Математическата паралелка от випуск 89 на гимназия "Христо Ботев" управлява Дупница

Транспортният бос и председател на ОбС Ивайло Константинов, депутатът Емил Гущеров, журналистът-зам. кмет Красимир Георгиев, главният акционер на "Еврохолд" Кирил Бошов, очният хирург Васил Василев, полицаят от ДАНС - Дупница Росен Шиков и една дама - кметският секретар Таня Даскалова, са съученици, неразделни приятели в детинство и като студенти

Песента на Тоника "Един неразделен клас" е най-точният рефрен за кариерата и житейския път на новите управници на Дупница. Градът се управлява от шест влиятелни личности, които заемат ключови места в кметството, здравеопазването, полицията, бизнеса и други сфери на живота. Великолепната шесторка е набор 71-и, випуск 89 на ПГ "Христо Ботев" в Дупница, математическата паралелка.

В най-тежкото кресло, от което управлява съдбата на града в качеството на председател на Общинския съвет, седна човекът-ракета носител на ГЕРБ, транспортен бос № 1 на България Ивайло Константинов. Той е завършил УНСС, "Организация на труда", и второ висше в Свищов - "Финанси, счетоводство и международен туризъм". Председател е на Националното сдружение на автомобилните превозвачи, член е на управителния съвет на фондация "Българска памет", където заедно с бившия министър на културата Божидар Димитров и Милен Врабевски работят за българите в Молдова и Македония. Президент е на Българската федерация по волейбол и на волейболния отбор "Юнион-Ивкони".

Съученичката му Таня Даскалова стана най-довереният човек на новоизбрания кмет Методи Чимев - технически секретар, лице на общината.

Синът на математика, екссъветник от ГЕРБ Васил Крантов - Красимир Георгиев, стана зам. кмет по европейска интеграция, завършил заедно с Константинов, а после журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен журналист в електронни и печатни медии. От 2005 г. е консултант в агенция за връзки с обществеността. От 2010 г. е член на съвета на директорите на държавната компания "Ел Би Булгарикум" ЕАД. Член е на управителния съвет на ГЕРБ - Дупница.

Към неразделния клас се числи и депутатът Емил Гущеров от ГЕРБ. Той е завършил "Журналистика" в СУ "Климент Охридски", има и диплома за инженер по специалността "Двигатели с вътрешно горене" от Висшето военно училище на Велико Търново. Четири години работи като офицер в Българската армия в поделение 18950 в Дупница, после се реализира в частния сектор - в сферата на застраховането и транспорта. Той беше един от най-горещите привърженици на Съюза на свободните демократи. "Очакванията ми от Стефан Софиянски не се състояха, партийният живот замря", обясни напускането си от ССД Гущеров. През 2006 г. той е сред учредителите на ГЕРБ. През 2007 г. стана общински съветник от ГЕРБ и оглави комисията по образование, култура, спорт и туризъм. От 2009 г. е депутат. Любопитна подробност е фактът, че Гущеров завършва с пълно шест дупнишката гимназия - математическата паралелка, в която учи, е с общ успех 5.91.

Негови съученици, също пълни отличници, са Ивайло Константинов, д-р Васил Василев - очен лекар в Дупница, настоящият председател на УС на холдинг "Еврохолд" Кирил Бошов и др. "Еврохолд" е водеща българска компания, оперираща на Балканите и фокусирана в предлагането на небанкови финансови услуги, управление на активи, общо застраховане, лизинг и продажба на нови автомобили.

В детството Ив. Константинов, Е. Гущеров и Кр. Георгиев са били футболни звезди.

Ивайло и Емил завършиха официално курс за футболен съдия, а аз свирех "нелегално" по мачовете из селата, признава зам. кметът Кр. Георгиев. Спомням си един мач в село Овчарци. Централният защитник на овчарченци беше един мъж, пуснат преди три дни от лудница. Той се ядоса зверски на едно решение на съдията Емил Гущеров и като го подгони през игрището, та чак на един баир. Гущеров "отърва кожата". Добре, че всички се намесихме, иначе сега нямаше да е депутат.

Имахме навика всеки понеделник да се събираме в шах клуба на пазара в Дупница. Идваха футболисти, съдии, съученици, кой с цицина, кой куца, кой целият насинен, и всеки разказва кой какво е преживял. Основният въпрос беше "А тебе къде те биха" и падахме от смях, допълва Гущеров.

