадиха приятели от чужбина, че са ни гледали, от Великобритания ни казаха, че върви по интернет гласуване за международно бебе на 2012 г. и вероятно ще спечелим приза, но нищо официално нямаме и до днес.

- Бяхте обаче главни герои в една вълнуваща церемония, когато ви връчиха официално грамота и подаръци за Василена. С какво ще я запомните?

В.: - Питаш за “Шератон” на Бабинден? Аз ще я запомня с това, че замалко не загинахме всички - преди София един ТИР щеше да ни блъсне, а бяхме с двете деца. Тръгнахме с колата на един приятел, защото е по-стабилна. Времето беше ужасно, задръствания, пълен ад. Това мероприятие ни излезе 80 лева за горивото и главно нерви.

И.: - Добре, че не хукнах да си шия специален тоалет за церемонията, иначе щеше още по-скъпо да излезе. Взех дрехи от една приятелка, защото след раждането нищо мое не ми ставаше.

- Какви подаръци получихте за Василена?

В.: - Те дойдоха главно от списанието-организатор, откъдето ни дадоха количка “Чиполино”, прахове за пране, легло, обувки, козметика, ваучери за детски храни. Дори ни платиха паркинга пред “Шератон” за церемонията.

- А здравният министър Стефан Константинов?

И.: - От него имаме медальон и детско столче. Предишните десетина години винаги държавата е давала и пари на семейството, но тази година прекратиха традицията. Една англичанка от посолството на Великобритания връчи на Василена тениска с английското знаме, а една заместник-министърка, не разбрах коя, комплект от 3 тубички - козметични продукти на “Джонсън”. Тубичките ги изразходвахме, тениската не се знае през коя година ще стане на Василена, затова споменът от държавата ни остава медальонът. Още не съм му намерила място, но ако някога си имаме собствено жилище, ще го окача сигурно в детската стая.

- Медальон, но и столче за хранене?

В.: - Уви, столчето го няма вече. Понеже Василена можеше да го ползва най-рано след половин година, дадохме го на Евгения да му се порадва, тя седна на него и то се счупи. Не е проблем, и без него може, но щяхме да бъдем много по-щастливи, ако министърът ни беше дал няколко чувала с памперси.