Магазините в Плетена пълни със стока, но хората купуват само хляб

Вересиите в сатовчанското село Плетена, за разлика от други населени места в региона, не са масово явление. В някои магазини дори няма тетрадки, където да записват борчовете на местното населиние. Репортер на в-к "Струма" посети селото в пазарния ден сряда и разговаря с местни жители, с магазинери и продавачи на пазара.

Липсата на масови вересии в магазините не е гаранция, че кризата е подминала Плетена. Според местните хора вересиите в магазините не растат, защото са се ограничили до минимум и от пълните със стока магазини и сергии на пазара купуват предимно хляб. Почти наполовина паднаха оборотите в цялата търговска мрежа, хората купуват само най-необходимите продукти. Най-много върви хлябът. От всичко можем да се лишим, но от хляб не можем, коментираха плетенчани. В почти всяка къща има традиция, когато се вземат парите от тютюна и премиите, да се формира домашен запас от хранителни продукти, който тази година е все още непопълнен поради липса на пари.

Традицията е не само в Плетена, а в целия Чеч и селата от в Гоцеделчевски регион. Домашният хранителен резерв съдържа чували с брашно, захар, ориз, големи количества олио и други необходими за ежедневието стоки, от които все още черпят плетенчани, за да не трупат борчове в магазините, с надежда, че скоро правителството на Бойко Борисов ще им плати премиите и те ще попълнят разходваното.

Домашните юфки, кус-кус, трахана, консервираните туршии и месо от отгледаните в домашните стопанства животни спасяват от кризата десетки семейства в с. Плетена. Добре че всяко семейство отглежда и картофи. Повечето от жените работят в шивашките цехове, в които засега имат достатъчно работа, а мъжете са заети с дърводобив и добив на каменни тикли, наречени още гнайс. От 2300 жители около 200 семейства се занимават с тютюнопроизводство, което е почти половината от населението. Няма тенденция за увеличаване на гастарбайтерите. Тази година само няколко семейства от селото са се решили зад граница да изкарат прехраната си.

До миналата година си допълвахме семейните бюджети с бране на гъби, билки и боровинки, но тази година изкупвачите намалиха три пъти цените на гъбите и затова берачи почти няма. Кой ще бере по цял ден гъби в балкана за лев и 15 стотинки на килограм, споделят плетенчани, докато обикалят пазара в сряда.

Сузана Шекирова е млада жена от с. Плетена, работи в един от хранителните магазини в селото, който е пълен със стока, но от няколко месеца търговията е в застой и нищо не върви.

В моя магазин няма тетрадка за вересии, защото няма желаещи да пазаруват по този начин. Хората се страхуват да трупат борчове. Към хладилниците с меса, колбаси и млечни продукти вече дори и не поглеждат. Идват, купуват си хляб и си тръгват. Дори и децата вече не си купуват лакомства. Оборотът ми в сравнение с миналата година по това време е паднал наполовина, но няма как, криза е, дано по-скоро излезем от нея, че да се успокои и народът. Най-тежко е на пенсионерите и болните с малко доходи.

Продавачът на сергия на пазара Захари Синанов я допълва:

Стагнацията е голяма, освен това хората са много притеснени дали ще си получат обещаните от правителството премии за тютюна. Свили са се и не смеят да пазаруват. Миналата година по това време в Плетена продавах по 500 кг домати в пазарните дни, сега едва 30. Да не говорим, че вече никой не си позволява да си купи банани, праскови или други плодове. След десетина дни предстои събор във Ваклиново, всички само за това говорят и се вайкат как ще отидат, като нямат пари. Седя тук на сергията и чакам някой нещо да купи. Нали и аз имам семейство. Минават, оглеждат, питат ме по осем пъти кое колко струва и подминават.

Понякога ми се прииска да изпия едно кафе. Душата ми го иска. Сутрин слизам и до магазина, пийна кафенце, видя се с хората, разказва 62-годишната Наталия Карова. Тя е пенсионерка и получава 170 лева пенсия общо с тази от починалия й съпруг. 26 години е работила в училището в Плетена. Синът й е безработен.

Как да ми помагат децата, то сърце ми не дава да поискам от тях, като ги виждам, че изнемогват. Тежко стана и за млади, и за стари, всички сме на един хал, разказва 62-годишната вдовица.

Да си купи хляб от магазина на Сузана Шекерова дойде и 50-годишната Снежана Трендафилова, тя също приседна на раздумка и сподели:

От 25 години съм пенсионерка по болест. Съпругът ми е безработен и едва смогваме да си купим най-необходимото. Пазаруваме хляб, а другото - от мазето. То и там всичко свършва вече. Преди от социалните като трудоустроена пътувах два пъти в годината безплатно. Сега и това го няма. Нямам пари да отида в София на преглед. Болестта ми е сериозна. Давам по 60-70 лева за лекарства, но без тях не мога, и живеем с остатъка от пенсията ми, която е 142 лева. Ползвам нищожно намаление само за лекарствата за високо кръвно. Другите лекарства, които за мен са животоспасяващи, вече Здравната каса не ги доплаща и не знам как ще се кара, ако нещо не се оправи в тази държава. Какво повече от един хляб мога да си позволя да купя. Само гледаме пълните магазини и витрини. Не можем да разчитаме и на помощ от младите, защото и те са на същото дередже.

В това време в магазина влиза кметът на селото Румен Арнаудов.

Какво да искаме от кмета ни Румен Арнаудов - казва Снежана Трендафилова и добавя:

С каквото може, човекът, ни помага, но системата си куца отгоре, така че не можем и на него да се сърдим. Иначе е златно момче, но му се падна да кметува в много тежки времена.