Ивайло от малък беше много умен и добър, въздържан и всички знаехме, че го очаква голяма кариера, не беше по емоциите и простотиите, просто спортуваше. Емил Гущеров пък си падаше по "тънката част", излизаше с различни момичета, често си сменяше гаджетата, винаги го слагахме защитник на терена, той от дете си беше с внушителни размери и респектираше противниковия нападател. Но имаше и спортен талант, уточнява настоящият зам. кмет.

Аз бях централен нападател. Родителите ми учители и… аз бях дете отличник, с две петици - по пеене и трудово обучение. Мисля, че бях най-див, но кой знае какви зулуми в актива си нямам. Не обичах да ме организират и да ме поставят в рамки. Може би затова на военното обучение, което изкарахме в едно кюстендилско село, станах подстрекател една вечер да избягаме и да бием път към пет километра до дискотеката на съседно село. Когато се върнахме, някой ни беше издал и ни строиха на полигона. Алтернативата беше - или ни подстригват нула номер, или рискуваме да ни намалят поведението. Повечето решиха да си жертват косите. Аз избрах административното наказание, но до намаляване на поведението впоследствие не се стигна - разминах се само с мъмрене, спомня си Кр. Георгиев и продължава разказа си:

Излизах задължително всяка вечер. В Младежкия дом на Дупница организирах дискусионен клуб със скритата цел да свалим комунизма. Разформироваха ни бързо.

Таня Даскалова първа се ожени, при това веднага след бала. С нея се срещнахме отново точно на 20-годишнината от завършването преди две-три години. Емил вече беше в листата с кандидат-депутати от ГЕРБ. Попитахме я иска ли да работи за ГЕРБ и тя се съгласи. Така се събрахме отново.

Единствен Кирил Бошов от класа не го приеха във ВУЗ при първо кандидатстване, ние всички отървахме казармата, а той не. Спомням си, че беше потиснат. Отхвърлиха го от МЕИ. Като се уволни, го приеха икономика. След години ми каза: "Господ си знае работата, ако ме бяха приели в МЕИ, както исках, сега щях да съм инженер с 300 лв. заплата, а не един от добрите предприемачи на България". На Бошов му се родиха две близначета.

Полицаят от ДАНС Росен Шишков като дете нямаше детективски способности, а сега е един от най-добрите разследващи полицаи. Като ученик Росен живееше в с. Овчарци, ожени се за ученическата си любов Анна, от 10-и клас я преследва, тя две години му се опъва, пък накрая се взеха и досега са заедно. Тя е банкер в "Райфайзенбанк", където работи и друга наша съученичка - Даниела.

Вероника пък развива рекламен бизнес в София. Тя е сестра на бившия зам. кмет Йордан Йорданов. Въпреки че Йорданов е от другия политически отбор, с Вероника и аз, и Ивайло, и Емил поддържаме приятелски отношения.

Най-благочестивият от всички в класа ни беше Васко Василев, настоящ водещ очен хирург, собственик на Медицински център "Хипократ" в Дупница. Имаше вид на типичния зубрач, но всъщност беше "дълбока вода" - умен, сериозен, вглъбен във важните неща.

Ивайло Константинов и Кирил Бошов караха студентските години заедно, бяха в една стая в бл. 23 на Студентския град. И можете ли да си представите - в тази стая се събирахме по 60-70 човека за купон.

На студентското общежитие настаняваха в стая по трима, а третият в стаята на Ивайло не се вписваше в щурите купони. Чудеха се как да го изгонят. За това дело най-много сме благодарни на печатаря Симеон Сотиров-Мони. Той е известен с дивния си апетит и най-редовно изяждаше на студентите запасите от буркани и домашно приготвени храни. Третият не издържаше на лакомията му и винаги напускаше стаята. Един ден никой от нас нямаше пари за ядене и Мони ни спаси от гладна смърт. Бяхме се събрали в бл. 23, а негри до нас си бяха направили баница и си я пекат. Опекоха я и я сложиха на перваза на прозореца, за да изстине. Мони това и чакаше, излезе под прозореца, хвърли един камък, свали баницата и бързо я донесе, за да я изядем, завършва разказа си за буйните, щастливи години зам. кметът Красимир Георгиев.